Решение № 15652 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8133/2014 г.
ВАСII отделение19.12.2014 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 635/19.03.2014 г., постановено по адм. д. № 3931/2012 г. по описа на Административен съд Варна в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Николай Димитров Николов, Юлиана Атанасова Боева и Кирил Георгиев Михайлов против заповед № ДК-02-СИР-162/24.09.2012 г. на началник РДНСК СИР. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 15652 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8133/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по три касационни жалби: на Юлиана Атанасова Боева, гр. Варна; на Атанас Пенев Боев, гр. Варна и на Кирил Георгиев Михайлов и Николай Димитров Николов, чрез адв. Анна Петрова, против решение № 635/19.03.2014 г., постановено по адм. д. № 3931/2012 г. по описа на Административен съд Варна в частта му, с която е отхвърлена жалбата им против заповед № ДК-02-СИР-162/24.09.2012 г. на началник РДНСК СИР. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Николай Димитров Николов, Юлиана Атанасова Боева и Кирил Георгиев Михайлов против заповед № ДК-02-СИР-162/24.09.2012 г. на началник РДНСК СИР, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Надстройка върху неизползваема тераса на втори етаж, представляваща пристройка на третия и четвъртия етажи към жилищна сграда", находящ се в УПИ ХVII-2а, кв. 56, по плана на 8-ми м. р. на гр. Варна. Съдът е прогласил нищожността на заповедта в частта на разпореденото за премахване уширение на съществуваща неизползваема тераса на втория етаж, изпълнено чрез нова плоча, подпряна с колони, които стъпват върху плътна ограда, направена на масивен парапет по контура на същата неизползваема тераса и изпълнение на нова стоманобетонова плоча над нея (под на третия етаж), подпряна със стоманобетонови колони, стъпили върху терасата; отменил е заповедта в частта на разпореденото премахване на изпълнение на отвор - врата по източната фасада на ап. № 2 на втория етаж, чрез който е осъществен излаз на неизползваемата тераса като незаконосъобразна и е отхвърлил жалбите в останалата им част. Необжалваната част на решението е влязла в сила и предмет на настоящото производство е отхвърлителния диспозитив на съдебния акт. Решението, в обжалваната му част, е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по назначените и приети СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно е установено, че строителството е изпълнено без одобрени проекти и разрешение за строеж. Решаващият съд е изложил подробни и обосновани мотиви, както съобразно фактите съобразно визираното в чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, така и съобразно нормите във връзка с евентуална търпимост на строежа. Правилно са изведени изводи, че заповедта, в коментираната й част, е материално законосъобразна - налице е строеж, изпълнен без изискуемите строителни книжа - одобрени проекти и разрешение за строеж и при липса на правопрепятства и факти за неговото премахване. Относно твърдения от касаторите "мълчалив отказ" за издаване на акт по чл. 225 ЗУТ за извършеното строителство решаващият съд е изложил мотиви, които настоящата инстанция изяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря в този съдебен акт. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав