Решение № 5937 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12950/2020 г.

Решение № 5937 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12950/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в НАП, срещу Решение № 659/22.10.2020 г., постановено по адм. дело № 248/2020 г. по описа на Административен съд-Хасково. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че безспорно е установен фактическият състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, обосноваващ налагането на процесната ПАМ. Счита, че срокът на мярката е определен при съобразяване на установената фактическа обстановка, тежестта на извършеното нарушение и целите на закона. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването, ведно с присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът – "А." ООД в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № ФК-110-0024594/10.02.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив при ЦУ на НАП, с която на "А." ООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - магазин "А.", находящ се в гр. Хасково, бул. "Илинден" № 6 и забрана за достъп до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Принудителната административна мярка е приложена за установено нарушение при проверка от контролни органи на 31.01.2020 г. – касова бележка № 29697 от 20.05.2019 г., която е издадена от ФУ в търговския обект не съдържа задължителните реквизити, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, а именно точното наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценил е, че не е установено извършеното нарушение на посоченото в ЗПАМ нормативно изискване фискалната касова бележка от ФУ да съдържа задължително точното наименование на стоката при покупка в търговския обект, което предпоставя наличие на материалните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на ПАМ. Решаващият състав е възприел като некоректно мотивирането на продължителността на срока с местоположението на обекта и характера на търговската дейност, без да се съобразят установеното при проверката правилно отразяване на оборота, спазване отчетността и предаване на изискуемите данни към НАП. Съдът е отчел формалния характер на извършеното нарушение, за което е приложена ПАМ и липсата на конкретни вреди за фиска, с оглед на което е формиран краен извод, че избраната продължителност на срока на налагане на ПАМ е в колизия с изискването на чл. 6, ал. 5 от АПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано първоинстанционният съд е съобразил конкретното деяние, квалифицирано от органите по приходите като административно нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, чието извършване е предпоставка за налагането на ПАМ, предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. В случая при извършената на 31.01.2020 г. проверка в търговския обект, органите по приходите са констатирали, че в издадената от ФУ касова бележка № 29697 от 20.05.2019 г е посочено като предмет на продажбата - "авточасти", а не е посочен конкретен акумулатор. При тези релевантни факти приходните органи правилно са приели, че е осъществена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, обуславяща прилагането на ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на лице, което не спази реда и начина за издаван на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следва да се посочи, че към датата на издаване на процесната ЗНАП, вкл. и към датата на постановяване на съдебното решение, редакцията на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС предвиждаше в случаи като процесния прилагане на ПАМ като наложената такава. Считано от 12.12.2020 г. е в сила законодателна промяна в обсъжданата разпоредба, като чл. 186, ал. 1, т., 1, б. "а" от ЗДДС е със следното съдържание "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118". Настоящият състав споделя извода на първоинстанционният съд, че определеният със заповедта 7-дневен срок на забрана за достъпа до обекта се явява несъразмерен спрямо целта за която се издава. Това заключение следва от обстоятелството, че при затварянето на обекта за 7 дни се създават предпоставки за причиняване на вреди на дружеството, които са явно несъразмерими с преследваната цел с констатираното еднократно нарушение. Продължителността на срока, за които е наложена процесната ПАМ се явява явно несъразмерен по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК, което обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил оспорената заповед, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на "А." ООД следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 150 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение