Решение № 15585 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15080/2018 г.

Решение № 15585 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15080/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник група при Сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. С. срещу решение № 1093/06.11.2018 година на Административен съд С. област по адм. д. № 837/2018 година, поправено с решение № 1172/28.11.2018 година, с което съдът е отменил негова заповед за налагане на принудителна административна мярка № 18 - 1204 - 001816 от 07.08.2018 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва като неправилен извода на първоинстанционния съд за неустановена в цялост фактическа обстановка. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Бартер" ЕООД. Ответникът, "Бартер" ЕООД чрез адв. Чакова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Споделя извода на първоинстанционния съд за неизяснена фактическа обстановка, доколкото разпоредбата на чл. 171, ал. 2, б. "н" от Закона за движение по пътищата съдържала две хипотези, а органът не посочил относимата към случая такава. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на Върховен административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. П. същество, касационната жалба е основателна: Производството пред Административен съд С. област е образувано по жалба на "Бартер" ЕООД срещу заповед на началник група при Сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. С. за налагане на дружеството на принудителна административна мярка № 18 - 1204 - 001816 от 07.08.2018 година. Видно от текста на заповедта, мярката е наложена на основание чл. 171, ал. 2, б. "н" от Закона за движение по пътищата, като представлява "временно спиране от движение на моторно превозно средство влекач Скания Г 420 ЛА, с рег. [рег. номер на МПС] за срок от три месеца. За да отмени заповедта, първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 171, ал. 2, б. "н" от Закона за движение по пътищата съдържа две хипотези, а органът не посочил относимата към случая такава. Съдът не бил длъжен да презумира допустителство по смисъла на сочената разпоредба. Органът бил длъжен да опише фактическа обстановка, свързана с личното поведение на оспорващия, да изброи кои са фактите и обстоятелствата, от които е направил извод, че "юридическото лице е знаело за предстоящото извършване на административно нарушение от водача на автомобила и е проявило безразличие и пасивно отношение" или "че не е упражнило в достатъчна степен контрол над водача, при определено дължимо от него поведение". Решението е неправилно: Касационната инстанция споделя становището на представителя на Върховна административна прокуратура в насока, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и с целта на закона. В ход ана издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения. От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства е безспорно установено, че на 07.08.2018 година водачът П. Атанасов е управлявал моторно превозно средство - влекач Скания Г 420 ЛА с per. № [рег. номер на МПС] с максимално допустима маса 18600 кг. категория N3. Управлението е осъществено извън населено място - на АМ Хемус в участък от нея с въведена временна забрана (с пътен знак В-4) за движение на товарни автомобили над 12 тона. Фактът се установява с надлежно съставен Акт за установяване на административно нарушение, който се ползва с доказателствена сила за установените с него факти и който е подписан от шофьора на влекача на мястото на нарушението без възражение /чл. 189, ал. 2 ЗДвП/. Дружеството не доказва различна от така установената с акта фактическа обстановка. По делото не е спорно, че управляваното МПС е собственост на фирма "Бартер" ЕООД. В заповедта за налагане на ПАМ са изписани както фактите относно собствеността на влекача, така и тези относно извършеното нарушение. В тази насока неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че заповедта не съдържа релевантните за спора факти. Изложеното в решението съображение, че в заповедта е следвало да се посочат фактическите основания, чрез които "Бартер ЕООД" се явява адресат на акта, са необосновани. Законодателят е регламентирал, че адресат на процесната ПАМ е собственикът на МПС, без значение, дали същият е физическо или юридическо лице. В хипотеза на собственик, физическо лице, е възможно водачът и собственикът на автомобила да съвпадат, докато в хипотеза на собственик - юридическо лице - това във всички случаи не е така Това по никакъв начин не обосновава извода, че в разпоредбата на чл. 171, ал. 2, б. "н" от Закона за движение по пътищата се съдържат различни състави на нарушения, така че неизписването на някой от тях влече неясна воля на органа. Напротив: В хипотеза на собственик - юридическо лице, водач на автомобила във всички случаи е конкретно физическо лице, но мярката се налага на собственика на автомобила - юридическото лице. В тази насока, както разпоредбата, така и съставения въз основа на нея акт са ясни и недвусмислени. Ето защо, предвид качеството си на собственик на процесното МПС, именно "Бартер" ЕООД се явява адресат на приложената мярка. По делото не е спорно и обстоятелството, че водачът на процесното МПС е работник на "Бартер" ЕООД, като дружеството е предоставило управлението на собственото си МПС на своя работник, осъществил при управлението му предпоставките за прилагане на процесната ПАМ, по реда на чл. 171, т. 2, б. "Н" ЗДвП. Противно на изложеното в решението на Административен съд - С. област, в заповедта няма как да бъде посочена фактическа обстановка, свързана с личното поведение на дружеството, както и да се изброят фактите и обстоятелствата, от които се прави извод, че юридическото лице е "знаело за предстоящото извършване на административното нарушение", доколкото то не може да формира самостоятелно воля, съответно - да има субективно отношение към извършеното от работника му деяние. След като дружеството е собственик на автомобила, чрез който е извършено соченото нарушение, то носи тежестта от мярката на основание чл. 171, т. 2, б. "Н" ЗДвП именно като собственик. Съображенията досежно "допустителството", така както ги е разгледал първоинстанционния съд са изцяло неотносими към разпоредбите за налагане на принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП и биха могли да се обсъждат в рамките на наказателно производство срещу физическо лице - извършител на престъпление или в рамките на административнонаказателно производство срещу физическо лице, каквото настоящото безспорно не е. С процесната заповед не се налага наказание. Мярката за принуда е административна, като от значение за налагането й е собствеността върху моторното превозно средство и фактите относно реализирането на нарушението чрез него. Правилни са изводите на органа, че конкретната хипотеза не въвежда специфични факти, например свързани с отнемането на фактическото държане върху МПС от трето лице, по отношение на които да се мисли за невъзможността на дружеството да извършва контрол върху собственото му МПС. С. обаче не е такъв, като съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. "Н" ЗДвП, собственикът на МПС носи тежестта от принудителната административна мярка за визираното в разпоредбата нарушение, извършено от водач на същото МПС чрез управлението му в нарушение на знак В4. При прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "Н" ЗДвП органът действа при обвързана компетентност, поради което неоснователен се явява и доводът за нарушение на принципа за съразмерност регламентиран в чл. 6 АПК. Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на на "Бартер" ЕООД срещу заповед на началник група при Сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. С. за налагане на принудителна административна мярка № 18 - 1204 - 001816 от 07.08.2018 година. Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски за юрисконсулт за касационна инстанция в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд