Решение № 793 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10115/2009 г.

Решение № 793 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10115/2009 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Дженекс корпорейшън - Ню Йорк" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, представлявано от управителите Хари Арзумян и Гергана Димова Андонова, против Решение № 650 от 8.06.2009 г. на Бургаски административен съд, IV-ти състав, по адм. д. № 275 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № 020801154/5.12.2008 г. на Главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, в частта, в която е потвърден с Решение № РД-10-33/10.02.2009 г. на Директор на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП и е определен корпоративен данък за периода 1.01.2004 г. - 31.12.2004 г. по ЗКПО в размер на 6267,25 лева и лихва в размер на 3159,07 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Не са основателни касационните оплаквания за пороци на съдебното решение поради невъзможността на страната да представи доказателства в своя защита. Тежестта на доказване е на нейна страна и тя е имала възможност да представи доказателства още в административното производство, а пред съда не са наведени доводи за нарушаване на нейното право на защита. В следствие на своето процесуално поведение, страната се е лишила от възможността за организиране на защита. Това обстоятелство не съставлява касационно основание. Касационната жалба не съдържа пороци на решението на Съда, по които настоящата инстанция следва да се произнесе, а се отнася по съществото на спора. Предмет на разглеждане пред БАС е бил Ревизионен акт (РА) № 020801154/5.12.2008 г. на Главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, в частта, в която е потвърден с Решение № РД-10-33/10.02.2009 г. на Директор на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП и е определен корпоративен данък за периода 1.01.2004 г. - 31.12.2004 г. по ЗКПО в размер на 6267,25 лева и лихва в размер на 3159,07 лева. За да определи корпоративен данък в посочения размер органът по приходите е приел, че са налице неотчетени приходи в размер на 30410.55 лева, с които е следвало да бъде преобразуван финансовият резултат на дружеството за 2004 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) и въз основа на така определения финансов резултат да определи и данъчното задължение за корпоративен данък. Видно от наличната по преписката документация, на 28.11.2004 г. дружеството - жалбоподател е сключило договор с "Евростил" ООД за продажба на обособена част от предприятието си, като съвкупност от права и задължения и фактически отношения, представляващо дървообработващ цех, находящ се в гр. Дряново. Според договора, неговата цена е 237000 лева, като в обособената част са включени и описания недвижим имот, машини, съоръжения и МПС. Страните са се договорили купувачът да заплати на продавача сума в размер на 206589.25 лева, а останалата сума - в размер на 30410.55 лева да бъде прихваната от договорно задължение на "Дженекс Корпорейшън - Ню Йорк" ЕООД към "Евростил" ООД. Правилно, Съдът е приел, че след като част от дължимата цена е прихваната срещу задължение на продавача, това не е основание тя да не бъде отчетена като приход. За стойността на един договор може да се прави извод само и единствено от изразената в него воля на страните. В настоящия случай е безспорно, че волята на страните е собствеността върху обособена част от предприятието, така както е начертана като обем по-горе, е в размер на 237000 лева. По какъв начин тази сума ще бъде платена от купувача по сделката е без значение. В този смисъл ирелевантен е фактът на качественото изпълнение на договорните задължения по договора, по който страните са извършили прихващане в размер на 30410.50 лева, тъй като няма съмнение, че тази сума е част от договорената цена на обособена част от предприятие. Поради изложеното правилно е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2004 г. и въз основа на него е определен дължимия за тази година корпоративен данък. На следващо място, пак с оглед определяне на окончателния размер на корпоративния данък за 2004 г., органът по приходите е увеличил приходите, като не е признал разходи, документирани с фактура № 54/28.12.2004 г., издадена от "Ей Джи Ем Билдинг" ООД. Тези действия са обосновани от писмените обяснения на управителя на това дружество, която е посочила, че не е издавала въпросната фактура. При това положение, правилно е прието, че представеният първичен счетоводен документ е неистински и с него не може да се докаже по надлежен ред отчетения от жалбоподателя разход, тъй като безспорно в случая е налице хипотезата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО (отм.). Що се отнася до новопредставените доказателства, целта на законодателя е, пред първата съдебна инстанция да бъдат събрани всички релевантни за спора доказателства. Втората съдебна инстанция има забрана по чл. 220 от АПК за фактически установявания, а преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение,