Решение № 13124 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5719/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на М. Петрова от гр. Варна, чрез адв. Димов, срещу решение 408 от 01.04.2021 г., постановено по адм. дело 2756/2020 г. по описа на Административен съд - Варна , с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед 2453/12.07.2016г. на кмета на Община Варна, с която на основание чл.190, ал.6 и ал.1 от ЗУТ е разрешено прокарване на временен път в полза на собственика на имот с идентификатор 10135.2515.92 по КК на гр.Варна, СО "Ален мак" през собствения на Петрова имот с идентификатор 10135.2515.95 по КК ,чрез разширяване с 31 кв. м. на съществуваща пътека с идентификатор 10135.2515.9526, съобразно приложената скица. С доводи за необоснованост , незаконосъобразност и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът кмет на Община Варна, в писмен отговор по жалбата, чрез юрк.Цанева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски - юрк.възнаграждение. Ответникът В. Ненов, чрез адв. Душева, в писмен отговор по жалбата и защита, оспорва нейната основателност и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение ,административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му законови правомощия , при спазване на изискванията за форма и реквизити на оспорения акт и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. След подробен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ , е прието, че заповедта е материално законосъобразна, тъй като разрешеното прокарване на временния път за достъп до имот с идентификатор 10135.2515.92 по КК на гр.Варна, СО "Ален мак" е най лесно и икономично осъществимата възможност, въпреки, че по действащия ПУП-ПУР е предвиден друг достъп до имота. Установено е, че в административното производство , видно от протокол 6/27.04.2016 г. на комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за прокарване на временен път, е отчетено безспорното обстоятелство, че за територията на СО "Ален мак" е налице ПУП ПУР, одобрен с решение 1732-13 по протокол 17/13 от 14.10.2009 г. и Решение 1809-2 по Протокол 18/13.11.2009 на Общински съвет - Варна, съгласно който имот с идентификатор 10135.2515.92 има предвиден достъп по новопроектирана и нереализирана улица с о.т. 69-68-73, която обаче минава през 11 имота, трасето е много дълго и засяга много подобрения. Най - икономичният начин за прокарване на временен път е от южната страна с разширяване на съществуваща и нанесена в кадастъра пътека за сметка на имота на оспорващата. Тези обстоятелства се потвърждават изцяло от съдебно-техническата експертиза. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. Правилен и обоснован е изводът на административния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед, поради съответност на изяснената по делото фактическа обстановка на визираното правно основание по чл. 190 ЗУТ, който урежда самостоятелен законен сервитут за временен път. Разпоредбата на ал.3, чл. 190 ЗУТ действително въвежда изискване временните пътища да следват новите улици по ПУП, но то не е императивно ,а по възможност, т.е. ако това е най - икономичното решение. В случая се установява, че процесния временен път е разрешен по съществуващата пътека, нанесена в КП на Ален мак още през 1987 г. , като разширяването й с 31 кв.м. за сметка на имот с идентификатор 10135.2515.95 е най-икономичния начин, тъй като не се засягат значително насаждения и не се влошава застрояването на имота. Вещото лице сочи, че не съществува по-изгоден вариант за осъществяване на достът по имот с идентификатор 10135.2515.92, който да е съобразен с предвижданията на уличната регулация и който в по-малка степен да засяга служещия имот. Предвиденото уширение на пътеката с идентификатор 10135.2515.9526 отнема малка площ от имот с идентификатор 10135.2515.92 и засяга телена немасивна ограда /в лошо състояние/, без влошаване на застрояването в имота. Установената денивелация /0 м. до 1.2 м/ между имоти с идентификатори 10135.2515.91 и 10135.2515.92 не е пречка за прокарване на временния път , а вариантът за прокарване през имот с идентификатор 10135.2515.91 е неприемлив, тъй като следва да се премахне ограда с бетонен бордюр и бетонни колове и се затваря входът към сграда / ПМЖ-2/ в имота. Освен това експертът е установил наличие на електрически стълб на място, който се намира на границата между имоти с идентификатори 10135.2515.91 и 10135.2515.90 и уличната регулация, който също се явява пречка за прокарване на временния път през имот с идентификатор 10135.2515.91 стълба би попаднал в средата на трасето на временния път. СТЕ безспорно установява, че с предвидения временен път не се засягат сгради и постройки или дълготрайни декоративни дървета. Предвид изложеното, изводът на съда, че предложения и приет с оспорената заповед вариант за прокарване на временния път е икономически най- целесъобразен, а всички други предложени такива не съответстват на изискванията на закона, е правилен. Налице са предпоставките по чл. 190, ал. 3 ЗУТ за издаване на заповедта по чл. 190, ал. 6 ЗУТ. Неоснователни се явяват възраженията по касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение при кредитиране на заключението на СТЕ, тъй като заключението е прието без надлежно оспорване и подробно допълнено от вещото лице в открито съдебно заседание по поставените от всички страни въпроси. Не е направено своевременно искане по чл.200, ал.3 във вр. с чл.201 ГПК и чл.144 АПК. Ирелевантни в това производство са възраженията за собствеността на отразения в КК път /пътека/ с идентификатор 10135.2515.9526, както и промяната в собствеността на имот с идентификатор 10135.2515.92. С оглед на горното и тъй като не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение по чл.209,т.3 АПК , касационната жалба следва да се остави без уважение,а решението в сила. Предвид своевременно заявената претенция за разноски от кмета на Община Варна, касаторката дължи юрк. възнаграждение в минимален размер от 100лв, определен по реда на чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ . Разноски от ответника В. Ненов не са направени в настоящето производство и не следва да се присъждат такива. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,