Решение № 16181 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10690/2013 г.

Решение № 16181 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10690/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 342 от 01.07.2013 г., постановено по адм. д. № 1122/12 г. Великотърновският административен съд, VII-ми състав, е отхвърлил жалбата на "Юбекс България" - ЕООД - гр. Велико Търново, представлявано от управителя Стефан Ларинов Стефанов, срещу решение за определяне на нов размер на публични държавни вземания № 4415/0315-3/11 от 31.08.2012 г. на началника на Митница-Свищов, потвърдено с решение № 530/15.10.2012 г. на директора на Агенция "Митници" - гр. София и е осъдил жалбоподателя да заплати на Митница Свищов разноски по делото в размер на 150 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Юбекс България " - ЕООД - гр. Велико Търново, представлявано от управителя Стефан Ларинов Стефанов, чрез пълномощника му адв. Иван Иванов. В същата се правят оплаквания, че решението на Великотърновския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Великотърновския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да уважи жалбата на дружеството. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба началник на Митница-Свищов не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на "Юбекс България " - ЕООД - гр. Велико Търново, представлявано от управителя Стефан Ларинов Стефанов, срещу решение за определяне на нов размер на публични държавни вземания № 4415/0315-3/11 от 31.08.2012 г. на началника на Митница-Свищов, потвърдено с решение № 530/15.10.2012 г. на директора на Агенция "Митници"-гр. София, с което на "Юбекс България"-ЕООД са определени допълнителни задължения общо в размер на мито 1 379,95 лв. и ДДС в размер на 276 лв. по ЕАД 11BG004302Н0014966/27.06.2011 г. Съдът е описал фактическата обстановка по извършения внос, представените доказателства от дружеството вносител към ЕАД, извършената проверка по отношение на придружаващия стоката сертификат за произход и издаването на оспорения административен акт. Изложени са мотиви, че решението на началника на Митница Свищов е издадено от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност и при отсъствие на нарушения на административно-производствените правила. След това съдът е пристъпил към изграждането на своите правни изводи по оплакванията на жалбоподателя за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт. Посочено е, че между страните няма спор за факти, а спорът е правен и се свежда до произхода на внесените от жалбоподателя стоки на 27.06.2011 г. доколкото наличието на надлежни доказателства за произход на стоките от Индия обосновава тарифни преференции. На стр. 4 от решението е разгледан въпросът за правната регламентация за начина на установяване на произхода съгласно разпоредбите на действащия към момента на вноса Митнически кодекс на общността, като е посочен представения при вноса сертификат за произход, издаден от производителя "Юниверсъл Пресижън Скрюс". На стр. 5 е следващите е възпроизведен правният режим за извършване на контрол на сертификата за произход на стоките, като на база на тълкуване на разпоредбата на чл. 97у е прието, че целите на проверката на сертификата са в три насоки: - при съмнение в автентичността на сертификата за произход, в статута на стоките с произход от съответната страна и в изпълнението на другите изисквания на раздела за административното сътрудничество, от което следва, че последващата проверка на сертификата за произход обхваща кумулативно три елемента, всеки от които е абсолютно самостоятелно основание и липсата на потвърждаване на които и да е от тези елементи изключва признаването на преференциалния произход. След излагане на правната рамка на механизма на проверката съдът е пристъпил към преценка на конкретните факти и обстоятелства по делото /стр. 6 и сл. от мотивите/. В тази връзка е прието, че първият елемент - автентичността на сертификата е удостоверена при последващата проверка, доколкото в писмото на Агенция за експортен контрол - Делхи е посочено, че сертификатът е издаден в офис на агенцията. По отношение на втория елемент - че стоките са произведени в Индия е прието, че той не е установен, тъй като самият издател на сертификата посочва, че не може да потвърди този факт, тъй като износителят не е предоставил необходимата информация, за да бъде установен този факт. На база на това са изградени констатации, че последващата проверка е потвърдила съмненията на митническия орган относно произхода на стоките, внесени от жалбоподателя, което обстоятелство е съобразено при издаване на оспореното решение. Съдът е изложил и мотиви защо приема, че в производството пред него също не е установен произхода на внесените стоки. По отношение на представеното от жалбоподателя писмо от производителя /износителя/ на стоките е прието, че то не следва да бъде кредитирано, тъй като няма никакви доказателства за твърденията, изложени в него / че стоките са произведени в негови фабрики на територията на Индия/, а от друга страна правната рамка на проверката изисква съответните оторизирани органи в индия да извършат документална или друга проверка, за да установят произхода на стоката, като регламентът не дава възможност износителите директно да удостоверяват произхода на стоките, особено след като същият вече е оспорен от българската администрация. Отбелязано е, че противно на логиката това писмо не е предоставено на съответната администрация на Индия в качеството й на компетентен орган за извършване на проверката за произход на стоката, а е представено по делото, като съдът не разполага с правомощия да извърши съответната проверка. Изложени са и мотиви, че въпросното писмо на производителя представлява частен документ и не притежава материална доказателствена сила, поради което не може да опровергае наличната такава в обратния смисъл, съдържаща се в писмото на Агенцията за експортен контрол - Делхи, още повече, че последното писмо не е било оспорено от жалбоподателя по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК. Съдът е коментирал, че без значение за спора е поведението на жалбоподателя като вносител, представяйки съответния сертификат, придружаващ стоките, като това не го освобождава от задължение да представи всички документи, изискани от индийските власти за доказване на произхода на стоката. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт и за неоснователност на жалбата. Решението на Великотърновския административен съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3. Основните оплаквания са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, не е обсъдил доводите и аргументите на жалбоподателя, както и ангажираните от него доказателства, като неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 97у от Митническия кодекс на общността, без да съобрази другите относими към спора разпоредби. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда, като е намерила отражение в мотивите на решението. Правилно е формулиран и основният спор между страните - налице са доказателства за произход на внесените стоки /винтове/ от жалбоподателя, обуславящи преференциален внос. Даденият отрицателен отговор на този въпрос от страна на административния съд е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона и се споделя от настоящата инстанция. Направените оплаквания на касатора, че при изграждане на изводите си решаващият съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на жалбоподателя, са неоснователни. В съдебния акт са възпроизведени подробно както установената фактическа обстановка, така и всички оплаквания и доводи на жалбоподателя. Обстоятелството, че съдът е приел последните за неоснователни не може да бъде разглеждано като съществено процесуално нарушение, след като са изложени съответните аргументи в подкрепа на тези изводи. При дадена подробна регламентация на това как се удостоверява произход на стоките, при какви обстоятелства може да бъде извършена последваща проверка на сертификатите за произход и в какво се изразява самата проверка /оплаквания против изводите на административния съд в тази насока не се съдържат в жалбата/, установените факти по делото са преценени правилно от първоинстанционния съд. Позоваването от жалбоподателя на разпоредбата на чл. 69, ал. 3 от Регламент 1063/2010 относно създаването на електронна база данни на регистрираните износители е неотносимо към спора, тъй като няма въведено изискване за проверка в този регистър, а част от информация е достъпна и чрез интернет, поради което самият жалбоподател е могъл също да извърши проверка. Направените оплаквания относно нарушаване на процедурата за извършване на проверката, неизвършване на повторна проверка и прочие, са също неоснователни. От писмото на Агенция за експортен контрол - Делхи в качеството й на оторизиран държавен орган /л. 105 от делото, заверен превод на л. 103 - 104/ видно, че същата не може да потвърди произхода на сертификата, тъй като износителят не е предоставил достъп до документите и информацията, необходими за потвърждаване на произхода на продуктите и характера на използваните от суровини, след освобождаване от митницата на стоките, обект на износа. От употребените в писмото изрази може да бъде направен извод, че проверката е била извършена, но в рамките на същата от страна на износителя не са представени необходимите документи, удостоверяващи произхода на стоката. От друга страна чл. 97у, § 7 от Регламент 2454/93 определ, че за целите на последващата проверка на сертификати за произход форма а износителите съхраняват всички необходими документи, които доказват статута на продукти с произход на съответните продукти, а компетентните правителствени органи на държавата бенефицер износител съхраняват копия от сертификатите, както и на други документи по износа, отнасящи се до тях, като посочените документи се съхраняват за срок най-малко три години от края на годината на издаване на сертификата за произход форма А. Или казано по друг начин, ако износителят действително е притежавал съответните документи за статута на произход на стоката, то същите е следвало да бъдат съхранявани и да бъдат налични, в това число и при компетентните правителствени органи на държавата износител, а от липсата на такива може да бъде прието, че произходът на стоката не е доказан. Не могат да бъдат споделени и оплакванията, свързани с това, че според жалбоподателя е следвало да бъде извършена повторна проверка от митническия орган, тъй като писмото на администрацията на Индия е извън срока по чл. 97з. Обстоятелството, че отговорът от Индия е дошъл малко извън 6-месечния срок не води автоматично до задължение за втора проверка, тъй като такава се извършва ако изобщо не постъпи отговор или постъпилият отговор не съдържа достатъчно информация за определяне на действителния произход на продуктите - чл. 97з, § 2, съответно чл. 97у, § 5 от регламента. Направеното позоваване от страна на касатора на разпоредбата на чл. 74 от Регламента също е неоснователно. Представянето при внос на съответните документи, удостоверяващи произход на стоката, не изключва възможността митническият орган да извърши проверка за произхода на стоката. Въз основа на обстоятелствата по делото административният съд правилно е приел, че извършената такава проверка е потвърдила съмненията на митническия орган за произход на стоката и изводите в тази насока не са опровергани от жалбоподателя чрез ангажирани на надлежни доказателства. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Великотърновския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,