Решение № 13794 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4324/2011 г.

Решение № 13794 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4324/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Валери Стоянов, като пълномощник на Пламен Христов Топалов от с. Аканджиево срещу решение № 91/22.02.2011 г. постановено по адм. д. № 790/2010 г. на Административен съд Пазарджик. С касационната жалба и допълнителната уточняваща такава се поддържа касационни основания - за незаконосъобразност като постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно съдът не е разделил производството по жалбата и по иска, подаден по реда на ЗОДОВ. Ответникът - Община Белово в писмено становище счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение също за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Пламен Топалов против отказа на кмета на общината да му издаде удостоверение за наследници и е прекратил производството по предявения иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбата срещу отказа на кмета на общината да даде удостоверение за наследници на Марика Тонова с мотив, че молителят Топалов не е наследник на лицето, а в случай че този документ му е необходим за водене на граждански дела е необходимо да поиска съдебно удостоверение. Съдът е направил подробен анализ на разпоредбите на Закона за гражданската регистрация, ЗЗЛД и в крайна сметка е приел постановения отказ за законосъобразен. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 207, ал. 2 от АПК е прекратил производството по предявения иск по ЗОДОВ за присъждане на сумата от 1500 лева неимуществени вреди. Така постановеното решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК, като искът по ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лева е съединен с оспорването административния акт от който се твърди, че са настъпили вредните последици. В случая това е изричния отказ обективиран в писмо № 265 от 2.12.2010 г., с което му е отказано издаването на удостоверение за наследници на Марика Тонова, като същевременно касаторът е уведомен, че ако се иска това удостоверение по повод образувано съдебно дело следва да представи съдебно удостоверение, тъй като не е наследник на Тонова. Съдът е приел, че този отказ е законосъобразен и е мотивирал този си извод с подробен анализ на ЗГР и ЗЗЛД, които мотиви се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 7, т. 2 от ЗГР, във връзка с чл. 186, изр. 2 от ГПК, данни от гражданската регистрация се предоставят на държавни органи съобразно предоставените им правомощия, като в този случай гражданския съд може да изиска удостоверение за наследници от съответното учреждения или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с документа. Затова и съобразно посочените разпоредби административният орган - кметът на община Аканджиево, се е произнесъл, като правилно е отказал издаване на поисканото удостоверение за наследници. Съдът правилно е обсъждал и чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, като съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД физическото лице има възможност да поиска документ, касаещ чл. 35 от ЗЗЛД само при определени условия, изрично упоменати в текста на закона. Отделно от изложеното по делото са налице и доказателства, че саморъчното завещание, от което жалбоподателят черпи права, е недействително - гр. д. № 2445/2007 г. на ПРС. Ето защо правилно съдът е приел, че изричният отказ е съобразен с разпоредбите на ЗЗЛД, който се явява специален по въпросите за защита на личните данни, в това число и за реда, по който могат да се предоставят на трети лица. Не е допуснато нарушение на чл. 206 от АПК, тъй като преценката дали да раздели двете производства е единствено на съда, която той може да направи както по искане на страна така и по своя инициатива. неразделянето на производствата не се отразява на правилността на съдебното решение. Неоснователно е позоваването на цитираната съдебна практика тъй като тя е неотносима за конкретния случай. Сочената практика е свързана с откази за издаване на удостоверение за наследници с мотив че липсват регистри, и е неприложима за конкретния случай. Обжалваното съдебно решение като е правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение,