Решение № 6868 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2041/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. 77 ЕООД, ЕИК 203849509, представлявано от управителя В. Л. С., против Решение 2045 от 19.12.2024 г. по адм. дело 367/2024 г. на Административен съд-Търговище. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради едностранно обсъждане на доказателствата по делото и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което да се отмени решението на директора на ТП на НОИ-Търговище. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ- Търговище, чрез юриск.Г. Тодорова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила по съображенията, изложени в него. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- Търговище е отхвърлил жалбата на С. 77 ЕООД против Решение 2153-25-167 от 21.06.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ Търговище, с което е потвърдено, издадено на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, Разпореждане РЖ-5-25-01591739/15.05.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Търговище, с което е задължено дружеството да внесе сума по Ревизионен акт за начет РА-5-25-01581238/17.04.2024 г. в размер на 5 309, 09 лева главница и 606, 15 лева лихва, или общо 5 915, 24 лева. Приел е, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган- при наличието на материална, териториална и персонална компетентност, спазена е предвидената в закона писмена форма, като в решението са изложени фактическите и правните основания за издаването му и при липса на съществени процесуални нарушения. Описани са и всички релевантни обстоятелства, установени в хода на административното производство, в което е издадено потвърденото разпореждане за внасяне на определени с акт за начет суми. От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало по повод подаден от сектор Краткосрочни плащания при ТП на НОИ - Търговище сигнал с писмо от 15.01.2024 г. за определяне правото на отпускане и изплащане на парични обезщетения от фондовете на държавното обществено осигуряване на Д. Г. С. - назначено по трудово правоотношение лице при осигурител С. 77 ЕООД. Въз основа на заповед била извършена пълна ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на дружеството. С. Д. С., като пълномощник на ,,С. 77 ЕООД, представил в ТП на НОИ Търговище изисканите по повод на проверката документи, според които същият сключил на 06.06.2022 г. със С. 77 ЕООД- гр. Попово трудов договор, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, за длъжност барман , с място на работа: кафе-аперитив Голд - гр. Попово и работно време от 8 часа. С допълнително споразумение от 01.09.2022 г. към трудовия договор е променена дневната часова заетост на лицето на 4 часа, считано от 01.09.2022 г. Д. С. подал заявление за ползване на отпуск по чл. 164 , ал. 1 от КТ за отглеждане на дете до навършване на 2 - годишна възраст, считано от 05.02.2023 г. Отпускът е разрешен със Заповед 1/05.02.2023 г. на управителя на дружеството за период от 05.02.2023 г. до 24.01.2024 г. вкл. Със Заповед 1/31.08.2023 г. лицето било освободено от заеманата длъжност по взаимно съгласие, считано от същата дата, а впоследствие предвид представеното удостоверение, Приложение 10, му е изплатено парично обезщетение за периода от 05.02.2023 г. до 30.08.2023 г. вкл., тъй като детето, от 31.08.2023 г., е настанено в детско заведение. За периода от 07.06.2022 г. до 30.08.2023 г. работодателят е удостоверявал качеството на осигурено лице по см. на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО на Д. С., чрез подавани декларации, обр. 1 към чл. 2, ал.1 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. От ТД на НАП - Варна, офис Търговище, е изискана информация каква дейност е осъществявало дружеството през периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г., какви търговски обекти е стопанисвало, отчитани ли са приходи от стопанска дейност, до кой период са отчитани приходи от извършени продажби чрез фискално устройство към НАП, отчитани ли са разходи за стопанска дейност и до кой период са отчитани такива, до коя дата дружеството реално е упражнявало търговска и стопанска дейност. Получената обратно информация е, че основната дейност на дружеството, съгласно ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2022 г. е дейност на ресторанти и заведения за бързо хранене, липсва подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2023 г., като срокът за подаване на същата е до 30.06.2024 г. Дружеството е осъществявало търговска дейност в кафе-аперитив Голд в гр. Попово, [адрес], като е имало фискално устройство за отчитане на продажби в периода 01.01.2022 г.-19.04.2023 г. Фискалното устройство е дерегистрирано на 19.04.2023 г., като последната продажба е отчетена на 26.06.2022 г. След 01.07.2022 г. дружеството има само разходи за електроенергия още три месеца и разходи за наем на обект до м.07.2023 г. Въз основа на извършената пълна ревизия по разходите на ДОО на осигурителя, е издаден Ревизионен акт РА-5-25-01581238/17.04.2024 г. с анализ към ревизионния акт и справка за неправомерно изплатени парични обезщетения и помощи, в които, предвид представените от проверяваното дружество документи и служебно събраната информация, е направен извода, че Д. Г. С., назначен на 06.06.2022 г. по трудово правоотношение в дружеството на длъжност барман , след 27.06.2022 г. не е упражнявал трудова дейност по смисъла на чл. 10 от КСО, във връзка с чл. 4 от КСО, тъй като търговският обект, в който е следвало да я упражнява кафе-аперитив Голд в гр. Попово, не е функционирал след тази дата. Впоследствие са издадени и процесните Разпореждане РЖ-5-25-01591739/15.05.2024 г. и Решение 2153-25-167/21.06.2024 г. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В случая предмет на контролно-ревизионното производство са действията на дружеството осигурител, което е удостоверило осигурителен стаж на лице, което всъщност не е полагало реално труд по сключения трудов договор, а е получило средства- парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2- годишна възраст по чл.53 КСО, като с това е нанесена щета на фондовете на държавното обществено осигуряване от неправилно извършения осигурителен разход. В административното производство са реализирани изискуемите административнопроизводствени действия, свързани със изготвянето на справки за произхода на начета, анализи, протоколи и описи от ревизията, заверени преписи от процесуалните действия. Имуществената отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е обективна (безвиновна) и намира приложение единствено в осигурителните правоотношения. За да бъде приложена нормата, законодателят изисква наличие на пряка причинна връзка между щетата, настъпила за фондовете на ДОО и поведението на лицата, чиято отговорност се ангажира. В конкретния случай е налице сочената причинна връзка. Наличието на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Налице е противоправното поведение, като съдът подробно и прецизно е обсъдил и възраженията на дружеството по отношение на твърденията му за престой по см. на чл. 267 ал. 1 КТ, преценявайки че е налице хипотезата на преустановяване на дейност по см. §1 т. 14 от ДР на КТ, защото е категорично установено в хода на съдебното следствие , че след 27.06.2022 г. не е имало отчетени продажби и приходи и дружеството не е възстановявало дейност до момента на проверката 31.12.2023 г. Решението на първоинстанционния съд не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесните административни актове. Противно на твърдяното от касатора, решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и спазване на съдопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и обоснованост на правните изводи. Поради това касационната инстанция приема извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт- Решение 2153-25-167 от 21.06.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ Търговище, с което е потвърдено, издадено на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, Разпореждане РЖ-5-25-01591739/15.05.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Търговище, за правилен, а доколкото изложените съображения в подкрепа на този извод се споделят от настоящия съдебен състав, последният, на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК, препраща към мотивите на проверяваното решение. Предвид изхода на спора, в тежест на "С. 77 ЕООД, ЕИК 203849509, представлявано от управителя В. Л. С., следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски за касационната инстанция, които възлизат на сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 143, ал.3 АПК, вр. с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, предл.първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,