Решение № 15155 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2896/2018 г.

Решение № 15155 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2896/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Главен директор на Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор срещу решение № 298/12.01.2018 година на Административен съд С. град по адм. д. № 7031/2017 година, с което съдът по жалба на К. Марков, в качеството му на ЕТ "К. СЕРВИЗ – 2000 – К. МАРКОВ" е отменил негова Заповед № А-О-092/09.05.2017 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Не оспорва извода на административния съд относно приложението на чл. 123, ал. 2, т. 2 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателните съоръжения /НБЕТНПС/, която допуска лица от персонала да не са наети по трудово правоотношение, ако ползвателят е едноличен търговец и самият той е включен в персонала по чл. 123, ал. 1 от НБЕТНПС, какъвто е настоящият случай. Но твърди, че съдът не е съобразил факта, че представените два броя дипломи на К. Марков доказват наличието на подходящо професионално образование, но не и на квалификация в областта на заваряването на метали, каквато изисква НБЕТНПС. З. да докаже умения в областта на заваряването, К. Марков следвало да разполага с документи за доказване на опит като заварчик – свидетелство за правоспособност и сертификат за заварчик. Такива документи не били предоставени. Като се позовава на това, касаторът прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което съдът да установи, че ЕТ "К. СЕРВИЗ – 2000 – К. МАРКОВ" не отговаря на изискването на чл. 123, ал. 1, т. 1, б. "б" във връзка с чл. 36, ал. 2, т. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите поради липса на представен сертификат за заварчик. Сочи приложение на чл. 36а, ал. 4 ЗТИП, съгласно която, когато лицето престане да отговаря на някое от изискванията по чл. 36, ал. 2 и ал. 3 ЗТИП, се налага мярката заличаване от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилване на издаденото удостоверение. Претендира разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, ЕТ "К. СЕРВИЗ – 2000 – К. МАРКОВ" навежда възражения за неоснователност на касационната жалба. П. С. за правоспособност № 64009 от 24.02.1995 година на заварчик К. Марков и свидетелство за правоспособност по заваряване № 6448/27.03.2006 година на П. Петров. Заявява, че релевираните от касатора възражения касаят нови фактически установявания, които органът не е изложил в оспорения пред първата инстанция административен акт. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав обосновава извод за допустимост на същата, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд С. град е Заповед № А-О-092/09.05.2017 година на Главен директор на Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с която ЕТ "К. СЕРВИЗ – 2000 – К. МАРКОВ" е заличен от регистъра на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност /регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП/ и е обезсилено издаденото удостоверение С151 от 25.04.2007 година за вписване на търговеца в регистъра на ДАМТН като лице, което извършва дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на стелажни щабелни кранове /трансманипулатори/ и телфери. За да постанови тази мярка, органът е приел, че ЕТ не разполага с персонал, отговарящ на изискванията на чл. 123, ал. 1, т. 1, б. "б" от НУБЕТНПС във връзка с чл. 36, ал. 2, т. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите, а именно лице, завършило средно професионално образование в областта на заваряването на метали, удостоверено с диплома/документ, удостоверяващ квалификация в областта на заваряването на метали. Мярката е наложена на основание чл. чл. 36а, ал. 4 ЗТИП, съгласно която, когато лицето престане да отговаря на някое от изискванията по чл. 36, ал. 2 и ал. 3 ЗТИП, се налага мярката заличаване от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилване на издаденото удостоверение. За да отмени обжалваната заповед, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган съгласно изискването на чл. 36а, ал. 4 ЗТИП при условията на делегация и предвид Заповед № А – 256/06.04.2017 година на председателя на ДАМТН; във валидна писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Аргументирал е приложението на чл. 123, ал. 2, т. 2 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателните съоръжения /НБЕТНПС/, която допуска лица от персонала да не са наети по трудово правоотношение, ако ползвателят е едноличен търговец и самият той е включен в персонала по чл. 123, ал. 1 от НБЕТНПС, какъвто е настоящият случай. Въз основа на представените два броя дипломи на К. Марков, а именно диплома З № 009406/30.06.1974 година за специално образование "машинен техник" и диплома Л № 039170/04.05.1979 година за специално образование и квалификация "слаботоков техник" и копие от ученическа книжка, съдът е извел, че г-н Марков е положил изпити по механика, електротехника, заваряване и прочие специалности, въз основа на които е обосновал извод за квалификация на г-н Марков в областта на заваряването на метали. Предвид тези установявания, съдът е обосновал, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като органът не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да събере и обсъди всички относими доказателства по спора, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав обосновава извод за валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение. Досежно правилното приложение на материалния закон: Спорът между страните е в това дали към 09.05.2017 година-датата на издаване на обжалваната заповед, ЕТ "К. СЕРВИЗ – 2000 – К. МАРКОВ" е отговарял на изискването на чл. 123, ал. 1, т. 1, б. "б" от НБЕТНПС във връзка с чл. 36, ал. 2, т. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите. Според касационната инстанция първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон: Разпоредбата на чл. 123, ал. 2, т. 2 НБЕТНПС допуска лица от персонала по ал. 1, т. 1 да не са наети по трудово правоотношение, ако заявителят е едноличен търговец и самият той е включен в персонала по ал. 1, т. 1. Допуска се съвместяване на двете длъжности, ако търговецът отговаря на изискванията за заемане на длъжността.