Решение № 13004 от 20.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5687/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл.237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за отмяна на влезлите в законна сила решение 7911 от 12.12.2019 г., постановено по адм.д. 6093/2019 г. на Административен съд София град и на решение 751 от 21.01.2021 г., постановено по адм.д. 2474/2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение. В искането се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на страната при неговото разглеждане, като се излагат съответни доводи. Твърди се още, че са налице и предпоставки по чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По тази точка също се излагат доводи. По изложените съображения се твърди, че са налице условията на чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК и се иска петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени посочените решения на Административен съд София град и на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град. Алтернативно се прави искане за отмяна на поставените решения като неправилни. Претендира се и присъждане на разноски, в това число юрисконсулско възнаграждение. Ответното по молбата дружество Електроразпределение Север АД, чрез своите процесуални представители адв. Н. Георгиева и адв. П. Николова, с отговор на молбата за отмяна и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира заплащане на разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С решение 7911 от 12.12.2019 г., постановено по адм.д. 6093/2019 г. на Административен съд София град, Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД сумата от 1356 лева, представляващи направени разноски във връзка с обжалване пред Районен съд Русе по НАХД 2495/2015 г. на наказателно постановление НП-207 от 30.01.2015 г. на председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Със същото съдебно решение Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетение в размер на 300 лева, представляваща направени разноски във връзка с обжалване по КНАХД 133/2016 г. на Административен съд Русе на наказателно постановление НП-207 от 30.01.2015 г. на председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлен искът в останалата му част до претендирания размер от 1356 лева като неоснователен. С решение 751 от 21.01.2021 г., постановено по адм.д. 2474/2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, е отменено частично първоинстанционното решение на Административен съд София град, в частта, в която КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата 500 лева до присъдения размер от 1356 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2016 г., както и в частта, в която КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД разноски за разликата над 166,81 лева до 291,81 лева и в тази част искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърлен като неоснователен. В останалата част е оставено в сила решение 7911 от 12.12.2019 г. по адм.д. 6093/2019 г. на Административен съд София град. Искането за отмяна в частта, в която са отхвърлени предявените искова, е недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати частично. Така е, защото разпоредбата на чл. 238 ал. 1 от АПК дава право да се иска отмяна от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. В случая молителят не е активно процесуално легитимиран да иска отмяна на решенията на АССГ и на ВАС в благоприятните им за него части. А именно - с която е отхвърлен искът с решението на АССГ, и е отменен с решението на ВАС частично съдебният акт на първата инстанция и са отхвърлени исковете в съответната им част. Правният интерес е всякога абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи и служебно, и при липсата на която производството е недопустимо. В тази му част искането за отмяна на влязло в сила решение, като процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес, на основание чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 241 от АПК следва да бъде оставено без разглеждане, а производството прекратено. Настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира искането за отмяна на влязло в сила решение 7911 от 12.12.2019 г. по адм.д. 6093/2019 г. на АССГ, в частта, в която са уважени частично предявените искове, както и на решение 751 от 21.01.2021 г., постановено по адм.д. 2474/2020 г. на тричленен състав на ВАС, в частта, в която е оставено в сила решение 7911/12.12.2019 г. по адм. дело 6093/2019 г. по описа на Административния съд София-град, е процесуално допустимо. Съгласно чл. 240, ал.1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл.239, т.5 от узнаване на решението. Предвид на данните по делото, настоящият петчленен състав приема, че искането за отмяна е подадено в срок, от надлежна страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано. По същество искането за отмяна е неоснователно. В искането са отмяна се сочат наличие на две основания за отмяна на влезлите в сила решения на Административен съд София град и на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение чл. 239, т.1 и т. 4 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага извода, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под нови обстоятелства следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т.е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под нови писмени доказателства следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По тълкуването на тази разпоредба има издадено тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд, постановено по т.д. 4/2010г., според което разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Твърдяното от молителя като ново обстоятелство и доказателство не може да бъде разглеждано като такова. Решението на Съда на Европейския съюз не е доказателство или обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. С решение от 22.12.2010 год. по С-279/09 на Съда на Европейския съюз, съдът се е произнесъл по преюдициално запитване за тълкуване на принципа на ефективност, за да се изясни дали този принцип допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица. Несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 т. 6 от АПК. Отделно от това цитираното решение на СЕС съществува много преди възникване на спора между страните и при проявена процесуална активност и желание молителят е могъл да наведе доводи въз основа на него при разглеждане на спора за имуществените вреди. По посочените съображения не може да бъде ново доказателство или ново обстоятелство и определението на Съда по публичната служба от 27 септември 2011г. по дело F-55/08 DEP. Наведените доводи във връзка с начина на защита на юридическото лице в производството по вредите касаят съществото на спора за вредите, т.е. това не е ново обстоятелство по смисъла на чл.239, т. 1 от АПК. Последното основание е способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения при наличие на нови факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на спора, но не е способ за корекция на влезли в сила съдебни решения чрез въвеждане на нови доводи при непълна или неправилно проведена защита на страната. По отношение на искането отмяна, обосновано с наличие на хипотеза по чл.239, т. 4 от АПК: В искането се твърди, че между същите страни, за същото искане и на същото основание има постановено друго влязло в сила съдебно решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Като такова се сочи решение 5064 от 27.07.2018 г., постановено по адм.д. 6455/2017 г. на Административен съд София град, по което КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 356лв., съставляващи разноски във връзка с обжалването на Наказателно постановление НП 202 от 30.01.2015 г., отменено с решение на Районен съд Русе. Като решението на Административен съд София град е отменено с решение 1349 от 31.01.2019 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, постановено по адм.д. 12433/2018 г. и вместо него е постановено друго такова, с което претенцията за заплащане на имуществените вреди е отхвърлена като неоснователна. Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на молителя, обосновани на Тълкувателно постановление 2 от 19.05.2015 г., издадено от ОСГК на ВКС и първа и втора колегия на ВАС, че между същите страни има две влезли в сила съдебни решения по идентичен спор, които си противоречат. По въпроса дали нормата на чл.239, т. 4 от АПК може да намери приложение при противоречиви влезли в сила съдебни решения е постановено Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. на ОСК на ВАС по т. д. 4/2010 г. Според него разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. А в мотивите към тълкувателното решение е посочено за да е налице такова тъждество /между съдебните актове - б.а./, е необходимо изцяло, пълно покриване между правото, вече със силата на пресъдено нещо по първото дело, и правото, предмет на разглеждане от второто дело, както с оглед белезите, които индивидуализират това право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и с оглед времето, за което се претендира. Това Тълкувателно решение е задължително за съдилищата според чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт. Тълкуването на нормата на чл. 239, т. 4 от АПК е в смисъл, че за да е налице това основание за отмяна, следва да е налице пълен индентитет едни и същи страни, едно и също искане и едно и също основание. В случая има наличие на едни и същи страни, но спорът и основанието не са същите. Това, че предмет на оспорване по различните делата са еднотипни наказателни постановления, издадени от председателя на КЕВР, не води до извод, че делата и решенията по тях са идентични. Всяко от наказателните постановления си има специфика орган който го издава, правно основание за издаване, адресат. Това, че се касае за еднотипни наказателни постановления за еднотипно нарушение, извършено от един и същи нарушител, издадени са от един и същ административен орган, не води до извод, че те са идентични и че решенията по делата по тяхното оспорване са идентични между едни и същи страни, на едно и също основание и по един и същи спор. Макар и да са извършени от един и същи нарушител, нарушенията са извършени по различно време и място, която особеност изключва идентичността на споровете по тяхната законосъобразност на плоскостта на чл.239, т.4 от АПК. Отделно от това претенцията по соченото в искането за отмяна решение на ВАС е била отхвърлена поради това, че страната не е доказала същата - доказателството за извършен разход заплатен адвокатски хонорар не е било представено по делото по оспорване на наказателното постановление, а не поради това, че такава не се дължи по принцип, каквито доводи развива подателят на искането за отмяна. Останалите развити в искането за отмяна доводи по тази точка са свързани със съществото на спора между страните, поради което не следва да бъдат обсъждани. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Направеното искане на Комисията за енергийно и водно регулиране за отмяна на влезлите в законна сила решение 7911 от 12.12.2019 г., постановено по адм.д. 6093/2019 г. на Административен съд София град и на решение 751 от 21.01.2021 г., постановено по адм.д. 2474/2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. При този изход на процеса молителя следва да бъде осъден да заплати на ответното по молбата дружество разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лева, съгласно приложения на л. 108 от делото списък с разноски и доказателства за тяхното извършване договор за правна защита и съдействие, фактура 22533 от 14.05.2021 г., платежно нареждане за кредитен превод л. 109-111 от настоящото дело. Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на искателя по чл.78, ал.5 ГПК във връзка с чл.144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответното дружество. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение, за процесуално представителство по административни дела без материален интерес възнаграждението е 500лв. Заплатеното възнаграждение от 600лв. не може да бъде разглеждано като прекомерно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,