Решение № 8163 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9678/2011 г.

Решение № 8163 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9678/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Държавно горско стопанство /ДГС/ гр. Търговище против решение от 20.05.2011 г., постановено по адм. дело № 14/2011 г. на Административен съд град Търговище. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Сдружение "Ловно - рибарско дружество Търговище" - град Търговище, чрез пълномощника си е депозирал писмено възражение за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в касационната жалба оплаквания. Предмет на оспорване пред АС Търговище е била заповед № 2/03.01.2011 г. на директора на ДГС Търговище. С обжалваната заповед на основание чл. 11, ал. 4 и 5 и Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ и във връзка с решение на Комисията по ловно стопанство към ДСГ Търговище са определени района на дейност и границите на развъдник от територията на два съседни ловно-рибарски района. АС е приел, че оспорената пред него заповед не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, с който се засягат прави и законни интереси на жалбоподателя, но въпреки това е разгледал жалбата по същество, като е изложил мотиви, че заповедта е издадена от некомпетентен орган и е прогласил нейната нищожност. Касационната инстанция намира, че постановеното решение от първоинстанционния съд е процесуално недопустимо, като постановено по недопустима жалба - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Съображенията за това са следните: Жалбата, предмет на разглеждане от АС Търговище е недопустима като насочена срещу акт, който не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Оспорва се заповед на директора на ДГС Търговище, с която се определя района на дейност и границите на границите на развъдник от територията на два съседни ловно-рибарски района - 5 ЛР Търговище и 17 ЛР Вардун и Пролаз, като са посочени изчерпателно включените гранични точки и площта на развъдника от 722,9 ха. По същество със заповедта се променят границите на ловно-стопанския район. Съгласно мотивите и диспозитива на Тълкувателно постановление № 2/2007 г. на ОС на ВАС, заповедта на министъра на земеделието и храните, постановена на основание чл. 7, ал. 6 от ЗЛОД, с която се определят, съответно изменят границите на ловностопанските райони, не е индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. При упражняване функциите си по чл. 4 и чл. 9б от Закона за лова и опазване на дивеча по организация на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контрола по стопанисването на дивеча, министърът на земеделието и храните не действа като административен орган, упражняващ властнически правомощия. Определяне границите на ловностопанските райони, съответно тяхното изменение съставлява "дейност по организацията на ловната площ" по см. на чл. 4 от ЗЛОД, при която министърът на земеделието и храните действа като представител на държавата в качеството и на собственик на дивеча по чл. 2 от ЗЛОД, а не като административен орган. Предвид горното и издадените от него актове - заповеди, с които се определят и/или изменят границите на ловностопанските райони, нямат властнически, административен характер. Същите заповеди имат организационно и вътрешноведомствено значение, от тях възникват задължения само за подчинените на министъра на земеделието и храните структури да организират стопанисването и опазването на дивеча в ловностопанските райони, включително и чрез сключване на договори с ловно-рибарските сдружения за стопанисване на дивеча, но не засягат пряко правата и интересите на тези сдружения. По силата на разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Независимо, че в заповедта като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 11, ал. 4 и 5 от ППЗЛОД /касаещи правомощията на ДГС във връзка с управлението на ловно-рибарските стопанства/, по същество в конкретния случай, предмет на оспорване е акт, чието действие е насочено към определяне границите на развъдник между два ловно - рибарски райони. С този акт директорът на ДГС не упражнява властнически правомощия по определяне на районите на дейност на ловните сдружения, и неговото волеизявление не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Издателят на заповедта е овластен със закон за това орган да издава административни актове, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации и попада в хипотезата на § 1, т. 1 ДР на АПК, по силата на която "Административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. В конкретния случай обаче той не осъществява властнически правомощия. Промяната на границите между ловно-рибарските райони на ДГС и дивечовъдните участъци и на ловните сдружения се правят от министъра на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите /чл. 7, ал. 7 от ЗЛОД/, но това правомощие не представлява властническо волеизявление на този орган, което да има характер на административен акт. Тези заповеди имат организационно и вътрешноведомствено значение само спрямо подчинените ловни сдружения. Поради това при вземането на такова решение не се осъществяват управленски функции от страна на решаващия субект, свързани с осъществяването на една нормативно регулирана дейност и в този смисъл заповедта на директора на ДГС Търговище не подлежи на съдебно оспорване, тъй като не представлява годен за оспорване индивидуален административен акт. С оглед гореизложеното, оспореното решение следва да бъде обезсилено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго, с което да остави без разглеждане жалбата на Сдружение "Ловно-рибарско дружество-Търговище, със седалище гр. Търговище срещу заповед № 2/3.01.2011 г. на директора на ДГС Търговище и да прекрати първоинстанционното производство. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направените правни изводи на съда за недопустимост на първоначалната жалба, на касатора не се дължат разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,