Решение № 16556 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9026/2013 г.

Решение № 16556 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9026/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 2446 от 12.04.2013 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 32 състав по адм. д. № 10172/2012 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба Ненко Ангелов Трифонов, с представено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане изх. № 02-160-6500/10479 от 23.08.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Уведомителното писмо е оспорено в частта, с която се отказва финансово подпомагане по схемата за поддържане на производството на краве мляко в нитратно уязвими зони, обвързана с производството (НДКМЗ). Съдът е отменил като незаконосъобразен административния акт в оспорената част. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че оспореният акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - не съдържа фактически и не посочва ясно правните основания, мотивирали органа да постанови отказ. В тази връзка, съдът приема, че в разяснението под таблицата, за колона № 4 е посочено, че се прилагат разпоредбите на осем текста от Наредба № 2 от 21.02.2011 г., които са за отделните мерки по наредбата. Въпреки неясното посочване на правно основание, съдът е приел, че в случая би следвало да се приеме като правното основание чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2/2011 г. Така изведено правно основание за постановяване на оспорения отказ не се подкрепя от събраните по делото доказателства, тъй като на стопанството е извършена проверка на място, която е установила наличие на млечни крави повече от минимално допустимия брой. Въпреки, че в оспореното писмо липсват фактически основания, свързани с промяна в собствеността на животновъдния обект, съдът е разгледал и това основание, посочено в хода на производството по оспорване. Съдът е приел, че не е налице същинска смяна на собствеността на животновъдния обект, тъй като последната регистрация в БАБХ е на същото физическо лице, но в качеството му на едноличен търговец. При преценката на този факт, решаващият съд приема, че едноличният търговец е физическо лице, което по силата на извършената от него регистрация придобива качеството търговец. Едноличния търговец и физическото лице, което го представлява не са различни субекти, но едноличният търговец с оглед естеството на дейността си и регистрацията по ТЗ е с по-разширена правосубектност, с разширена дееспособност - да сключва търговски сделки. По тези доводи съдът е приел, че не е налице промяна в собствеността на животновъдния обект, което се твърди като фактическо основание за постановяване на отказ за финансово подпомагане. По тези доводи съдът е приел, че актът е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което го е отменил в оспорената част и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Настоящият състав приема за обосновани и законосъобразни изводите на решаващият съд, че оспореното писмо е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установената съдебна практика приема, че уведомителното писмо съставлява автоматично генериран административен акт, поради което фактическите и правни основания за постановяване на конкретното разпореждане се извеждат от данните, обективирани в таблици и дадените разяснения към колоните на таблиците. В случая обаче в разясненията към колона № 4 от таблицата са посочени осем текста от приложимата наредба, които са относими към различни схеми за подпомагане. Въпреки неясното посочване на правното основание за постановяване на оспорения отказ и пълната липса на фактически основания, съдът е изложил обосновани мотиви, поради които приема коя е приложимата норма в разглежданата хипотеза. Този извод не се оспорва от касационния жалбоподател, но се излагат твърдения, че съдът не е преценил в цялост всички доказателства по делото и е стигнал до необоснован извод за незаконосъобразност на оспорения отказ на изведеното основание. Настоящият състав не споделя тези доводи. Правилно съдът е преценил, че в животновъдното стопанство е направена проверка на място на 23.11.2011 г. и при тази проверка не е установена пълна липса на заявените за подпомагане животни. По делото е представена служебна бележка от БАБХ - Областна дирекция Пловдив, от която е видно, че промяна в информационната система по отношение на титуляра на животновъдния обект е вписана на 25.05.2011 г. - преди датата на която е извършена проверката на място, която от своя страна не е констатирала промяна в собствеността, така както се твърди от административния орган при постановяване на оспорения отказ. Приложения към преписката контролен лист от извършената проверка на място е единственото обективно доказателство за състоянието на животновъдния обект преди оторизацията. При тази проверка не е установено броят на отглежданите животни да е под минималния размер, предвиден в чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредба № 22 от 21.02.2011 г. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че при последващата административна проверка е установено, че животновъдният обект е собственост на лице, различно от кандидата. Тези доводи се извеждат при пълно игнориране на факта, че в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти, поддържана от БАБХ, обектъте регистриран на същото лице, но в качеството му на едноличен търговец. С регистрирането си като едноличен търговец физическо лице не придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице. След прекратяване дейността на физическото лице като търговец, респ. заличаването му от търговския регистър, отговорността за задълженията му, сключени когато е било вписано като ЕТ продължава да се носи от физическото лице, макар вече то да няма качество на търговец. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че изводите на решаващия съд са направени в противоречие с легалната дефиниция, дадена с § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. Тази легална дефиниция препраща към разпоредбите на Наредба № 61 от 9.05.2006 г., която с разпоредбата на § 1, т. 12 дава легална дефиниция на понятието "Собственик на животните" и това е всяко физическо или юридическо лице, на чиито грижи са поверени животните и което е отговорно за тях постоянно или временно, включително и по време на транспортиране или предлагане на пазара". При извършената проверка на място не е установено да е променен собственика на животните. Такава констатация липсва и при извършената административна проверка, тъй като е налице пълен идентитет в правосубектността на физическото лице в личното му качество и в качеството му на едноличен търговец. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което подадената касационна жалба като неоснователна следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,