Решение № 13286 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10079/2016 г.

Решение № 13286 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10079/2016 г., V о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. В. В. от гр. С., против Решение № 3598/26.05.2016 г. по адм. дело № 11256/2015 г. на Административен съд С.-град. Д. в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решението е постановено без съдът да се е произнесъл по всички наведени в жалбата възражения и при необсъждане на събраните по делото доказателства. Сочи, че не са обсъдени доводите му относно спазване на редът за установяване на алкохол в кръвта, предписан в закона, поради което и не е налице неизпълнение на законно разпореждане на контролен орган. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът - директорът на СДВР, в писмено становище, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба по наведените в нея доводи. Претендира сторените в касационното производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Според него, от анализа на доказателствата по делото по безспорен начин е установено, че на 29.04.2014 г. В. е управлявал л. а. " ФОЛКСВАГЕН Голф" при което около 19.40 часа допуснал ПТП с друг автомобил "Ф. П.", след което без да спре продължил движението си и е самокатастрофирал в метален стълб на уличното осветление. От писмените показания на свидетелите е установено, че В. е бил в явно нетрезво състояние и лъхал на алкохол. Жалбоподателят е откаран с линейка във ВМА, където е приет с диагноза "употреба с алкохол" и контузия на лицето, видимо неадекватен и силно миришещ на алкохол. В болницата е посетен от дежурните по ПТП-ОПП полицейски инспектори К. и Х. и в присъствието на следователя Иванов категорично е отказал да бъде изпробван с "А.-Д." 7510, както и да му бъде взета кръвна проба по спешност. Не му е издаван талон за медицинско изследване на кръвта поради обстоятелството, че в болничното заведение се взема кръв по спешност, като постъпил за лечение пострадал от ПТП и докаран с линейка. Напуснал е болницата по собствено желание без да е хоспитализиран. С действията си В. е нарушил изискванията на т. 4, т. 7, т. 8 и т. 17 б. "в" от Етичния кодекс, поради което според прокурора, правилно дисциплинарно-наказващият орган е квалифицирал постъпката му като несъвместима с етичните правила за поведение, регламентирани в Етичния кодекс. Върховният административен съд в този състав приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима, като депозирана в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на настоящия касатор, против Заповед рег. № 513з-7299/14.10.2015 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, предл. второ, алтернатива първа и т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (отм.) и чл. 228, т. 3 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (отм.) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като командир на отделение в "Национален учебен комплекс по култура - Г. Б." на група "Охрана на обекти" към сектор "Охранителна полиция" на 06 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.). Същата съдържа всички задължителни реквизити и е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). Така постановеното решение е правилно. Дисциплинарното наказание е наложено на държавния служител за това, че на 29.04.2014 г., около 19.40 часа на кръстовището на ул. "Костенски водопад" и ул. "Г. И." в гр. С., управлявайки лек автомобил "Ф. Г." е участвал в пътно-транспортно произшествие с друг лек автомобил "Ф. П.", и отклонявайки се от пътя е самокатастрофирал в метален стълб, като от писмените показания на свидетелите е установено, че е бил във видимо нетрезво състояние и лъхал на алкохол. При удара водачът И. В. е получил травми в областта на лицето и с линейка е бил транспортиран до ВМА за оказване на медицинска помощ, където в присъствието на дежурен следовател е отказал на контролните органи да бъде изпробван за алкохол с техническо средство алктотест "Дрегер" и да му бъде взета кръвна проба за извършване на медицинско изследване за употреба на алкохол. Описаното поведение на служителя е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.). По смисъла на нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. При изяснена фактическа обстановка, съответстваща на доказателствата по делото, съдът е извел обоснован извод за законосъобразност на оспорената заповед. Безспорно е установено, че извършеното от В. е в противоречие с правилата на т. 4, т. 7, т. 8 и т. 17, б "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (отм.), които задължават държавния служител да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и да се подчинява на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на МПС след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество. От доказателствата по преписката е видно, че с действията си И. В. е допуснал тежки нарушения на служебната дисциплина, като е нарушил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в системата на МВР, с което уронил престижа на службата. Същият след управление на МПС и причинено пътно-транспортно произшествие не се е подчинил на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на МПС след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество, като е отказал изследване с техническо средство за употреба на алкохол, включително е отказал и даването на кръвна проба за извършване на химически анализ, които факти са установени от събраните по делото доказателства. Неоснователно е касационното оплакване, че не е спазен редът за установяване на алкохол в кръвта на В., тъй като предмет на дисциплинарното производство е неподчинение на контролните органи, което укоримо поведение е станало достояние на широк кръг хора - други полицейски служители на МВР, граждани и други длъжностни лица, което е наруиение на цитираните раязпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в системата на МВР. Изводът на първоинстанционния съд, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен. Позоваването на нормите на отменения и на действащия понастоящем закон не води до извод за незаконосъобразност. Според § 15 от ПЗР на ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.) образуваните и неприключили до влизането му в сила производства се довършват по досегашния ред, като материалноправните норми на отменения закон също са относими към спора, предвид действието им към момента на извършване на нарушението. Цитирането заедно с тях на разпоредби на новия закон, които са идентични по своето съдържание, не е нарушило правото на защита на служителя, както и правото му да разбере в какво се изразява допуснатото нарушение и основанието на дисциплинарната отговорност. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че при постановяване на оспорената заповед са нарушени изискванията на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.), тъй като в оспорената заповед изрично е посочено, че при определяне на вида и размера на наказанието дисциплинарно наказващият орган не е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Обратното, в случая дисципилнарнонаказващия орган се е съобразил точно с всички тези обстоятелства, при което правилно и в съответствие със закона е определил вида и размера на дисциплинарното наказание. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника по касационното производство за присъждане на разноски в касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена до сумата от 400 (четиристотин) лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение