Решение № 4891 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2976/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), приподписана от юрк. Петракиева, срещу решение 3710/27.12.2024 г., постановено по адм. дело 683/2024 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отменен ревизионен акт (РА) Р-03001823007044-091-001/22.04.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Варна, потвърден с решение 119/17.07.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, в частта за сумите над 12 000 лв. до 16 107 лв. за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху общата годишна данъчна основа за 2021 г. и лихви за просрочие над 2 819,77 лв. до 3 784,82 лв. В отхвърлителната му част съдебното решение е влязло в сила и не е предмет на касационен контрол. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът навежда твърдение за пропуски при оценката на доказателствата във връзка с данъчното третиране на платената сума от 21 000 евро при покупко-продажбата на недвижимия имот от ревизираното лице. Поддържа тезата, че след като имуществото на данъчно задълженото лице се е увеличило в резултат от плащането, то несъмнено е налице подлежащ на облагане доход. Отправя искане за отмяна на решението в отменителната му част и претендира присъждане на деловодни разноски, включващи платената държавна такса за касационно обжалване в размер на 40,58 лв. и юрисконсултско възнаграждение в пълен размер за всяка съдебна инстанция. Ответникът Т. Д. П., чрез процесуалния представител адв. Павлов, оспорва касационната жалба като неоснователна в хода на делото и моли съдебното решение в обжалваната му част да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представен списък на разноските. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в съответната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд Русе е бил РА Р-03001823007044-091-001/22.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 119/17.07.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на Т. П. са определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на 16 107 лв. и лихви за просрочие в размер на 3 784,83 лв. При проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е приел, че представените ЗВР, РД и РА по делото са издадени в предвидения срок и изискуемата форма от закона, като същите са подписани с валидни електронни подписи на компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Резултатите от проверката на приложените документи на магнитен носител са описани подробно в протокол от с.з. на 12.11.2024 г. Констатациите и предложенията на ревизиращия екип за установяването на задълженията са обективирани в РД Р-03001823007044-092-001/20.03.2024 г. Относимите установявания по фактите следват извършените процесуални действия и изяснените обстоятелства при ревизията във връзка с дефинирането на жалбоподателката като местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ за процесния период, задължено за облагаемите си доходи от източник в България и от чужбина. След преценка на събраната информация и доказателства, включително от предприетата ПУФО по протокол от 08.06.2023 г., ревизиращият екип е достигнал до извод за получени доходи с неустановен произход от И. Б. в размер на 41 072,43 лв. (21 000 евро). Съгласно представените предварителен договор от 23.09.2021 г., НА от 01.12.2021 г. и данните за разплащане между страните, сумата е преведена на продавача по сделката за всички движими вещи за обзавеждане и оборудване на имота в гр. Варна. В хода на съдебното производство в качеството си на свидетел е разпитана И. Б. във връзка с отношенията ѝ с П. П., Т. П. и покойния ѝ син и изясняване на спорните обстоятелства по повод покупко-продажбата на недвижимия имот. По същество първоинстанционният съд е достигнал до заключение за незаконосъобразност на РА досежно формирания извод за наличие на облагаем доход от друг източник по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Според мотивите в решението, ревизиращият екип не е положил достатъчно усилия да събере необходимите доказателства и обяснения от Б., нито да направи конкретно описание на имуществото. Също така не е проследен произходът на сумата и не е установено да принадлежи на жалбоподателката. От друга страна безспорно сумата е отредена с НА за плащане на продавача. При съвкупна оценка на фактите се явява неприемлив изводът, че П. е собственик на движимостите като единствен купувач на ателието. Последното се подкрепя от учреденото пожизнено право на ползване в полза на П. върху имота, което също не се оспорва. В съответствие с крайното заключение за отмяна на РА в тази част съдът е разпределил сторените разноски между страните по делото. Обжалваното решение на Административен съд - Русе е валидно, допустимо и правилно. Заключението за незаконосъобразност на РА в обжалваната част е обосновано последователно от съда в съответствие с изяснената фактическа обстановка по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила като доказателствената тежест е разпределена правилно между страните в процеса. Съдът е приложил точно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършената проверка на доказателствения материал по делото. В случая не е налице спор, че основанията за начисляване на данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ на Т. П. за 2021 г. са установени с РА по общия ред и не са намерени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК за преминаване към облагане по аналог. Видно от разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Видовете доходи са уредени в чл. 10, ал. 1 ЗДДФЛ, като съгласно т. 6 това са и доходите от източници по чл. 35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон. В съответствие с чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с алтернативен данък по чл. 41а и/или окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Предвид събраните доказателства е неверен и необоснован изводът на органите по приходите, че плащането на сумата в размер на 21 000 евро от Б. на 02.12.2021 г. подлежи на облагане като доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Както в касационната жалба, така и в решение 119/17.07.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна, не е направено ясно разграничение между основанието за облагане на дохода от 63 000 евро във връзка със сключеното споразумение от 28.09.2021 г. между П. П. и Т. П., и цената на движимото имущество в ателието. В допълнение към отменителните мотиви на административния съд следва да се държи сметка, че по делото са налице множество доказателства за отношения между П. и Б. в предходни и през процесния период, които въобще не са изследвани от органите по приходите. При ревизия по общия ред мотивите в РА (и РД към него) представляват фактическо основание за издаването на акта и не са регламентирано доказателствено средство, а твърдение по фактите на органите по приходите, очертаващо предмета на доказване. При липсата на ангажирани доказателства, както и на съответстващи логични и издържани аргументи в подкрепа на облагателната теза, настоящата инстанция приема за изцяло хипотетични предположенията на органите по приходите относно характера на платената по банков път сума в размер на 21 000 евро. Дори да се допусне, че въпросното обзавеждане и оборудване е ползвано само от П. П. от момента на учредяване на пожизненото право на ползване върху имота до смъртта му 17.07.2022 г., сам по себе си този факт не води до еднозначно квалифициране на сумата като доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ за Т. П.. След проверка на заявените пороци от касатора и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Заключението на административния съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към релевантните мотиви на първоинстанционния съд, довели до частичната отмяна на процесния РА. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. С оглед на своевременно заявеното искане и представените доказателства в тази насока, на ответникът Т. П. следва да се присъдят разноски за платен адвокатски хонорар за касационното производство в размер на 810 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 07.04.2025 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,