Решение № 113 от 20.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 207/2014 г.

Решение № 113 от 20.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 207/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на осъдения М. Ц. за отмяна на присъда № 47 от 3.06.2013 г., постановена по нохд. № 48/2013 г. на Районен съд /РС/ - Трявна и на въззивно решение № 101 от 24.07.2013 г., по внохд. № 120/2013 г. на Габровски окръжен съд /ОС/, по предвидения в чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, ред. В депозираното искане за възобновяване се релевират оплаквания за допуснати от съдебните инстанции съществени нарушения на процесуалните правила, обективирани в ангажиране на наказателната отговорност на М. Ц. за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, при налични пороци в обвинителния акт, довели до ограничаване на правото на защита на осъдения. Поставя се акцент на съществуващи неясноти и противоречия по отношение на формата на изпълнителното деяние, консумираща престъпния състав. Излагат се съображения за описани в обстоятелствената част на прокурорския акт поредица от реализирани от М. Ц. бездействия /отказ да представи документите, неподчинение на полицейско разпореждане/ и действия /качване в автомобила и поставяне на контактния ключ, оказване на съпротива, включване на мобилния телефон на запис/, несъответстващи на инкриминираното в диспозитива престъпление, извършено чрез създаване на противозаконни пречки на орган на власт за изпълнение на задълженията си, което очертава само и единствено осъществена от дееца активна дейност. Предлага се настоящият съд да упражни правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, чрез отмяна на придобилия юридически стабилитет съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на Районна прокуратура /РП/ - Трявна/, за отстраняване на процесуалните нарушения в обвинителния акт. В съдебно заседание на 11.03.2013 г. осъденото лице, редовно призовано, не участва лично и чрез защитник, в производството пред ВКС, като в представена писмена защита моли за уважаване на подаденото искане. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на извънредния контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 47 от 3.06.2013 г., по нохд. № 48/2013 г., Тревненски РС е признал подсъдимия М. Н. Ц. за виновен в това, че на 5.01.2013 г., в [населено място], противозаконно пречил на представители орган на властта /полицейски служители при РУП - Т./ да изпълняват служебните си задължения, поради което и на основание чл. 270, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК го осъдил на ПРОБАЦИЯ, определяйки му пробационни мерки за въздействие по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1 и 2 от НК, за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. Визираният съдебен акт е проверен, в иницииран по жалба на подсъдимото лице въззивен процес, финализирал с решение № 101 от 24.07.2013 г., по внохд. № 120/2013 г. на Габровски ОС, с което е изменен в санкционната част, чрез замяна на наложеното наказание ПРОБАЦИЯ с ГЛОБА, в размер на 500 /петстотин/ лева в полза на държавата. Искането на М. Ц. е допустимо за разглеждане, при условията на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, но преценено в контекста на аргументацията за възобновяване на делото, сочи на неоснователност. Конституционно установеното и гарантирано право на защита на обвиняемия /подсъдим/ в наказателното производство не е накърнено, чрез внесения за разглеждане от РП - Трявна в компетентния съд обвинителен акт срещу Ц. и с реализираната от съдебните инстанции процесуална дейност. Лансираната от осъденото лице теза за "неясноти и противоречия" в обвинението досежно изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление, коментирана при съблюдаване на конкретиката от факти в обстоятелствената част на прокурорския акт и на лимитираната в диспозитива му правна квалификация, индицира на некоректност. Обвинителният акт на Тревненската РП отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, изготвен е при съобразяване на правните предписания на чл. 55 от НПК и на задължителната съдебна практика /ТР № 2/2002 г. на ВКС/. Представителят на обвинителната власт е формулирал точно и ясно своята позиция за престъпното посегателство с индивидуализиращите го обективни и субективни признаци /време, място, начин на извършване, форма на вина/; посочил е изчерпателно доказателствата, подкрепящи изложената фактическа обстановка; и стриктно визирал приложимия материален закон. В обсега на релевантната за обвинението фактология са описани неправомерните прояви на М. Ц., при извършена рутинна проверка от С. В. и Б. Б., участващи в патрулен екип на РУ "Полиция" - Т., по повод констатирано паркиране на управлявания от лицето автомобил "марка" с рег. [рег. номер на МПС], в забранена зона, маркирана със знак № В 28 и допълнителна табела "Т 3.2", в центъра на града. Инкриминираното поведение на М. Ц., изразило се в отказ да представи документите на полицейските служители; качване в автомобила и поставяне на контактния ключ, за да стартира двигателя; с последваща съпротива и включване на мобилния телефон на запис, при използваната от длъжностните лица физическа сила и белезници за задържането му, обективира неподчинение на устни разпореждания на представители на орган на власт, произтичащи от тяхната оторизация по силата на чл. 55 от ЗМВР, и се субсумира от формата на изпълнително деяние в чл. 270, ал. 1 от НК. С действията и бездействието си, осъденият противозаконно е възпрепятствал изпълнението на служебните задължения от полицаите В. и Б. В съответствие с очертаните в съобразителната част на прокурорския акт фактически положения е повдигнатото срещу М. Ц. в диспозитива обвинение, съдържащо достатъчно по обем и характеристики обстоятелства за времевите и пространствени измерения на престъплението, и за параметрите на изпълнителното му деяние, с внесени пояснения в обобщен порядък, които удовлетворяват изискванията на особената норма на чл. 270, ал. 1 от НК, за обективна и субективна престъпна съставомерност на инкриминираното посегателство против установения ред на управлението. Акцентираните от осъдения недостатъци в прокурорския акт сочат на повърхностна интерпретация на лимитираната в разпоредбата на чл. 270, ал. 1 от НК форма на изпълнително деяние на криминализираното престъпление. Същата не визира само и единствено осъществена от дееца активна дейност по създаване на противозаконни пречки в работата на надлежните субекти, а включва всяко умишлено действие или бездействие, респективно съвкупност от такива, препятстващи изпълнението на възложените на държавните органи и на лицата с публични функции служебни задължения.