Решение № 910 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9379/2017 г.

Решение № 910 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9379/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на началника на РУ Нови пазар срещу решение № 73 от 02.08.2017 г. по адм. д. № 166/2017 г. на Административен съд Ш., с което по жалба на В. П. Х. е отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0307-000090 по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, издадена на 28.04.2017 г. от началник РУП към ОД на МВР - Ш., Районно управление гр. Н. пазар за наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил "Мерцедес А160" с рег. № ..... за срок от една година, считано от 27.04.2017 г. и отнемане на СРМПС № ..... и 2 броя регистрационни табели ...... Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не обсъдил доводите на издателя на акта, че правото на управление на СУМПС е уредено като срочно, с оглед нуждата след изтичане на срока и преди подновяване на свидетелството за управление на МПС да се установи физическата годност на заявителя. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна е представила писмен отговор. Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че управляването на моторно превозно средство със свидетелство за управление, което удостоверява изтекъл срок на право на управление, е управление без съответното свидетелство за управление по смисъла на чл. 171, т. 2а ЗДвП. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК на 09.08.2017 г., при връчено съобщение за решението на 07.08.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от неговата правоспособност като водач на МПС, тъй като свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-157 от 01.12.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Приел, че изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от придобитата му правоспособност, в подкрепа на което е и фактът, че в представеното по делото копие от свидетелства за управление на МПС с № ...../...... г., е посочено, че жалбоподателката е правоспособен водач от съответните категории от 06.09.1973 г. Позовал се на мотивите към законопроекта, въз основа на който е приет ЗИД на ЗДвП, обн. в ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г., с който е приета разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, в които е посочено, че се целят "промени, насочени спрямо неправоспособните водачи на МПС...", както и че "Тази мярка (отнемане на регистрационна табела) е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач...", а в случая придобитата от жалбоподателката правоспособност да управлява МПС от съответната категория, удостоверено с първоначалното свидетелство за управление на МПС, считано от 06.09.1973 г., не е изгубена с изтичане срока на валидността му по чл. 51 от ЗБЛД. Направил извод, че изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства не съставляват фактическото основание по чл. 171, т. 2а от ЗДвП - управляване на моторно превозно средство от собственик, без да притежава свидетелство за управление поради което не е налице правопораждащият фактически състав, липсва и основание за прилагане за прекратяване регистрацията на управлявания от В. Х. лек автомобил. Изложил мотиви, че заповедта е издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Налагайки мярката в хипотезата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, административният орган действа при условията на обвързана компетентност, но законът не винаги може да обхване всички хипотези в реалния живот. Дори когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателката в по-голяма степен от необходимото, тъй като я лишава от възможността да управлява притежаваното от нея МПС в рамките на 1 г. при положение, че междувременно, макар и след издаване на заповедта, се е снабдила с валидно свидетелство за управление на МПС, надлежно удостоверяващо правото да управлява МПС от вида на това с прекратена регистрация. Приел, че последиците от издадената заповед са несъизмерими с преследваната цел, поради което е постановена в противоречие с чл. 6, ал. 5 от АПК. Решението е правилно като краен резултат. Основателни са доводите в касационната жалба, че при изтичане на законово определения срок на валидност на свидетелство за управление на МПС не е налице законова презумпция за физическа годност на водача. Съгласно чл. 159, ал. 1 ЗДвП във вр. с чл. 15, ал. ал. 2 от Наредба № 1-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина при подмяна на свидетелството за управление водачът представя карта за оценка на физическата годност. Законодателят е приел, че на всеки десет (пет) години е необходимо да бъде извършена проверка на физическата годност на лицето, което е придобило правоспособността и поради това правоспособността не се придобива безсрочно. С изтичането на съответния срок знанията, уменията и поведението на водача, при липса на законово определените нарушения, не се проверяват, но физическата годност следва да бъде проверена и само ако е налице съответствие на установените медицински изисквания лицето придобива право да управлява моторно превозно средство за следващия период. С оглед на това правото на управление на МПС е срочно право. С изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице правото да управлява МПС, правото се прекратява. Срочността на правото е отразена в официалния удостоверяващ правото документ - свидетелството за управление на МПС. П. това законодателят в § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД сочи, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен. При издаване на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2 от ЗДвП административния орган действа при условията на обвързана компетентност. По отношение на срока на действие на мярката съществува законова рамка (от 6 месеца до 12 месеца), в рамките на която органът може да избере вариант, като изложи своите мотиви. В случая в заповедта не са изложени мотиви за налагане на принудителната административна мярка за максимално предвидения срок, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. При издаването на административен акт при оперативна самостоятелност неизлагането на мотиви е основание за отмяна на акта. В заповедта е записано, че Х. е имала валидно свидетелство за управление на МПС валидно до 29.06.2014 г., за да се установи, че към момента на проверката е изтекъл срока на валидност, но не са изложени мотиви, че е дълъг срока през който водачът е управлявал МПС с изтекъл срок на валидност за да се определи максималния срок предвиден в закона за отнемане на свидетелството за управление, поради което противно на изложеното в касационната жалба в заповедта не са изложени мотиви за определяне на максималния срок за налагане на принудителната административна мярка, не са изложени обстоятелства за това. Едва в касационната жалба се сочи, че срок в който водачът е управлявал МПС с изтекъл срок на свидетелството за правоуправление е твърде дълъг (почти 3 години), което е мотивирало органът да наложи мярката за максимален срок от 1 г., считано от 27.04.2017 г. на която дата с акта са отнети СР на МПС (ч. II) и регистрационните табели (по реда на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП). Не е допустимо в касационната жалба да се мотивира административния акт относно срока за който е наложена принудителната административна мярка. Освен това съдът не може да намали предвидения в заповедта срок, за който е наложена принудителната административна мярка, от 1 г. на 6 месеца, както се сочи в касационната жалба, тъй като определянето на срока е от компетентостта на административиня орган, а съдът проверява законосъобразно ли е определен срока за прилагане на принудителната административна мярка, с оглед изложените мотиви в акта. Неизлагането на мотиви относно срока за който е наложена принудителната административна мярка е основание за отмяна на оспорения пред съда административен акт, с оглед на което решението на административния съд като правилно по краен резултат следва да се остави в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение