Решение № 1754 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6022/2017 г.

Решение № 1754 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6022/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП Б., чрез ст. юрк. Е. Е. срещу Решение № 678 от 19.04.2017 г. по адм. дело № 622/2017 г. по описа на Административен съд Б., VIII състав. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва като неправилен извода на АС Б. за незаконосъобразност на обжалваната заповед за ПАМ, като поддържа, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и е съобразена с целта на закона. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което заповедта да бъде потвърдена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Елегант 2000" ЕООД, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС Б. е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 242280-F 285277 от 27.01.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП Б., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект - магазин "Елегант" за мъжко и дамско облекло, стопанисван и експлоатиран от "Елегант 2000" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от тридесет дни. От фактическа страна съдът е установил, че на 08.12.2016 г. в 10.40 часа служител на търговеца е извършил продажба на стока в стопанисвания от него търговски обект, без да издаде фискална касова бележка при заплащането на стоката (при извършена контролна покупка на един брой шал на стойност 30,00 лв.), нито ръчна касова бележка. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, но не е съобразен с целта на закона. Съдът се е мотивирал, че с издаването на заповедта на 27.01.2017 г., т. е. близо два месеца по-късно след датата на нарушението /08.12.2016 г./, се обезсмисля предвидената в закона цел на наложената ПАМ и с прилагането й в този по-късен момент се засягат правата и законните интереси на дружеството - адресат в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава и това е в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства, като спор по фактите не е налице. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната административна мярка /ПАМ/ запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от "Елегант 2000" ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Търговецът не е оспорил описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. Въпреки че съдът е приел наличието на предвидените в закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ на търговеца и липса на процесуални нарушения от страна на органа по приходите при издаването на заповедта, необосновано е формирано заключението, че административният акт не е съобразен с целта на закона и е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС органът по приходите действа при условията на обвързана компетентност. Действително датата на нарушението е 08.12.2016 г., като издаването на процесната заповед на 27.01.2017 г. не води до извода за съществено засягане на правната сфера на адресата на ПАМ с оглед прилагането й в един по-късен момент. Въпросът относно изпълнението на заповедта не е свързан с преценката дали обжалваният индивидуален административен акт отговаря на изискванията на чл. 146 от АПК, т. е. с въпроса относно неговата законосъобразност. От друга страна, наложената ПАМ има превантивен и преустановителен характер по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, същата е издадена в разумен срок след датата на нарушението, взет е предвид издадения АУАН /от 15.12.2016 г./, което означава, че заповедта е съобразена с целта на закона. След като са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, а именно от "Елегант 2000" ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство, съобразен е и фактът, че за същото нарушение по отношение на дружеството има влязло в сила НП № 145372-029286 от 14.04.2015 г., то това означава, че обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл. 146 от АПК. Като е достигнал до друг извод и е отменил оспорения индивидуален административен акт, АС Б. е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Елеганта 2000" ЕООД срещу процесната заповед за налагане на ПАМ. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,