Решение № 5261 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5190/2017 г.

Решение № 5261 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5190/2017 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "АГРИРОККА" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. О., община Г. М., област С., представлявано от управителя Е. Р. (посочван Рех на някои места), действащ чрез процесуалния си представител адв. П. В. - чл. на САК, против решение № 164 от 28.02.2017 г., постановено по адм. дело № 680/2016 г. на Административен съд С. област, III - ти състав. Със същото е отхвърлена жалбата на "АГРИРОККА" ЕООД против заповед № 03-РД/199 от 18.02.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с която е отказано изплащане на финансова помощ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяна му и постановяване на друго решение, с което да бъде отменена Заповед № 03-РД/199 от 18.02.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с която е отказано изплащане на финансова помощ по договор № 23/121/05094 от 25.01.2013 г. и по подадена заявка за междинно плащане № 23/121/05094/201 от 07.11.2013 г. и окончателно плащане № 23/121/05094/301 от 27.08.2014 г. по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" с ИД № на проекта в ДФЗ 23/121/05094 в размер на 555 668 лева, както и преписката да бъде върната на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В открито съдебно заседание пълномощникът поддържа жалбата и отново моли съдебното решение да бъде отменено. Представя списък на направените разноски. Ответникът - Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., не изразява становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че оспорената заповед е изготвена в изискуемата съобразно чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава регламентираните в ал. 2 от посочения законов текст реквизити. В нея е посочено фактическото основание за издаването й, като същото кореспондира с правното такова. Освен това не са налице и допуснати съществени процесуални нарушения. Не са основателни твърдените от касатора нарушения на чл. 35 АПК и на чл. 41, ал. 2 от Наредба № 8/03.04.2008 г., изразяващи се в издаване на заповедта при неизяснена фактическа обстановка и при формално разглеждане на възникналите въпроси. Прокурорът от ВАП счита за правилни изводите на съда за допуснати три нарушения, за несъответствие с материалния закон, които са довели като основания до постановяване на процесния отказ в пълен размер. По тези съображения счита, че оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба на "АГРИРОККА" ЕООД е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 08.03.2017 г., от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. Производството е образувано по жалба на "АГРИРОККА" ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. О., община Г. М., представлявано от управителя Е. Р. (написан Рек в касационната жалба) срещу Заповед № 03-РД/199 от 18.02.2015 г. на Изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), с която е отказано изплащане: на финансова помощ по заявка за междинно плащане от 07.11.2013 г. на дружеството-кандидат в размер на 354 950 лева и на финансова помощ по заявка за окончателно плащане от 27.08.2014 г. в размер на 200 542,50 лева. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на изрично предвидените правомощия в чл. 41, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. и във връзка с чл. 20а, ал. 2, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, същия е издаден в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, които в своята цялост представляват мотивите на ответника. Първоинстанционният съд не е установил допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, представляващи самостоятелно отменително основание. На следващо място съдът е установил, че са налице установените нарушения, които правилно са възприети като основание за постановяване на процесния отказ в пълен размер. Съдът е приел, че заповедта е издадена и при съблюдаване целта на закона, тъй като както Наредба № 8 от 03.04.2008 г., така и Договорът предвижда основания за постановяване на отказ за изплащане на финансова помощ при установени неизпълнения на задълженията по Договора за отпускане на финансова помощ, както и нарушение на разпоредбите на Наредбата. Следователно оспорваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон, както и с целта на същия и тъй като не са налице отменителни основания, жалбата следва да се отхвърли. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Настоящият състав приема за неоснователно оплакването в касационната жалба за нарушение на разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Административният съд е обсъдил обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора, както и доводите на страните. Решението е постановено след извършена цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК и в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма. Поради това касационната инстанция счита, че Административния съд С. - област е спазил процесуалния закон при разглеждане на делото. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът неправилно е достигнал до извода, че няма нарушение на чл. 35 от АПК и чл. 41 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., тъй като не е съобразил представените документи. Видно от писмо с изх. № 01-2600/7069 от 24.10.2014 г. на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, Дирекция "Оторизация на плащанията по ПМРСР", с т. 21 е дадено указание до управителя на "АГРИРОККА" ЕООД, да представи договор за контрол по смисъла на чл. 18, ал. 3 от Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) с контролиращо лице, получило разрешение от министъра на земеделието и храните за осъществяване на контрол за спазване правилата на биологично производство по реда на чл. 19 и 20 ЗПООПЗПЕС, заедно с копие от сертификационно писмо от контролиращото лице, удостоверяващо последната проведена по дата инспекция, или копие от сертификат от контролиращо лице, удостоверяващ, че кандидатът е производител на продукт/и, сертифициран/и като биологичен/и. С писмо с вх. № 01-2600/7069 от 12.01.2015 г., управителят на дружеството, в изпълнение на т. 21 от горецитираното писмо е приложил договор за сертификация от 17.12.2011 г. между "Серес" ООД и "Агрирокка" ЕООД, както и сертификационно писмо за извършена инспекция. Видно от приложеното към писмото сертификационно писмо с дата 08.05.2012 г., на страница втора е направена забележка - " ...че това не е сертификат. Сертификатът ще бъде издаден след извършване на проверка на документацията от сертифициращ офицер на CERES и след въвеждане на коригиращи действия (ако сертифициращия офицер прецени). " С оглед на така представените документи административният орган, видно от оспорвания административен акт е достигнал до извода, че липсват документи, удостоверяващи дали и кога е била проведена последната инспекция на стопанството на ползвателя от контролиращо лице получило разрешение от министъра на земеделието и храните за осъществяване на контрол за спазване на правилата на биологично производство, респ. не е представено копие от сертификат от контролиращо лице, удостоверяващ, че кандидата е производител на продукти сертифицирани като биологични. С писмо вх. № 02-2600/7802 от 18.11.2014 г. от CERES, е предоставена информация за сертификационния процес на "АГРИРОККА" ЕООД. Следователно не е налице нарушение на чл. 35 от АПК, в частта досежно задължението за изясняване на факти по делото, тъй като съгласно представените писмени доказателства, обективиращи кореспонденция между административния орган и дружеството, е видно, че административния орган преди постановяването на оспорвания административен акт е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и с това е изпълнил своето задължение по чл. 35 от АПК. Неоснователно е и оплакването за допуснати нарушения на материално правните изводи в обжалваното решение, както следва: На първо място настоящият състав приема за правилен извода на първоинстанционния съд, че е налице констатирано неизпълнение на задължението за окомплектоване на заявката за окончателно плащане със задължително изискуемите документи, в това число документите по т. 44 от Раздел А "Общи документи" от Приложение № 13 към чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., което е било квалифицирано от ответника като съставляващо хипотезата на 4.5.б "г" от Договора и на чл. 43, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., предвид обстоятелството, че липсващите документи засягат съответствието на цялата инвестиция със специфични изисквания, във връзка с което е отпусната финансовата помощ. В тази връзка в чл. 39, ал. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. е предвидено, че при кандидатстване за междинно или окончателно плащане ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА в съответната областна дирекция на фонда по чл. 44 УПДФЗ по място на извършване на инвестицията, и прилага документи съгласно приложение № 13. Съгласно цитираното приложение в раздел "А" Общи документи, в т. 44 е предвидено предоставяне на копие от договор за контрол по смисъла на чл. 18, ал. 3 ЗПООПЗПЕС с контролиращо лице, получило разрешение от министъра на земеделието и храните за осъществяване на контрол за спазване правилата на биологичното производство по реда на чл. 19 и 20 ЗПООПЗПЕС, заедно с копие от сертификационно писмо от контролиращото лице, удостоверяващо последната проведена по дата инспекция, или копие от сертификат от контролиращо лице, удостоверяващ, че кандидатът е производител на продукт/и, сертифициран/и като биологичен/и (в случай, че кандидатът развива биологично производство; не се отнася за признати организации на производители). Видно от горецитираните писма на дружеството - касатор е изискано представяне на документи по т. 44 от Приложение № 13. Дружеството е предоставило копие на договор за контрол по смисъла на чл. 18, ал. 3 от ЗПООПЗПЕС, но не е предоставил копие от сертификационно писмо от контролиращото лице, удостоверяващо последната проведена по дата инспекция, а е представил сертификационно писмо относно биологичното производство и етикетиране на биологични продукти, в което е посочено на втора страница, че това не е сертификат. За прецизност следва да се посочи, че с писмо с вх. № 02-2600/7802 от 18.11.2014 г. CERES Gmbh е изложило, че на 08.05.2012 г. е била извършена първа инспекция, за която е издадено сертификационно писмо, потвърждаващо, че оператора е под контрол. След инспекцията са били определени несъответствия, и съгласно процедурите, клиентът определя коригиращи мерки и срокове за въвеждането им. От същото писмо е видно, че след приключване на сертификационния процес за 2012, е издаден сертификат № 9920/28.06.2012 г. През 2013 г. е била извършена редовна годишна инспекция, проведена на 25.04.2013 г., от която са били установени редица несъответствия, за които е изпратено писмо. Поради неполучаване на отговор, е била назначена втора инспекция, която се е извършила на 01.11.2013 г., същата е потвърдила несъответствията от първата инспекция. Предвид което за 2013 г. на фирмата не са издавани сертификати и /или сертификационни писма, както и че е било взето решение за отказ за сертифициране поради неспазване на ангажиментите по подписания договор за контрол, като направения отказ е от 30.07.2014 г. /приложен на лист 241 от том 4 от гр. дело № 138/2016 на Софийски окръжен съд, както и на други места в административната преписка, които не са номерирани и не могат да се посочат/. Следователно се установява, че е налице констатираното неизпълнение на задължението за окомплектоване на заявка за окончателно плащане със задължително изискуемите се документи. Настоящият състав приема за неоснователен довода на касатора, че е налице нарушение в процесната заповед, в която е записано нарушение на т. 4.5 б. "б" във вр. с т. 4.32 от договора и чл. 43, ал. 1, т. 2 от Наредбата, поради изявление от 18.11.2014 г. на CERES, че отказва да сертифицира дружеството като биологичен производител. В договора за отпускане на финансова помощ в т. 4.32 е предвидено, че заявлението за подпомагане на ползвателя е в областта на биологичното производство, последният се задължава да използва финансираните активи за биологично производство, съответно за преминаване на стопанството към биологично производство на земеделските продукти и храни за срок от 5 години. Следователно използването на финансираните активи в процеса на преминаване на стопанството към биологично производство следва да е непрекъснат процес през целия петгодишен период. Неоснователно касаторът е посочил, че първоинстанционния съд не е съобразил, че кандидатите по тази мярка са в период на преход. Според разпоредбата на чл. 2, б. "з" от Регламент 834/2007 г., "преход" означава преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. Ето защо за подпомагането на съответния земеделски производител е от определящо значение дали е прилагал разпоредбите на Регламента относно биологичното производство и това се удостоверява от сертифициращият орган чрез издаване на сертификат или друг документ със същата стойност, а видно от по - горе цитираното писмо от страна на контролиращия орган е отказан сертификат за 2013 г., т. е. не е налице непрекъснатост на процеса. На последно място настоящият състав приема за неоснователен релевирания от страна на касационния жалбоподател довод по направения извод на съда по отношение на констатираното несъответствие между одобрените с Бизнес плана активи и закупени активи от "Агрирокка" ЕООД. Това е така, тъй като съгласно т. 4.18 от договор № 23/121/05094 от 25.01.2013 г. е предвидено, че ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока на договора и в съответствие с одобрения бизнес план и Таблица за одобрените инвестиционни разходи - Приложение № 1 към договора. В същата таблица на № 6 и № 7 са индивидуализирани конкретните ремаркета с посочена конкретна марка, модел, тип, количество, размер на разходите за които кандидатства и други. Следователно ползвателят е имал задължението да закупи индивидуализираните вещи съгласно Приложение № 1 към договора, а придобиването на активи, различни от посочените параметри води до неизпълнение на поетото задължение. Правилно административният съд е приел за неоснователно позоваването на жалбоподателя - касатор в настоящото производство по отношение на представената декларация за идентичност на моделите. Предоставена от доставчика, със същата не се установява идентичност между одобрените и заявените активи. Същата по своята същност представлява и частен, а не официален документ. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи, настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски, въпреки че са своевременно поискани. Необходимо е за прецизност да се отбележи, че неправилно е била определена държавната такса за разглеждане на делото. В тази връзка следва да се констатира, че първоначално по жалбата на "АГРИРОККА" ЕООД, с. О., община Г. М., е било образувано адм. дело № 378/2015 г. по описа на Административен съд С.-област. Същото е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд - Е. П., който също е прекратил образуваното пред него гр. дело № 871/2015 г. и го е изпратил по подсъдност на Софийски окръжен съд. От своя страна Софийския окръжен съд е счел, че не е компетентен да разгледа спора, прекратил е образуваното пред него производство по гр. дело № 138/2016 г. и е повдигнал препирня за подсъдност. С определение № 19 от 21.07.2016 г. по гр. дело № 12/2016 г. смесен петчленен състав, състоящ се от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд е приел, че компетентен да се произнесе по подадената жалба е Административен съд С.-област. В изпълнение на това определение, пред Административен съд С.-област е образувано адм. дело № 680/2016 г., решението по което е предмет на касационна проверка в настоящото касационно производство. В определението на смесения петчленен състав е посочен и кой точно е обжалвания административен акт и това е Заповед № 03-РД/199 от 18.02.2015 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", а не Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията № 909 с изх. № 01-2600/1103 от 18.02.2015 г. на Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", които са с идентично съдържание. Следователно заповедта, а не уведомителното писмо е предмета на делото. Предвид съдържанието на оспорената Заповед № 03-РД/199 от 18.02.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", образуваното пред Административен съд С. - област административно дело № 680/2016 г. е по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както всъщност е разпределено видно от протокола за избор на съдия-докладчик, а не е по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Всъщност по този начин е било разпределено и първоначалното адм. дело № 378/2015 г. по описа на Административен съд С. - област (АССО), което, както се каза по-горе е обиколило няколко съдилища, за да се стигне отново до същия съд за разглеждане по същество. По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В конкретния случай процедурата по изплащане на финансова помощ по заявка за междинно плащане и изплащане на финансова помощ по заявка за окончателно плащане подадено от "Агрирокка" ЕООД, е проведена по реда на Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделски стопанства" по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., която наредба е издадена от Министъра на земеделието и храните (по това време с това наименование), на основание § 35, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, а не на основание ЗУСЕСИФ. След като делото не е по реда на ЗУСЕСИФ, недопустимо е държавната такса да се определя на основание чл. 27, ал. 6 от този закон. Правилно в Разпореждане № 485 от 22.04.2015 г. по адм. дело № 378/2015 г. по описа на АССО държавната такса на "Агрирокка" ЕООД е била определена на 50 лева, което е в съответствие с т. 2б, б. "б" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,