Решение № 14321 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9066/2011 г.

Решение № 14321 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9066/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е касационно по реда на Глава седма - чл. 84 - чл. 92 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ във връзка с Глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Юсеф Флейх Хасан, гражданин на Ирак против решение № 7902 от 6.06.2011 г. на Върховния административен съд, Трето отделение по адм. дело № 5063/2011 г. С него се отхвърля оспорването на Решение № 127/29.03.2011 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Поддържат се доводи за неправилност на решението с искане за отмяната му поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му и постановяване на решение съгласно правомощията на съда по чл. 221, ал. 2 АПК. Твърди се, че съдът не разгледал представени по делото доказателства установяващи съществени за правилното решаване на спора факти, анализа на които водят до извод, че са налице фактическите и правни основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от адвокат Савова и се доразвива с доводи, че хипотезите на чл. 9, ал. 1 ЗУБ от т. 1 до 3 са при условията на алтернативност, а не кумулативност и е налице за касатора опасност от тежки посегателства. Ответникът, Държавна Агенция за бежанците чрез юрисконсулт Станкова взема становище за неоснователност на жалбата. Съдът е извел обосновани изводи съвпадащи с тези на административния орган за недостоверност на бежанската история, и правилно е потвърдено решението на административния орган като съобразено с насоките на ВКБООН според които молбите, подадени от търсещите закрила лица от южните провинции на Ирак следва да се разглеждат на индивидуален принцип. Приложимостта на насоките от април 2009 г. за оценка на нуждата от международна закрила е до публикуването на нови такива, поради което те са актуални като непроменени от ВКБООН. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Съдът е установил фактите от представените и неоспорени доказателства като е извел обосновани изводи за отсъствие на нарушенията при постановяване на обжалвания административен акт при правилно приложен материален закон. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленен състав на ВАС е образувано по жалба на касатора срещу решение № 127/29.03.2011 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Възраженията са били за незаконосъобразност с искане за отмяната му с поради наличие на факти и обстоятелства които в кръга на хипотезите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ съставляват материални предпоставки за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е разгледал по същество жалбата и от доказателствата по преписката е установил, че при провеждане на производството пред административния орган не са допуснати сочените в жалбата нарушения, тъй като жалбоподателят е бил многократно интервюиран при което е изложил бежанската си история. При спазване на административно производствените правила от административния орган е прието, че е постановен материално законосъобразен акт. Прието е за установено от доказателствата по делото, че твърденията за наличие на основателен страх от преследване основан на опасения за сигурността поради работата не са породени от расова принадлежност, религия националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение поради което правилно Председателят на ДАБ е отказал предоставяне статут на бежанец. Прието е за законосъобразно решението и в частта отказваща предоставяне на статут на бежанец при установено от фактическа страна от доказателствата по делото, че жалбоподателят не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 ЗУБ. При изложените съображения жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. Поддържаните в касационната жалба доводи за наличие на касационни основания за отмяна на решението са неоснователни. Приложимата уредба с материалноправен характер се съдържа в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съдържащите се в тях материални основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут са фактите в хипотезите на цитираните норми при наличието на които следва да се изведе правен извод за нуждата от закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. В производството пред административния орган тези факти от съществено значение за правилното разрешаване на спора са били установени по несъмнен начин от доказателствата по делото както правилно е приел и тричленния състав. Доводите, че някои от доказателствата не са били обсъдени и взети предвид са неоснователни тъй като не е необходимо съда да установява отново фактическата обстановка, приета от административния орган, като повтори действията му с описване на доказателствата и изводите по правилата на правната логика. Предмета на контрола за законосъобразност пред съда е съгласно процесуалната уредба в АПК за съдебното производство. Поради това поддържаните и в касационната жалба основание сведени до необосновани фактически установявания са неоснователни тъй като всички доказателства приложени по административната преписка водят до единствения и еднозначен фактически и правен извод за отсъствие на факти е обстоятелства които могат да бъдат преценени като материални предпоставки за предоставяне на търсената закрила по ЗУБ. Решението не страда от пороци съставляващи касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия