Решение № 783 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6966/2013 г.

Решение № 783 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6966/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Екобулгарстрой" ООД - гр. Смолян, подадена чрез адв. Димитър Сергеев Костов, против решение № 597 от 15.03.2013 г. по адм. дело № 3698 от 2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив, V състав. В жалбата релевира оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че срокът на разрешителното, чието удължаване се иска, не е определен, а е определяем, т. е. визира срок от една година. Поради това, че решението за определяне на този срок е било обжалвано пред съда, оспорването е спряло изпълнението на административния акт. Срокът на действие е започнал да тече след влизането в сила на решението на Върховния административен съд. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира заплащане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът по жалбата - Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район" с център Пловдив, редовно призован, не се представлява. В писмено становище, представено от юрисконсулт Георги Велев, иска да бъде оставено в сила оспореното решение. Оспорва възражението, че по време на съдебния спор действието на административния акт е било спряно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на Административния съд - Пловдив, е правилно и обосновано. Правилно съдът е приел, че не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки за продължаване на срока на разрешителното за водоползване. Неоснователно е възражението за крайния срок на действие на административния акт. Суспензивният ефект на съдебното оспорване не оказва влияние върху началния срок на действие на административния акт. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред Административния съд - Пловдив, е оспорено решение № РР-1540 от 6.07.2012 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район" с център Пловдив с постановен отказ за продължаване на срока на действие на разрешително № 301770 от 29.01.2007 г. за ползване на повърхностен воден обект. Основанието за отказа е, че съгласно чл. 78, ал. 1 от Закона за водите молбата за продължаване на срока на разрешителното е следвало да бъде подадена до 30.10.2011 г. и този срок е пропуснат. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че съгласно чл. 78, ал. 2 от ЗВ директорът на БДУВИР - Пловдив, е имал задължение да обсъди кумулативно предвидените в закона предпоставки за продължаване на срока на разрешителното. Една от тях е молбата за продължаване на срока да е подадена три месеца преди изтичането на срока. Срокът на разрешително № 301770 от 29.01.2007 г. за ползване на повърхностен воден обект изтича на 30.01.2012 г., а молбата е подадена на 23.12.2011 г. Поради неспазването на изискването по чл. 78, ал. 1 от ЗВ съдът е приел, че отказът е законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил и обсъдил подробно фактите по делото и е изложил мотиви, съответни на фактическата обстановка и на приложимия материален закон. Не е спорно по делото, че на касационния жалбоподател - "Екобулгарстрой" ООД - гр. Смолян, е било издадено разрешително № 301770 от 29.01.2007 г. за ползване на повърхностен воден обект. Срокът на разрешително № 301770 от 29.01.2007 г. за ползване на повърхностен воден обект е бил продължен по отношение на участък № 2 с решение № РР-1058 от 18.10.2010 г. "за една година, считано от 30.01.2011 г.". С ново заявление вх. № ПВО-01-44 от 23.12.2011 г. дружеството отново е поискало продължаване на срока на разрешителното за участък № 2. Съгласно чл. 78, ал. 1 от Закона за водите молбата за продължаване на срока на действие на разрешително се подава пред органа, който го е издал, не по-късно от 3 месеца преди изтичането му. Административният орган се произнася след проверка на трите кумулативно предвидени предпоставки: молбата да е подадена в указания срок, да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и да са изпълнени условията на издаденото разрешително. В случая молбата за продължаване на срока е следвало да се подаде до 30.10.2011 г., както правилно е приел съдът. Основното възражение на касационния жалбоподател е, че поради обжалване на решение № РР-1058 от 18.10.2010 г. срокът на действието му е започнал да тече след влизането в сила на съдебния акт на Върховния административен съд по адм. дело № 12462 от 2011 г., т. е. на 14.03.2012 г. Възражението е неоснователно и мотивите на административния съд по отношение на това възражение са обосновани. Не отговаря на истината твърдението, че удълженият срок не е бил определен, а е определяем. Изрично в решение № РР-1058 от 18.10.2010 г. на директора на басейновата дирекция срокът е определен конкретно "за една година, считано от 30.01.2011 г.". Съгласно чл. 166, ал. 1 от АПК подадената от дружеството жалба против решението за удължаване на срока спира изпълнението на административния акт, но не води до автоматично продължаване на определения в него срок на действие на акта. Такова правомощие е вменено само на административния орган по чл. 52, ал. 1 от Закона за водите, то става само с изричен акт, издаден по силата на този закон, който се явява специален. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,