Решение № 7454 от 6.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Принт Стор ЕООД, чрез адв. Евтимов, срещу Решение 92 от 06.02.2023 г., постановено по адм. дело 1518/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) Р- 02000221006334-091-001/01.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение 109 от 19.08.2022 г., издадено от директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика (ОДОП) Бургас при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че мотивите на съда за законосъобразност на РА почиват единствено и само на предположения, без да са подкрепени от безспорни доказателства. По делото не е било спорно, че дружеството е имало договор за наем на банкова касета, находяща се в Граждански трезор на бившата СОСИЕТЕ ЖЕНЕРЕЛ ЕКСПРЕСБАНКАД, в която са се съхранявали 213 700 евро. На 28.09.2017 г. е установена липса на сумата от сейфа, за което обстоятелство са уведомени прокуратурата, полицията и банката. Сочи се, че от експертиза, назначена във воденото по случая досъдебно производство, е установено, че ключалката на трезора е отключена, от което следва, че е доказана кражбата на посочената сума. Оспорен е изводът на съда, че касетата в трезора не е била наета от ревизираното лице, като се твърди, че едноличен собственик на капитала на Евро Си ЕООД е идентичен със собственика на капитала на ревизираното лице. Изложени са съображения за наличие на достатъчно доказателства, че дружеството е разполагало със суми в брой, които надвишават сумата, вложена в трезора, а съдът не е преценил правилно движенията на паричните средства в банковите извлечения, представени по делото. Твърди се, че от представените по делото доказателства се установява, че сумата в размер на 213 700 евро е противозаконно отнета от владението на дружеството, поради което същата не представлява скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО, съответно обжалваният РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на направените разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на дирекция ОДОП Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: С РА Р- 02000221006334-091-001/01.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение 109 от 19.08.2022 г., издадено от директора на дирекция ОДОП Бургас, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на Принт Стор ЕООД са определени допълнителни задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, за периода от 01.01.2021 г. до 30.09.2021г., в размер на 20898,04 лв., ведно с лихви за забава в размер на 1236,57 лв. За да отхвърли оспорването на РА административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По делото е установено, че дейността на Принт Стор ЕООД през ревизирания период е покупко-продажба на консумативи за принтери и копирни машини. Дружеството няма собствени обекти и други ДМА, дейността се извършва в склад под наем, намиращ се в гр. Бургас, собственост на Роман 9999 ЕООД. Дружеството не е извършвало дейност през 2020 г. и 2021 г. По делото не е било спорно, че приходните органи са извършили проверка на дружеството, при която е констатирана налична сума в размер на 53.83 лв., съвпадаща с данните от оборотната ведомост към 31.08.2021 г. Съставен е опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, а инвентаризацията на паричните средства е документирана с Протокол 0935661/04.08.2021г. От дружеството е представена оборотна ведомост към 31.08.2021 г., с дебитно салдо по счетоводна сметка 501 Каса в лева 53.83 лв., и дебитно салдо по счетоводна сметка 502 Каса във валута в размер на 417 960.87 лв. Приходните органи са приели, че към 04.08.2021 г. липсва касова наличност в размер на 417 960.87 лв., представляваща изразходвани суми, които не са свързани с дейността на дружеството и не носят икономическа изгода за него. Формиран е извод, че сумата е разпределена в полза на собственика на Принт Стор ЕООД и попада в приложното поле на хипотезата на §1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО. Скритото разпределение на печалба е третирано като дивидент, съгласно §1, т. 4 от ДР на ЗКПО. На основание чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, за сумата с характер на скрито разпределение на печалба в размер на 417 960.87 лв., с процесния РА на ревизираното лице е начислен окончателен данък върху дивидента в размер на 20 898.04 лв. за периода 01.07.2021 г. 30.09.2021 г. и е начислена лихва в общ размер на 1 236.57 лв. Във връзка с констатираната липса на парични средства, управителят на Принт Стор ЕООД - С. Иванова, е представила писмени обяснения, според които дружеството имало сключен договор за наем на сейф от 07.06.2017 г. със СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК АД, където са се съхранявали 213 700 евро. На 28.09.2017 г. Иванова установила, че съдържанието на сейфа е изчезнало, за което уведомила банката и Районна прокуратура Бургас. Образувано било досъдебно производство 251 3M-334/2017 г. по описа на ОД на МВР Бургас, по което била извършена експертиза от Базова научно - техническа лаборатория към ОД на МВР Бургас. Според заключението на Районна прокуратура Бургас, поради неизяснената фактическа обстановка и непълнотата на доказателствата не може да бъде направен анализ на доказателствата и даден категоричен отговор за извършено престъпление. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, в т.ч. експертизата, изготвена в хода на досъдебното производство, заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза и показанията на разпитаните свидетели, и въз основа на тях е приел, че от представените по време на ревизията и пред съда доказателства не се установява, че сумата в размер на 417 960.87 лв., установена като липса към 04.08.2021 г. е именно твърдяната като открадната сума през 2017 г. в размер на 213 700 евро, съхранявана в банкова касетка. Съдът е изложил мотиви, че декларираната валута не е отразена счетоводно и по делото липсват преки доказателства, че се касае за една и съща сума. Според съда липсва и пълно съответствие между стойността на двете суми, а от молба на С. Иванова, управител на ревизираното лице, до Главния изпълнителен директор на СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК АД, се установява, че банковата касета е била ползвана и от друго търговско дружество Евро Си ЕООД, собственост на С. Иванова в продължение на пет години. Съдът е приел, че от приетите по делото доказателства не се установява реалното извършване на кражба. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че липсва отразяване на посоченото събитие в счетоводството на дружеството. По делото не е било спорно, че сумата е отразена като налична към датата на проверката през 2021 г. и то във валута различна от тази, в която се сочи да е била откраднатата. Въз основа на изложените мотиви, съдът е приел, че ревизиращият екип правилно е приел, че липсващата сума представлява изплатен дивидент под формата на скрито разпределение на печалба и подлежи на облагане като доход по чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ с данъчната ставка от 5% по чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ, като задължението правилно е изчислено с РА по размер. Съдът е приел, че РА е законосъобразен и по отношение на установеното задължение за лихва, изчислена съобразно чл. 175, ал. 1 ДОПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е установил релевантните факти и обстоятелства и в съответствие със събраните по делото доказателства е формирал правилни и обосновани правни изводи за законосъобразност на установените с РА задължения. Съгласно легалната дефиниция на понятието "дивидент", дадена в § 1, т. 5, б. "в" от ДР на ЗДДФЛ, както и в § 1, т. 4, б. в от ДР на ЗКПО, "дивидент" е скритото разпределение на печалба, което понятие е дефинирано в § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО: "скрито разпределение на печалба" са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". След като по делото е безспорно установено, че процесната сума от 417 960.87 лв. не е налична и не е доказано да е разходвана за търговската дейност на дружеството, то правилно административният съд е приел, че същата представлява изплатен дивидент под формата на скрито разпределение на печалба и съответно подлежи на облагане като доход по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ. Правилен е изводът на административния съд, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява, че липсващите парични средства в размер на 417 960.87 лв. са били съхранявани в банкова касета в СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК АД, както и че същата сума е била открадната. По делото са представени банкови извлечения за изтеглени суми от сметка в Райфайзен Банк на Принт Стор ЕООД, но липсват доказателства тези средства да са вложени за съхранение в сейф в трезора на СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК АД. Както правилно е приел първоинстанционният съд, доколкото твърдяната кражба на процесната сума не е отразена счетоводно, то недоказана се явява тезата на касационния жалбоподател, че се касае за една и съща сума. Ангажираните в тази насока доказателства в хода на ревизията и пред съда са противоречиви и неубедителни. На първо място, съществено е обстоятелството, че банковата касета, в която се твърди, че е съхранявана процесната сума, е ползвана и от друго дружество - Евро Си ЕООД, а обстоятелството, че собственик на капитала на ревизираното дружеството и на другия търговец е физическото лице С. Иванова, на което се позовава касаторът, е ирелевантно, доколкото се твърди, че в сейфа са съхранявани активи на юридическите лица. На второ място, неотразяването на твърдяната кражба на липсващата сума в счетоводството на Принт Стор ЕООД в периода от 2017 г. до момента на проверката от приходните органи през м. 08.2021г., подкрепя извода на ревизиращия екип и на съда за недоказаност на твърденията на дружеството. Защитната теза на касатора не е подкрепена и от събраните от административния съд гласни доказателства, тъй като свидетелят Колев е заявил, че е придружил управителя Иванова да изтегли сумата от 60 000 70 000 евро от една банка и да ги вложи в друга. Така посочената от свидетеля сума е в много по малък размер от процесната, а същевременно изслушаната по делото експертиза не е констатирала тегленето на такава сума от сметката на дружеството в посочения период. Изцяло се споделят от настоящия съдебен състав мотивите на административния съд и за недоказаност на твърденията на жалбоподателя за кражба, извършена от трети лица, на сума в размер на 213 700евро, съхранявана в банкова касета, като същите не следва да се повтарят съгласно чл. 221, ал. 2 АПК. Неоснователно е твърдението на касатора, че експертизата, изготвена в досъдебното производство е установила, че ключалката на трезора е отключена, респ. че е доказана кражбата на посочената сума. Експертът е посочил, че по касетата са налични следи от твърд предмет, но тази констатация не доказва действителното осъществяване на кражба, каквото обстоятелство не е констатирано от компетентните органи по досъдебното производство. Установено е, че сейфът е с двойноподсигурена система от две ключалки, една от които не е констатирано да е била отключвана и не е установено каквото и да е въздействие върху нея. По гореизложените съображения настоящият състав на касационната инстанция приема за правилен и обоснован извода на административния съд, че сумата от 417 960.87 лв. представлява изплатен дивидент под формата на скрито разпределение на печалба, чиято липса е констатирана през 2021г. и подлежи на облагане като доход по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, с данъчната ставка от 5% по чл. 46, ал.3 от ЗДДФЛ. Задължен за внасяне на данъка е платецът на дохода съобразно чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ, поради което правилно с обжалвания ревизионен акт задължението е вменено за Принт Стор ЕООД. Обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не е претендирал разноски за настоящата инстанция, поради което такива не следва да му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,