Решение № 145 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6221/2013 г.

Решение № 145 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6221/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Нели Димова Ковачева, чрез процесуалния представител адв. Козарев, обжалва решение № 691/25.03.2013 г., постановено по адм. дело № 1807/2012 г. по описа на Административен съд /АС/ Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 02-1200387/7.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта, в която е оспорен и потвърден с решение № 263/24.07.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП. Прави оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в подадената касационна жалба. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Бургас и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени РА, както и да се присъди направените разноски в двете съдебни инстанции. . Ответният по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 691/25.03.2013 г., постановено по адм. дело № 1807/2012 г. по описа на Административен съд /АС/ Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 02-1200387/7.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта, в която е оспорен и потвърден с решение № 263/24.07.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП, с който на Нели Димова Ковачева е определен данък за довнасяне по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 985,06 лв. и лихва в размер на 205,56 лв. Съдът е описал подробно в мотивите на решението си фактическата обстановка по спора. Безспорно е установено, че по нот. акт от 10.04.2009 г. РЛ е продало идеални части от недвижим имот - апартамент в гр. Бургас. С нот. акт от 30.06.09 г. РЛ и неговият съпруг продават друг апартамент в гр. Созопол, придобит на 2.06.2009 г. от съпруга на РЛ в режим на СИО. Данъчната основа на облагане на доходът, получена при продажбата на втория имот е определена по реда на чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ като разлика между цената за придобиване и цената на продажба на имота в гр. Созопол, при приспадане на 10% нормативно определени разходи. Касаторът оспорва данъчната основа като твърди, че е извършил значителни разходи за апартамента в гр. Созопол, закупен при 63 % завършеност и продаден при 100 завършеност. Събрани са гласни доказателства изключение на СТЕ. Оплакванията са неоснователни. Решението на АС Бургас е обосновано и законосъобразно. Правилно е приложим материалният закон. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" ЗДДФЛ необлагаеми са доходите от продажбата на един жилищен имот или от продажбата на до два недвижими имота, ако между датата на придобиване и датата на продажбата са изминали повече от 5 години. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 13, ал. 1 ЗДДФЛ, тъй като РЛ е продало през годината повече от един имот - два жилищни имота /продажбата на идеални части се приравнява на пълна продажба/ като между покупката на втория имот и неговата продажба са изминали по-малко от 5 години. Във връзка с облагането на получения доход от продажбата на втория имот РЛ намира, че данъчната основа не е определена правилно, тъй като не са съобразени извършените от него значителни разходи за СМР във връзка с довършване на имота до степен на годност от 100%. И това оплакване е неоснователно. Не е доказано твърдението. Липсва документална обоснованост на направени разходи. Обосновано съдът е приел, че въз основа на събраните гласни доказателства може да се установи само вида на извършените СМР, но не е тяхната стойност. Правилно не е кредитирано заключението на приетата СТЕ, тъй като извършеният оглед и оценка е даден в значително по-късен момент след продажбата на имота, при който освен това липсва и база за сравнение между вида на имота към момента на първата и към момента на втората продажба, и двете през м. юни 2009 г. В доказателствена тежест на РЛ е било да установи друг размер на направените разходи и оттам на данъчната основа за облагане. Това не е установено при условията на пълно доказване, поради което касационният съд намира за обосновано и законосъобразно решението на АС Бургас, с което са потвърдени изводите на приходните органи относно облагаемостта на дохода, както и относно размера на данъчната основа във връзка с размера на признатите разходи. Предвид неоснователността на касационните оплаквания и след цялостна проверка на материалната законосъобразност на решението, при която не се констатираха пороци на същото, касационният съд намира, че обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,