Решение № 11206 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2920/2009 г.

ВАСV отделение01.10.2009 г.докладчик т Андрей Икономов

Диспозитив

Отменя като незаконосъобразно Решение № 127/19.12.2008 г. постановено по а. д. № 311/2008 г. по описа на Административен съд Шумен и вместо него постановява: Отменя като незаконосъобразна Заповед № 2097/7.10.2008 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, Шумен с която, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 76, т. 3 от ЗБДС, на Живко Христов Казаков от гр. Шумен, ул. Хан Аспарух № 15, ет. 1, ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка - да не му се разрешава напускането на страната и да не се издават паспорти и заместващи ги документи, считано от 7.10.2008 г. до настъпване на законови основания за изменение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 11206 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2920/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Образувано е по касационна жалба на Живко Христов Казаков от гр. Шумен, против Решение № 127/19.12.2008 г. постановено по а. д. № 311/2008 г. по описа на Административен съд Шумен (АСШ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСШ е отхвърлил жалбата на Казаков против Заповед № 2097/7.10.2008 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, Шумен (ОДМВР). С последната му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 76, т. 3 от ЗБДС - на жалбоподателя да не се разрешава напускането на страната и да не се издават паспорти и заместващи ги документи, считано от 7.10.2008 г. до отпадане на основанието за налагането на ПАМ. Недоволен от решението, Казаков го обжалва. Счита, че същото е постановено в нарушение на материалния закон. Неговото лично имущество е на стойност, покриваща задължението му към кредитора, а освен това, последното е обезпечено със сключената от него договорна ипотека. Моли отмяната на решението и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отмени обжалваната от него заповед. Ответната страна - директорът на ОДМВР, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него, стойността на личното на длъжника имущество, посочена в нотариалните актове за покупко-продажбата му и за сключена договорна ипотека между него и кредитора "Райфайзенбанк България" ЕАД, не покрива размера на задължението му. Моли да се остави в сила обжалваното решение. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АСШ с изключение на обстоятелствата, които ще се изложат по-долу. Така приетата фактическа обстановка не се оспорва от касатора, с изключение на извода на АСШ за липса на двете предвидени в закона отрицателни материални предпоставки за налагане на ПАМ. За наличието на същите той е направил довод пред първата инстанция, а пред настоящата такава представя и два броя нотариални актове (НА). Към установеното от АСШ, настоящата инстанция счита, че следва да се добавят и следните факти, релевантни за правилното решаване на спора: Видно от представените пред касационната съдебна инстанция НА за покупко-продажба № 197, том IV, рег. № 2959, н. д. № 542/2008 г. на Нотариус с рег. № 019 - Ася Асенова, касаторът е закупил от трето лице Ателие за творческа дейност № 12, с идентификатор № 83510.672.187.04.12, преобразувано в: Ателие № 1 с идентификатор № 83510.672.187.04.20 с описана застроена площ и съседи; Ателие № 2 с идентификатор № 83510.672.187.04.19 с описана застроена площ и съседи; Ателие № 3 с идентификатор № 83510.672.187.04.18 с описана застроена площ и съседи; Ателие № 4 с идентификатор № 83510.672.187.04.17 с описана застроена площ и съседи и 161, 1/567 ид. ч. от дворно място, описано в НА. Съгласно НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 198, том IV, рег. № 2962, н. д. № 543/2008 г. на същия нотариус, между "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, представлявана от Силвия Димитрова - управител на Офис 3 на банката в гр. Шумен, действаща като пълномощник на изпълнителния директор и прокуриста на банката в качеството й на кредитодател от една страна и касатора в качеството му на кредитополучател и ипотекарен кредитор - от друга, е сключен Договор за банков кредит от 23.04.2008 г. на стойност 88095, 19 евра при уговорена годишна лихва. За обезпечаване на всички вземания на банката, заедно с лихвата, евентуалната наказателна лихва, такси, комисионни, разноски, включително и предоговорени условия по последващи анекси към договора, е учредена от Казаков в полза на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, договорна ипотека върху описаните в горния НА недвижими имоти. Договорени са и другите условия на ипотеката, учредена от Казаков в полза на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД. На л. 5-13 от делото е приложена Съдебно-техническа експертиза (СТЕ) по и. д. № 20087740400236 за оценка на недвижимите имоти, описани в двата посочени по-горе НА. Именно по това изпълнително дело е изготвено и предложението с изх. р. № 03893/3.09.2008 г. на частния съдебен изпълнител (ЧСИ) Я. Джиджева до ДНСП, Шумен, за налагане на ПАМ на Казаков (вж. 21). Експертизата е приета от същия ЧСИ с поставен върху нея вх. рег. № 04263/24.09.2008 г., а върху заглавната и част е поставено разпореждане от ЧСИ за публична продан на описаните в експертизата недвижими имоти. Посочените две обстоятелства сочат, че тя е изготвена по искане или със съгласието на ЧСИ. Предвид установената от АСШ фактическа обстановка и горепосочените релевантни факти, ВАС счита касационната жалба за основателна. Наличието на задължение в големи размери, установено по съдебен ред в случая е безспорно. ВАС обаче счита, че в случая, след представянето на описаните по-горе два НА, е доказано присъствието и на двете законовопредвидени основания, изключващи възможността за налагане на ПАМ. На първо място, вземането на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, предвид представения НА за учредяване на договорна ипотека № 198, том IV, рег. № 2962, н. д. № 543/2008 г., се явява обезпечено. Това се установява по несъмнен начин от представения НА за учредяване на договорна ипотека, в който страните по нея изрично са заявили, че тя е за ". . . обезпечаване на всички вземания на банката, заедно с лихвата, евентуалната наказателна лихва, такси, комисионни, разноски, включително и предоговорени условия по последващи анекси към договора. . . ". Т. е. сам кредиторът по това задължение е декларирал в НА, че договорената ипотека обезпечава изцяло вземането му спрямо Казаков. Фактът, че вземането е обезпечено се установява и от изготвената СТЕ от вещо лице, назначено от ЧСИ. Съгласно нея, общата стойност на посочените недвижими имоти е изчислена на 280 000, 00 лв., която стойност е значително по-висока от стойността на задължението на касатора. Обстоятелството, че ЧСИ е решил, движен от собствени и неосноваващи се на закон причини, да започне публичната продан на тези имоти на цена, равна на 50% от тяхната стойност (вж. разпореждането върху СТЕ, л. 5), не може да промени състоянието на обезпеченост на задължението. От представените пред касационната инстанция доказателства се установява наличие и на втората предпоставка за неналагане на ПАМ. От представения НА за покупко-продажба е видно, че длъжникът е собственик на недвижимо имущество, определено за обезпечаване на задължението му, което е на стойност по-висока от задължението. Неоснователен се явява доводът на прокурора, че стойността на личното имущество на длъжника, съобразно представените НА, е недостатъчна за обезпечаване на задължението му. Стойността, посочена в НА е определена по волята на договарящите към момента на покупката им, докато стойността на имотите се определя от независим експерт към момента на реализирането им чрез публична продан, за което е представена и СТЕ. В НА за учредяване на ипотека липсва въобще посочване на цената на имотите. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна. Обжалваното решение следва да се отмени, като се уважи първоначалната жалба на Казаков и се отмени като незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, заповедта на директора на ОДМВР. На основание чл. 209, т. 3 от АПК във вр. с чл. 76, т. 3, пр. 2 и 3 от ЗБДС и чл. 228 във вр. с чл. 173, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 76, т. 3 ЗБДС