Решение № 9599 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11246/2012 г.

Решение № 9599 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11246/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по жалба на Ваня Иванова Христова от с. Желю войвода, Сливенска област и Драгомира Иванова Драганова от с. Кабиле, Ямболска област срещу Решение № 675 на МС от 14.08.2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Тракия", Оризово-Бургас, Лот 4, участък Ямбол-Карнобат от км 276+200 до км 325+280, подобект "Паркинг при км 282+000" на територията на община Тунджа, област Ямбол" (обн., ДВ, бр. 63 от 17.08.2012 г.) в частта, с което е определено парично обезщетение за отчуждените части от поземлен имот № 12017 от землището на с. Кабиле, общ. Тунджа, област Ямбол, ЕКАТТЕ 35028. Жалбоподателите считат, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС. В тази връзка е направено доказателствено искане за назначаване на вещо лице - оценител, което след като се запознае с доказателствата по делото и направи оглед на отчуждаваните имоти да даде заключение за реалната им пазарна стойност. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Маринова, счита жалбата за неоснователна. Заинтересованите страни - Министърът на финансите, Министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители юрк. Манолова, юрк. Ганева и юрк. Василева, поддържат неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, следното: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 675 на МС от 14.08.2012 г. са били отчуждени 2,053 дка от имот № 012017, целият от 6,484 дка, в землището на село Кабиле, Ямболска област. Общият размер на обезщетението за имота е оценено на 751 лева. Стойността на определеното обезщетение от административния орган е посочена въз основа на оценка, възложена на 25.06.2012 г. и изготвена на 6.07.2012 г. Оценката на имотите е извършена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, при наличието на установени пазарни свидетелства, позволяващи определянето на пазарни цени. Административният орган е възприел изцяло посочената в оценката стойност и същата е възпроизведена като дължимо равностойно парично обезщетение в издаденото административно решение. С определение от 4.10.2012 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждаваните имоти, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, като е било указано на жалбоподателите да внеса депозит за изготвяне на експертизата в размер на 150 лева. Жалбоподателите не са изпълнили разпореждането на съда и в указания 14-дневен срок не са внесли определения депозит, нито са представени доказателства да е изпълнено това указание на съда. По тази причина, с определение от 17.06.2013 г. съдът заличи допуснатата експертиза, счете делото за изяснено от фактическа страна и даде ход по същество. При тази фактическа установеност, жалбата е неоснователна, а претенцията за незаконосъобразност на оценката, дадена от административния орган - недоказана. Страните не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. По изложените съображения, настоящият състав приема, че жалбата ще следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 38, ал. 8 от ЗДС, Върховният административен съд, трето отделение,