Решение № 8402 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14282/2009 г.

Решение № 8402 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14282/2009 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Аурубис България" АД (по първоинстанционното производство с предишно фирмено наименование "Кумерио Мед" АД) гр. Пирдоп, чрез процесуален представител адв. Светлана Йорданова, срещу Решение № 44/31.07.2009 г. по адм. д. № 2362/2008 г. на Административен съд - София град. В касационната жалба с доводи за неправилност с посочени отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК се претендира отмяна на решението. Допълнително подробни съображения са развити в хода на съдебното заседание и в писмени бележки. Претендират се разноски. Ответната страна - Началникът на Митница Столична чрез процесуален представител юриск. Попгеоргиева релевира доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, в мотивирано становище счита касационната жалба за основателна. Върховният административен съд, Първо "А" отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. След извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав намира, че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено поради следното: Производството пред административния съд е било образувано по повод оспорване от "Кумерио Мед" АД на Уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания № 4416-0033/8.02.2008 г. издадено от началника на Митница София при РМД - София, с което дружеството е уведомено, че на основание чл. 199, ал. 1, т. 7, чл. 202, ал. 1, т. 4 и чл. 203, ал. 1 от ЗМ за него са възникнали допълнителни вносни митнически задължения в общ размер 1 081 015 лева заедно с дължимата за периода законна лихва по общо 150 бр. единни административни документа - ЕАД, подробно описани в приложена таблица, неразделна част от уведомлението и дружеството е поканено да бъдат заплатени в 7-дневен срок от получаването. Дружеството - жалбоподател е уведомено, че при неплащане на горепосочените дължими публични държавни вземания в определения срок, митническите органи ще пристъпят към принудителното им събиране съгласно чл. 211 и чл. 211а от ЗМ. С обжалваното решение съдът е възприел горното уведомление като индивидуален административен акт и се е произнесъл по същество на спора като е отхвърлил жалбата на "Аурубис България" АД (правоприемник на "Кумерио Мед" АД). Изводите на съда са незаконосъобразни, тъй като са били налице процесуални пречки за разглеждането на административно-правния спор, изразяващи се в това, че не е налице индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване. Уведомлението за доброволно плащане на публични държавни вземания, независимо че изхожда от административен орган и привидно притежава много от формалните белези на индивидуален административен акт (ИАА), те не са всички белези по дефиницията на чл. 21 АПК. Доколкото правото на жалба е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на правния спор със сила на присъдено нещо, при липсата на административно (властническо - разпоредително) правоотношение между страните, липсва и материално право. Неправилно съдът е приел, че волеизявлението на началника на митницата, материализирано в оспореното уведомление представлява индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК. С процесното уведомление на жалбоподателя е съобщено, че в 7-дневен срок от получаването на уведомлението следва да заплати възникнало на и неплатено вносно митническо задължение, съгласно чл. 199, ал. 1, т. 3; чл. 202, ал. 1, т. 2 и чл. 203, ал. 1 от Закона за митниците. Указани са начините и поредността на плащане на задължението и адресатът е уведомен, че при незаплащане на дължимите публични държавни вземания в определения срок, ще се пристъпи към принудително събиране, съгласно разпоредбите на чл. 211 и чл. 211а от ЗМ. Съгласно чл. 211а от ЗМ, постановленията за принудително събиране на публични държавни вземания са индивидуални административни актове, които се издават от началника на митницата, в чийто район е възникнало неплатеното в срок задължение, с които се установяват митнически задължения и други публични вземания. Ако се приеме, че процесното уведомление в една своя част представлява решение за установяване на митническо задължение, след неплащането в срок на задължението, при издаване на постановлението за принудително събиране, би се стигнало до повторно установяване на установено вече митническо задължение. Такова "процесуално разточителство", освен че е недопустимо (поради резултата си - два индивидуални административни акта с един и същ предмет), не държи сметка за това, че уведомлението по чл. 206 е волеизявление, което е част от производството по издаването на индивидуалния административен акт - постановление за принудително събиране на публични държавни вземания, което автоматично, на осн. чл. 21, ал. 5 от АПК, отрича на уведомлението качеството на индивидуален административен акт. Следва още да се отбележи, че издаването на Решение за установяване на размера на митническо задължение по реда на чл. 220 от ЗМ не е условие за изпращане на уведомление по чл. 206 от Закона за митниците. Такова е само вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на чл. 217, § 1 от Регламент ЕИО № 2913/92 г. на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (Митнически кодекс), възпроизведен в чл. 205 от ЗМ. Вземането под отчет е фактическо действие на митническите органи по изчисляване на размер на митническите задължения и вписването им в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация. Посоченото изискване на чл. 221 § 1 от Митническия кодекс, възпроизведен в чл. 206, ал. 1 от Закона за митниците, в случая, е спазено. Задължителната хронология на събитията по издаване на постановление за принудителното събиране на публични държавни вземания е следната: 1. възникване на митническо задължение при условията на чл. 199 и сл. от ЗМ; 2. Вземането им под отчет по смисъла на чл. 205 от ЗМ; 3.Писмено уведомление по чл. 206, което не може да бъде извършено след изтичане на 3-годишен срок от датата на възникване на митническото задължение и 4. Постановление за принудителното събиране на публични държавни вземания, при неплащане в срока по уведомлението. Решение за установяване на митническото задължение по чл. 220 ЗМ може (но не е задължително) да бъде издадено, включително и преди уведомлението по чл. 206 ЗМ, за който случай е специалното правило на чл. 206, ал. 3 изр. последно ЗМ, относно спирането на срока по изр. първо на същата алинея. Приемането на процесното уведомление, в която и да е негова част, за индивидуален административен акт, противоречи на разпоредбата на чл. 209, ал. 2, т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), която дава характер на изпълнително основание на митнически вземания единствено на постановлението за принудително събиране, а възможността за принудително събиране всъщност е най-важната правна последица от установяването на митническото задължение. В същото време, уредбата на чл. 211 и сл. от ЗМ, удовлетворява изцяло изискванията на чл. 243 и сл. от Митническия кодекс за гарантирането на правото на защита на задължените лица чрез обжалване на решенията на митническите органи които ги засягат пряко и лично (каквито, без съмнение, са и ППСПДВ), като по чл. 245 от същия кодекс, процедурата по обжалване се регламентира от държавите-членки. Впрочем, близо 10-годишната съдебна практика по прилагането на раздел II на глава ХХVI от ЗМ, никога не е поставяла под съмнение, че обхватът на съдебния контрол при обжалване на ППСПДВ включва дали са налице материално-правните основания за установяване на възникнали митнически задължения. Доколкото процесното уведомление, по изложените съображения, няма директни правни последици за неговия адресат, без основание жалбата е приета за допустима от първоинстанционния съд. Обжалваното решение е постановено при неправилно установени процесуални предпоставки за разглеждане на административното производство по обжалване по съдебен ред на акт, който не е индивидуален. Първоинстанционният съд е следвало да установи фактическите обстоятелства свързани с допустимостта на производството и относими до характера на оспорения административния акт. В нарушение на чл. 21 и чл. 159, т. 1 от АПК административният съд като не е преценил характера на оспорения акт и е приел за допустимо оспорването по съдебен ред, при липса на предмет - индивидуален административен акт, е разгледал спора по същество и е постановил недопустимо съдебно решение, по недопустимо съдебно производство. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че след като е приета за разглеждане жалба (оспорване) срещу акт, който няма характер на индивидуален, е проведено нередовно съдебно производство, при нередовно упражнено право на оспорване, при липса на предмет, поради което постановено съдебно решение е недопустимо. С оглед на изложеното и в съответствие с чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по адм. д. № 2362/2008 г. на Административен съд - София град следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо "А" отделение,