Решение № 12389 от 22.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15703/2008 г.

Решение № 12389 от 22.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15703/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Корнелия Борисова Димитрова от гр. Монтана, подадена против решение от 2.10.2008 г., постановено от Административен съд - Монтана по адм. д. № 454/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателката съдът неправилно е отхвърлил жалбата й, като е приел, че не са спазени изискванията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Касаторката твърди, че на съседите й в м. "Солимагина ливада" е дадено право да закупят предоставените им за ползване имоти и се позовава на заповед № 1517/26.05.2006 г., с която на наследниците на Иван Любомиров е признато право да придобият собственост на имот № 873 с площ 574 кв. м. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като противоречащо на закона. Ответникът - кметът на община Монтана не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Сашка Иванова Стоянова и Ивана Георгиева Стоянова, двете от с. Горна Лука, община Чипровци, оспорват касационната жалба с писмен отговор, с който пледират за оставяне в сила на съдебното решение. Заинтересованите страни - Ангел Соколов Соколов, Иван Соколов Христов, Христо Иванов Видов, Кета Иванова Илиева, Рилка Каменова Соколова, Христина Петкова Димитрова, Камен Петков Соколов, Роза Николова Петкова, Пламен Славчов Георгиев, Елиза Славчева Петрова, Мария Георгиева Иванова, Надка Георгиева Томова, Велко Георгиев Иванов, Цветан Йосифов Цеков, Явор Йосифов Цеков, Виктория Цекова Николова, Любомир Илиев Ананиев и Йорданка Илиева Първанова не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото жалбоподателката не е представила необходимите документи, удостоверяващи правото й на ползване на процесния имот. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение от 2.10.2008 г. е отхвърлена като неоснователна жалбата на Корнелия Борисова Димитрова от гр. Монтана против заповед № 1716/3.07.2008 г. на кмета на община Монтана. За да достигне до този резултат Административният съд - Монтана е приел, че за жалбоподателката не е възникнала възможността да преобразува право на ползване в право на собственост върху процесния имот, защото не е представила доказателства, от които да се установят, предвидените в § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ предпоставки за трансформиране правото на ползване. Съдебното решение е мотивирано с обстоятелството, че жалбоподателката не е представила документ по смисъла на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, не е уточнила нормативния акт, по силата на който е учредено правото на ползване и в случая процедурата, предвидена в Наредбата за издирване, раздаване, и ползване на изоставени, маломерни, силно наклонени и неподходящи за машинна обработка земи от 1981 г. не е довършена. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото по делото точно е преценено, че оспорваният административен акт - заповед № 1716 от 2008 г. на кмета на община Монтана, с който е отказано закупуване е законосъобразен. Същият е издаден от компетентен орган, в съответната форма. Единственото касационно възражение в настоящото производство, че на съседи на оспорващата страна, притежаващи "подобен" парцел, е дадено правото на закупуване, е неотносимо към конкретния спор. Настоящият процес няма за задача да изследва или сравнява правния статут на околните имоти, като посочените доводи са ирелевантни за делото. В хода на административното производство оспорващата страна не е представила необходимите документи, удостоверяващи правото й на ползване на имота. Безспорно е установено, че жалбоподателката се е позовала само на Удостоверение № 2249 от 1990 г., в който е вписано, че е за самозадоволяване относно празно място в местност "Парта", но не е ясно дали се касае за местност "Солимагина ливада", в която се намира имотът, претендиран от жалбоподателката. Освен това в гореописаното удостоверение е вписано Постановление № 1 на МС от 7.01.1981 г., след което ръкописно е поправено на Постановление № 26. От друга страна лицето, вписано като ползвател - Лукан Димитров в съдебно заседание, проведено на 19.09.2008 г. лично е заявил, че мястото му е дадено през 1986 г. без документ, а през 1990 г. му е издаден документ. При това положение Административният съд - Монтана е извел верен и обоснован извод, че жалбоподателката не може да се легитимира с документ за надлежно учредено право на ползване, поради което жалбата й законосъобразно е отхвърлена като неоснователна. От значение е и обстоятелството, че в конкретната хипотеза в процесния имот няма построена сграда и жалбоподателката не е доказала чрез експертиза или с писмени доказателства наличието на овощна градина, лозе или др. насаждения, поради което тя не може да се ползва от разпоредбите на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение