Решение № 4104 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8104/2018 г.

Решение № 4104 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8104/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Карипова срещу решение № 2792 от 25.04.2018 г., постановено по административно дело № 11872/2017 г. от Административен съд София-град (АССг). С него е отхвърлена жалбата й против заповед № Д-7/04.10.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорената от нея заповед бъде отменена, като й бъдат присъдени и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране от активно легитимирана страна против административен акт. Решението е правилно. Обоснован и съответен на закона е изводът на съда, че за издаване на заповед по чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител е достатъчно да е налице образувано дисциплинарно производство, която предпоставка в случая е налице. Фактът, че оспорената заповед, с която жалбоподателят е временно отстранен от работа и заповедта за образуване на дисциплинарното производство, издадени от органа в един и същи ден, но заведени в различни регистри не води до извод, че тази предпоставка не е била налице, а още по-малко за непълнота на доказателствата. Това обстоятелство, което на практика не се оспорва от страните обуславя извод, че към датата на постановяване на заповедта на дисциплинарно наказващия орган са станали известни обстоятелства обосноваващи наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение от страна на служителя, при което същият е разпоредил, в рамките на своята компетентност, образуването на дисциплинарно производство и отстраняване на служителя. Този извод следва от безспорно установеното от приложените по делото писмени доказателства: доклад от Заместник-председателя на ДАМТН вх. № 21-02-2/04.10.2017 г., върху който има поставена резолюция "за заповед за образуване на дисциплинарно производство" от 04.10.2017 г.; заповед № А-727/04.10.2017 г., с която Председателят на ДАМТН разпорежда образуване на дисциплинарно производство срещу Карипова, като документът е регистриран в 11, 54 часа на същата дата в деловодната система; издадена на същата дата заповед № 2/04.10.2017 г. от Председателя на Дисциплинарния съвет при ДАМТН за свикване на редовно заседание на същия; протокол от проведеното такова на същата дата, с начален час 13, 00 часа и удостовереното от служебна бележка, издадена от началник отдел "Човешки ресурси" при ДАМТН, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед е заведена в регистъра за дисциплинарните наказания в отдела на същата дата 04.10.2017 г. след 13, 30 часа, като е връчена на служителя около 14, 00 часа. По делото е представен и регистър на заповедите за налагане на дисциплинарно наказание, от съдържанието на който се установява същия факт, а именно регистриране на заповедта на 04.10.2017 г. в 13, 30 часа. Същият е приет от съда, не е оспорен от страните относно неговата автентичност и достоверност, при което наведеният в касационната жалба довод, че е създаден за нуждите на производството и не отразява действителните факти е неоснователен. При извършената проверка не се установи допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна, като изводите на съда са подробно аргументирани и базирани на събраните в производството доказателства. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото, с оглед своевременното направено искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ДАМТН деловодни разноски в размер на 100, 00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение