Решение № 602 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3873/2009 г.

Решение № 602 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3873/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Найденов Димитров, чрез пълномощника му адв. В. Петров, срещу Решение № 1248 от 23.12.2008 г. постановено по адм. дело № 14/2008 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № з10845 от 17.10.2007 г. на началника на отдел "Пътна полиция" при СДП - МВР за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. В касационната жалба се поддържат отменителни основания по смисъла на 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуални правила и се иска отмяната на съдебния акт. Ответникът - Началникът на отдел "Пътна полиция" при СДП - МВР не взема становище. Прокурорът от ВАП дава мотивирано заключение за основателност на жалбата по съображения, изложени в съдебното заседание. Настоящата инстанция, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1, подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима за разглеждане. По същество е неоснователна при следните съображения: За да отхвърли жалбата на касатора решаващият съд е приел, че при издаване на оспорената заповед на началника на отдел "Пътна полиция" при СДП - МВР са спазени правилата на дисциплинарното производство и не са налице твърдяните от жалбоподателя нарушения на ЗМВР и ППЗМВР. Приел е за безспорно установено, че при извършване на рутинна проверка на лек автомобил марка Фолксваген-голф, управляван от Здравко Христов Баларев служителят на МВР се е държал неуважително и грубо с возещите се в него, едно от които е било малко дете. Здравко Христов Баларев е бил проверен с техническо средство за наличие на алкохол и пробата е дала отрицателен резултат. Въпреки това на Баларев и съпругата му е било разпоредено да придружат служебния автомобил до МБАЛСМ "Н. И. Пирогов", за да бъде съставен акт за административно нарушение на водача. Там семейството е било държано неоснователно дълго време с мотив - извършване на проверка за наличие на упойващи вещества, след което проба на водача така и не е била направена. Приел е още, че по описания начин държавният служител от МВР е излязъл извън пределите на дължимото от него служебно поведение и е злоупотребил с правомощията си. Съдът е счел, че служителят на МВР е нарушил изискванията на т. 13 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед № Iз-2013 от 08.11.2006 г. на министъра на вътрешните работи, и правилно е бил санкциониран. Постановеното решение е законосъобразно. Не са налице основания за неговата отмяна. Министърът на вътрешните работи утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители на МВР на основание чл. 21, т. 12 от ЗМВР. Нарушенията на етичните правила на поведение на държавните служители на МВР съставлява самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание. Такива са нормите на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР императивно разпорежда на държавния служител да не злоупотребява с правомощията си, разчитайки че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта. Нарушението на тази забрана води до налагане на дисциплинарно наказание "порицание". В конкретния случай, с поведението си държавният служител на МВР - Димитров не само е нарушил Етичния кодекс, но и един от основните принципи на дейността на МВР визиран в чл. 4, т. 2 от ЗМВР - зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство. С оглед съществените нарушения на начина на изпълнение на функциите на държавната служба в МВР, следва да се приеме, че извършените от касатора действия уронват престижа на службата, чиято основна задача е противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Неоснователни са възраженията на касатора, които по същество той е направил и пред решаващия съд. Административният орган и съдът са събрали всички относими към спора доказателства и са ги обсъдили в тяхното единство. Въз основа на това е възприета фактическа обстановка, която се споделя изцяло от настоящата инстанция. Ако свидетелите Николов и Шопов не са били разпитани от разследващия нарушението орган, то също не е била разпитана и св. Баларева, която се е возила в автомобила. В оперативната самостоятелност на административния орган е да прецени обема от доказателства, които ще са му достатъчни за изясняване на конкретната фактическата обстановка. Съдът е разпитал обаче всички свидетели, обсъдил е техните показания във връзка с възраженията на жалбоподателя, които е намерил за неоснователни. Неоснователно е и възражението, че Димитров не е бил запознаван с Етичния кодекс лично. Това е правно ирелевантно обстоятелство. След утвърждаването на Етичния кодекс от страна на министъра на вътрешните работи правилата на същият този кодекс стават част от задълженията на държавния служител по ЗМВР и ППЗМВР, а незнанието на закона не може да ползва незнаещия. При тези съображения касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решение в сила. С решението, предмет на касационна проверка, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. По делото са събрани всички относими към спора доказателства. Първоинстанционният съд обосновано и аргументирано е отговорил на всички възражения на касатора, като мотивите му се споделят и от настоящата инстанция. Деянието на Димитров е несъвместимо с етичните правила за поведение и уронва престижа на службата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,