Решение № 12878 от 29.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4624/2016 г.

Решение № 12878 от 29.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4624/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. Ш. от гр. П., чрез адв. А. като процесуален представител, против решение № 203 от 03.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1090/2015 г. по описа на Административен съд - П. Излагат се доводи за неговата неправилност поради необоснованост и като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Касационният жалбоподател прави искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се обяви за нищожна, евентуално да се отмени като незаконосъобразна оспорената заповед. Ответникът - кметът на район "Източен" при община П. не изразява становище. Ответникът - Ж. А. К., чрез адв. С. като процесуален представител, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Д. П. Ш. против заповед № ЗРИ-113/25.03.2015 г. на кмета на район "Източен", община П., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3, чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, е наредено да бъде премахнато извършено незаконно строителство - пети жилищен етаж от жилищна сграда, находяща се на ул. "В." № ..., гр. П., разположена в ПИ с идентификатор № 56784.528.377 по КК и КР на гр. П., одобрена със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, съответстващ на УПИ IX-175, кв. 3 - нов (15 стар) по плана на кв. "П. К.", гр. П., одобрен със заповед № 1571/23.11.1985 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Приел е за неоснователни възраженията на оспорващия относно извършителството на строежа, неговата категория, както и за липсата на посочените от административния орган материалноправни основания за определянето на обекта като незаконен, като се е позовал на установяванията по приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Налице са и изводи за неприложимост на § 27, ал. 1 ПЗР ЗТСУ (отм.), § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ, § 16, ал. 1 и § 127 ПР ЗУТ, поради недопустимостта на строежа като изпълнен в несъответствие с действалия към времето на изграждането му КЗСП и сега действащия ПУП. Съдът е приел за доказано наличието на незаконен строеж в хипотезите на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗУТ, което е формирало и крайния му извод за неоснователност на подадената жалба. Решението е недопустимо в частта, в която е постановено спрямо Ж. А. К. Същата незаконосъобразно е конституирана като заинтересувана страна по делото. Страни в съдебноадминистративното производство по оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи са адресатът на административния акт - собственик, възложител и/или извършител на строежа, и административният орган. В случая оспорващият е адресат на заповедта в качеството му на извършител. Други субекти нямат правен интерес от обжалването, нито имат качеството на заинтересовани от спора лица, тъй като за тях административният акт не създава права или задължения, нито по какъвто и да било начин засяга непосредствено правната им сфера. Решението по отношение на Ж. А. К. е недопустимо, включително и в частта за присъждане на разноски в нейна полза като заинтересована страна, следва да бъде обезсилено, а производството в тези части - прекратено. В останалата част решението е допустимо, но неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. В нарушение на принципа на служебното начало в съдебноадминистративния процес и на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не е установил правилно релевантните факти, поради което и правните му изводи относно действителността на оспорения административен акт са незаконосъобразни и необосновани. По делото е приложена и приета като доказателство заповед № РД-09-115/25.07.1997 г. на кмета на район "Източен" при община П., с която на основание чл. 160 ЗТСУ (отм., редакция ДВ, бр. 63/1995 г.) е наредено на Д. П. Ш. да премахне незаконно построения пети жилищен етаж на жилищна сграда, находяща се на ул. "В." № ..., гр. П. в парцел IX-175, кв. 15 - стар по плана на гр. П. С влязло в сила решение от 08.12.1997 г. по адм. дело № 3943/1997 г. на Пловдивския окръжен съд е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател срещу тази заповед. Видно от разпоредителната част на заповед № РД-09-115/25.07.1997 г. и от мотивите на съдебното решение описанието на строежа съответства изцяло на описанието му по оспорената пред административния съд заповед № ЗРИ-113/25.03.2015 г. на кмета на район "Източен", община П., а именно: пети жилищен етаж от жилищна сграда, находяща се на същия административен адрес, разположена в ПИ с идентификатор № 56784.528.377 по КК и КР на гр. П., съответстващ на УПИ IX-175, кв. 3-нов (15 стар) по плана на кв. "П. К.", гр. П.. Оспорената в първонстанционното производство заповед за премахване, издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗУТ, е с идентичен предмет с този на предходната влязла в сила заповед от 25.07.1997 г. Административните актове са ползват със стабилитет. С издаването на акта компетентността на административния орган по конкретния въпрос се изчерпва и затова той не може да издаде нов такъв по същия въпрос - чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, нито да отмени или измени вече издадения, освен в изрично посочените в закона случаи. Повторен акт, издаден извън тези хипотези, е нищожен. При наличие на пълна идентичност между строежите - предмет на двете заповеди и при установените данни, че първата заповед за премахване е влязла в сила на 08.12.1997 г., когато е постановено съдебното решение, то съдът е бил длъжен да изследва тези обстоятелства и след това да извърши проверка относно наличието на материалноправните предпоставки на чл. 225а, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗУТ за издаване на втората заповед. Въпреки продължителният период от време, изтекъл от издаването на първата заповед, съдът е следвало да съпостави предмета на двата акта. Безспорно се касае за един и същи незаконен строеж, разпореден за премахване, независимо от основанията, посочени в тях - съответно чл. 160 ЗТСУ (отм.), действал към момента на издаване на първата заповед и чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗУТ, посочен като материалноправно основание в оспорената заповед. Неизвършването на такава проверка и липсата на констатации относно предходната заповед с идентичен предмет от страна на първоинстанционния съд представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като ако не беше допуснато, съдът би направил други правни изводи относно действителността на оспорения административен акт. При наличие на влязла в сила заповед, с която е разпоредено премахването на същия строеж и по отношение на същото лице, липсват законовите предпоставки за издаване на оспорената втора заповед, макар и на действащо към настоящия момент правно основание. Такъв акт вече съществува с предмет този строеж, който е разпореден за премахване поради същите обстоятелства и целта на административното производство по чл. 225а във вр. с чл. 225, ал. 2 ЗУТ е постигната. Обстоятелствата, свързани с неизпълнението на предходната заповед и евентуално настъпилата погасителна давност, не обосновават ново правомощие на административния орган да издаде повторен акт с идентичен предмет и спрямо същия извършител. С първата заповед е реализирано правомощието му за постановяване на административен акт за премахване на незаконния строеж и компетентността на органа е изчерпана. Затова втората такава относно същия строеж е издадена без каквото и да е правно основание и без предмет, което обуславя нищожност на административния акт. Като не е съобразил тези обстоятелства и е направил извод за валидност на оспорената заповед, съдът е нарушил съществено и материалния закон, което прави обжалваното решение неправилно. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което заповедта за премахване да бъде обявена за нищожна поради особено съществено нарушение на материалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,