Решение № 19 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5896/2007 г.

Решение № 19 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5896/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а б. "а" ГПК /отм/. Софийският районен съд с решението си от 23.03.2005 г. по гр. № 8541/2004 г. в производството по първата фаза на делба, намалил завещателните разпореждания, направени от И. Г. Б. със саморъчно завещание от 23.06.1996 г. по нот.дело № 750/96 г., с което завещал на Н. И. Т. своята 1 / 2 ид.-част от апартамент № 10-ляво, находящ се в гр. С. ул."Х"-старо наименование ул."Г" № 50 ет. 5, заедно с 4 / 24 ид. ч. и на основание чл. 30 ал. 1 ЗН възстановил запазената част от наследството на И. Г. Б. в полза на Ж. И. Б. с 2 / 24 ид. части и в полза на Г. И. Б. с 2 / 24 идеални части. Със същото решение е била допусната съдебна делба на апартамент № 10 - ляво от петия етаж на жилищната сграда, построена на ул."Х" № 50 със застроена площ 66.69 кв.м., заедно с избено и таванско помещения, заедно с 3.47 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, между Ж. И. Б. с права равни на 2/24 ид. части,Г. И. Б. с права равни на 2 / 24 ид. части, Н. И. Т. с права равни на 8 / 24 ид. части и П. И. Б. с права равни на 12 / 24 ид. части /1 / 2 ид. част/. Със същото решение съдът отхвърлил искът за делба срещу Ц. И. В.. Първоинстанционното решение е било обжалвано от Н. И. Т. и от П. Н. Б.. Софийският градски съд с решението си от 29.06.2007 г. по гр.д. № 114/2006 г. уважил въззивната жалба на Н. И. Т., като отменил решението в частта в която били намалени завещателните разпореждания на общия наследодател И на основание чл. 30, ал. 1 ЗН в полза на Ж. И. Б. за 2 / 24 ид. части от наследствения апартамент и за толкова - 2/24 ид. части в полза на Г. И. Б. от същия апартамент. В тази част съдът постановил ново решение с отхвърляне искът за делба, предявен от Ж. И. Б. срещу Г. И. Б., Н. И. Т. и П. Н. Б.. Определил квотите при допуснатата между Н. И. Т. и П. Н. Б., делба на съсобствения апартамент в размер на по 1/2 ид. част. В останалата част оставил в сила първоинстанционното решение. Недоволен от горното решение е останал Ж. И. Б., който обжалвайки го прави оплаквания за неговата неправилност поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Оплакванията са основателни. Общият наследодател на страните по делото И. Г. Б., починал на 4.04.1999 г. в гр. С., към момента на смъртта си притежавал 1/2 ид. част от придобития с договор за продажба на недвижим имот от 30 юли 1985 г. недвижим имот-апартамент № 10 - ляво на петия етаж от жилищната кооперация - тогава ведомствена на ЦК на БКП, находяща се на ул. "Г" № 50 - сега ул. "Х" гр. С. придобит по време на брака му с П. Н. Б.. Правилно е приетото, че бракът между съпрузите е бил прекратен с влязло в сила решение от 27.02.2002 г. по гр.д. № 2574/98 г. на Софийския районен съд и поради това бившата съпруга П. Н. Б. не е могла да бъде наследник на частта от апартамента от 1/2 ид. част, останала в наследство от И. Б. Тя е била съсобственица в него на собствено основание. По делото, обаче е било представено саморъчно завещание в полза на Н. И. Т., с което нейният баща И й завещал своята 1/2 ид. част от апартамента на ул. "Х" № 50. Пред въззивната инстанция са представени две решения на Поземлената комисия гр. Г. № 3* от 11.11.1998 г. и решение № 383 от 18.04.2000 г., от които е било видно, че в патримониума на И. Г. Г. е имало и земеделски земи. Представено е и извлечение от спестовен влог и суми по влогова книжка. Съделителите-преки наследници на общия наследодател - под формата на възражение са оспорили завещателното разпореждане и са поискали намаляването му до тяхната разполагаема част, съгласно разпоредбите на чл. 281 ГПК /отм/. Софийският градски съд, без да определи точния размер на разполагаемата част и точния размер на запазената част, така както изискат разпоредбите на чл. 31 ЗН, приел, че стойността на завещания имот не надвишавал разполагаемата част от наследството и за това отхвърлил искът за делба, предявен от Ж. И. Б.. При наличието на писмени доказателства за принадлежност към имуществото на наследодателя и на други имущества освен 1 / 2 ид. част от апартамента, която част представлявала направени завет, решаващият съд е бил длъжен да се намеси активно съгласно чл. 157 ал. 1 ГПК /отм/ и да назначи техническата експертиза, която да оцени цялото наследство и съобразно с това да се изчислят дяловете на наследниците с оглед тяхната запазена част и разполагаемата част на завещателя Наследник, който иска да се възстанови неговата запазена част, като се отмени изцяло или отчасти заветът, е ищец по това искане. За тази цел той действително е трябвало да установи масата по чл. 31 ЗН: от една страна да се установи обемът и стойността на наследството, а от друга - стойността на завещания имот, който се прибавя към масата. Вярно е че той е трябвало да докаже, какво имущество влиза в наследствената маса, за да може да се прецени, какъв е обемът на подлежащото на намаление разпореждане и какво е стойностното изражение на запазената и разполагаемата част от наследството на бащата, в случая. По настоящето дело ищецът е направил своето искане по отношение на делбения апартамент и е представил писмените доказателства за принадлежност и на друго имущество към имуществото на наследодателя към момента на смъртта му, което е следвало да се включи в наследствената маса и с което да се допълни запазената част на ищците по това искане. След като е имало такива доказателства, съдът не е следвало да отхвърля иска като недоказан, а е следвало да включи в масата по чл. 31 ЗН и това имущество за установяване цялостно стойностното изражение на делбената маса с оглед определяне стойността на разполагаемата и запазени части и накърняване на последните. Както се посочи, съдът е бил длъжен да назначи експертиза. Допускането на това доказателствено средство, може да стане не само по почин на страните, но и служебно от съда след като са били необходими специални знания,с каквито съдът не разполага. При постановяване на решението Софийският градски съд е допуснал нарушения на съществени съдопроизводствени правила - чл. 188 ал. 1 ГПК, чл. 157 ал. 1 ГПК и това е довело до необосновани правни изводи. Налице са отменителните основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК и за това решението като неправилно постановен съдебен акт, следва да се отмени. Върховният касационен съд водим от горните съображения,