Решение № 978 от 4.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4339/2008 г.

Решение № 978 от 4.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4339/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Р. В. Б. е поискал да се отмени влязлото в сила решение на Софийския районен съд, 29 състав № 153 от 2005 г. по гр. д. № 9480/2003 г. С определение № 65 от 10.11.2008 г. по чл. 307 ГПК ВКС е приел, че молбата за отмяна е допустима и следва да се разгледа по същество. Ответникът М. Г. В. изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна. С влязлото в сила решение Софийският районен съд е уважил иска на М. Г. В. като е осъдил Р. В. Б. да му заплати обезщетение за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД в размер на 1634 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 09.08.2003 г. за нанесени вреди на имуществото на ищеца при извършване на строителни дейности. В производството по делото ответникът е била призован по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) като на основание чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.) му е назначен особен представител. В молбата за отмяна се твърди, че молителят не е участвал по делото поради допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като не е търсен на адреса, на който е регистриран като едноличен търговец - гр. С., ЖК"Н" ул. "С" бл. 143 вх. В. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънистанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на на изрично посочените в закона основания. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая обаче съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила като е призовал ответника чрез публикация в неофициалния раздел на Д. вестник. Призоваването по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) е извършено при спазване на изискванията на закона. По делото е представено удостоверение от МВР, съгласно което в адресната картотека на СДВР е вписан постоянен адрес на Р. В. Б. гр. С., ул. "Г" № 22 вх. А ет. 2 ап. 4. Изпратената на ответника призовка на този адрес е върната в цялост с отбелязване, че апартаментът е продаден и не е известен новият адрес на лицето. Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) следва да се свърже със задължението гражданите по чл. 27 от Закона за българските лични документи да посочат и регистрират избрания от тях постоянен адрес, на който да получава официални съобщения от органите на държавната администрация и на съдебната власт. Следователно при ненамиране на ответника по делото на посочения постоянен или настоящ адрес, съдът няма задължение да го призовава от други адреси, а следва да приложи чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.). Доводът на молителя, че е следвало да бъде призован от адреса, на който е регистриран като едноличен търговец е неоснователен, защото искът срещу него е предявен в качеството му на физическо лице. С оглед на изложеното не е налице основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение