Решение № 13761 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10959/2013 г.

Решение № 13761 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10959/2013 г., III о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молба на Ралица Иванова Замяркова от гр. Варна за отмяна на влязло в сила решение № 2699 от 5.11.2012 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по адм. дело № 1567/2012 г. и на влязло в сила решение № 2954/7.12.2012 г. на Административен съд, гр. Варна, по адм. дело № 1567/2012 г., с което е отхвърлено искането й за поправка на явна фактическа грешка в решение № 2699 от 5.11.2012 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по адм. дело № 1567/2012 г. Искането за отмяна е обосновано с наличието на основания по чл. 239, т. 5, т. 2 и т. 1 от АПК. Молителката твърди, че е нарушено правото й на обжалване на решенията на административния съд, пред Върховния административен съд, по причина на това, че за обжалването се дължи държавна такса, внасянето на която се извършва по банков път. За осъществяването на плащането, в банката се изисква представянето на документ за самоличност, с какъвто тя не разполага, поради незаконосъобразните откази на органите на МВР да анулират незаконната преписка, свързана с документите й за самоличност. Счита, че по този начин е преградена и възможността й за обжалване на решенията на административния съд, пред Върховния административен съд - основание по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяната им. Основанието по чл. 239, т. 2 от АПК се основава на твърдения за неправомерен отказ на съда да поправи очевидни фактически грешки за изписването на името й в транслитерация в АИС "БДС" - МВР и неправомерно сезиране на Върховния административен съд по неизвестно каква "молба", в която е посочено името на молителката като ищец по делото, въпреки, че тя лично никога, до момента, не е изразявала обжалване на решенията пред Върховния административен съд. Наред с горното в молбата се твърди и престъпно действие на ответника при отразяване на името на молителката в АИС БДС - МВР в транслитерация като "Ralitsa". От една страна Областна дирекция на МВР гр. Варна е удостоверила посредством удостоверение № 41285/28.09.2012 г., че името към момента е регистрирано в АИС "БДС" - МВР като " Ralitsa" на основание Правилника от 2010 г. От Инструкция № 13-417/10 март 2010 г. за организацията на работата в секторите на МВР при издаване на български документи за самоличност, глава първа и втора се установява, че регистрацията по Правилника за издаване на български документи за самоличност /ДВ бр. 12/2010 г./ се извършва единствено и само по заявления на гражданите. Молителката твърди, че с удостоверението се открива престъпно действие, извършено от ответника при регистрацията на името й в АИС БДС - МВР въз основа на Правилника от 2010 г., в нарушение на Инструкция № 13-417, без да е подавала заявление за подновяване на документите за самоличност. Основанието по чл. 239, т. 1 от АПК е обосновано с обстоятелството, че след приключване разглеждането на делото, молителката е уведомена от органите на МВР, че в досието й в паспортна служба е регистрирано издаването на незаконен зелен паспорт през 1990 г., за чието издаване не е била уведомявана до този момент и ответникът не е го е обявил и в самия процес. Същевременно първият й документ за самоличност - лична карта е издаден през 1997 г. към момента на навършване на пълнолетие. Това ново обстоятелство според молителката променя цялостната хронология в издаването на документите й за самоличност, което е от осъществено значение за правилното решение на делото. Искането е за отмяна на съдебните решения по адм. дело № 1567/2012 г. и да се постанови ново, цялостно разглеждане на делото от друг съдебен състав. Искането за отмяна е уточнено с молба от 16.04.2014 г. във връзка с определение на ВАС, трето отделение от 7.04.2014 г. по адм. дело № 10959/2013 г. Ответникът - Областна дирекция на МВР, град Варна не изразява становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид изложените от молителя обстоятелства и данните по делото, приема от фактическа и правна страна следното: Молбата за отмяна на решение № 2954/7.12.2012 г. на Административен съд, гр. Варна, по адм. дело № 1567/2012 г., с което се отхвърля искането на Ралица Замяркова за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2699 от 5.11.2012 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по адм. дело № 1567/2012 г., е процесуално недопустима. На отмяна подлежат влезлите в сила решения, с които спорът е решен по същество, поради обвързващата сила на пресъдено нещо. С решението, с което се отхвърля искане с правно основание чл. 175, ал. 1 от АПК, не се решава спора и със същото не се поправят очевидни грешки и неточности във волята на съда, изразена в решението по спора. Съгласно чл. 175, ал. 2 от АПК само решението за поправка се отбелязва в първоначално постановения съдебен акт, не и решението с което се отхвърля искането. Поради това молбата за отмяна на това решение следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима и да се прекрати производството по делото в тази част. Искането за отмяна на решение № 2699 от 5.11.2012 г. по адм. дело № 1567/2012 г. на административния съд е процесуално допустимо като подадено от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и срещу съдебен акт, с който спорът по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е решен по същество. Решението е влязло в сила на 18.04.2013 г., когато е влязло в сила разпореждане от 7.04.2013 г. на председателя на ВАС, трето отделение, с което е оставена без разглеждане "молба с вх. № 2775/18.02.2013 г. на Ралица Иванова Замяркова. При подаване на молбата за отмяна по пощата от 29.04.2013 г., вх. № 9502/30.04.2013 г. по описа на АС - Варна, сроковете по чл. 240 от АПК са спазени. Съгласно чл. 243 от АПК молбата за отмяна на решение на административния съд подлежи на разглеждане от тричленен състав на Върховния административен съд. Разгледана по същество молбата е неоснователна, по следните съображения: С влязлото в сила решение № 2699 от 5.11.2012 г. по адм. дело № 1567/2012 г., административният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от Ралица Иванова Замяркова против Областна дирекция на МВР - Варна, осъдителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за конкретно описани в исковата молба неимуществени вреди от незаконосъобразно изписване името на ищцата на латиница - "Ralica" вместо "Ralitsa" и по-конкретно на буквата "Ц" като "С", а не "TS" в документите й за самоличност - лична карта и паспорт, издадени на 1.03.2000 г. от органите на ОД на МВР - Варна, в нарушение на Правилника за издаване на български документи за самоличност /отм., в ред. действаща до изм. и доп. с ДВ бр. 14/2000 г., респективно след влизане в силата на изм. и доп. от 18.02.2000 г./ Вредите се претендират и от съществуването на различия в отразяването на името на латиница в документите за самоличност от 1.03.2000 г. като "Ralica" и данните на АИС - БДС - МВР - като "Ralitsa". За да постанови този резултат, съдът е приел, че искът за обезщетение от незаконосъобразно издадените документи за самоличност е погасен по давност и е уважил възражението на ответника. Искът за обезщетение от наличието на разминаване в отразяване на името на латиница в базата данни на МВР и името, изписано в документите за самоличност, съдът е приел за доказан. Отмяната по чл. 237 и сл. от АПК е извънреден способ за защита срещу силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения и определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, на основанията, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. В случая молителката се позовава на основанията, посочени т. 5, т. 2 и т. 1 на чл. 239 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Разпоредбата има предвид нарушаване на процесуалните правила, гарантиращи участието на страната по делото - правилата за призоваване, връчване на преписи от оспорването и т. н. Тълкуването на нормата налага извод, че се касае за нарушения, допуснати в хода на съдебното производство, по което е постановен съдебният акт, чиято отмяна се иска. /в този смисъл решение № 16203/18.12.2012 г. на ВАС, 5-членен състав по адм. дело № 12631/2012 г. В случая молбата за отмяна се основава на твърдение за нарушение на правото на обжалване, но не поради причина на нарушение на съдопроизводствените правила, а поради незаконосъобразни действия или бездействия на органите на МВР във връзка с издадените документи за самоличност на молителката, което е препятствало плащането на държавната такса за обжалването. Тази причина не се дължи на нарушение, допусната от съда, в производството по адм. дело № 1567/2012 г. и не е от категориите нарушения, представляващи основание по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна влязлото в сила решение на административния съд. По делото няма данни и доказателства за отказ на банка да бъде прието плащането на държавна такса за обжалване на съдебно решение по адм. дело № 1567/2012 г. поради липсата на валиден документ за самоличност. По делото са налице вноски бележки, от които е видно, че от името на Ралица Замяркова са извършвани плащания на държавни такси по банков път. С оглед на изложеното искането в тази част се явява неоснователно. Нормата на чл. 239, т. 2 от АПК предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. В случая в молбата се твърди наличието на престъпно действие на ответника при отразяване на името на молителката в АИС БДС - МВР в транслитерация като "Ralitsa" без подадено заявление и престъпно действие на съда при администрирането на молбата на Ралица Замяркова до ВАС. По делото не са налице данни и доказателства за установяване на твърдените престъпни действия по надлежния съдебен ред - с влязло в сила присъда или споразумение по наказателно дело по глава двадесет и девета от НПК или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК, поради което не е налице предвидените в чл. 239, т. 2 от АПК предпоставки за отмяна на влязлото в сила решение. Съгласно т. 1 на чл. 239 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Имат се предвид нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували към момента на приключването на устните състезания в последната инстанция по същество, но не са били известни на страната и които съдът не е взел предвид при постановяването на съдебния акт, но чието съществуване е от значение за решаването на спора. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които в случай, че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора - предмет на делото. В случая като ново обстоятелство се твърди уведомяване от органите на МВР за издаден предходен зелен паспорт през 1990 г. Към молбата за отмяна не са приложени доказателства за такова уведомяване, след приключване на делото. Според молителката това обстоятелство има значение за хронологията на издадените й документи за самоличност, но видно от исковата молба, искът за вреди, който е предмет на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е основан на други обстоятелства. При липсата на доказателства във връзка с твърдяното обстоятелство, следва да се приеме, че не е налице и основанието по чл. 239, т. 1 от АПК. По изложените съображения искането за отмяна на решение № 2699 от 5.11.2012 г. по адм. дело № 1567/2012 г. следва да се отхвърли като неоснователно. Изложените в молбата - уточнение от 16.04.2014 г. доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение, по същество представляват касационни основания за неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и не подлежат на обсъждане в настоящото производство, като извънреден и извънинстанционен способ за защита. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,