Решение № 3039 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14001/2011 г.

Решение № 3039 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14001/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Цанка Илиева Илиева от гр. София против решение № 3385/7.07.2011 г., постановено по адм. дело № 9272/2010 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ИЗ-479/11.10.2010 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане /"СП"/ - район Слатина за отказ за предоставяне на целева помощ за отопление. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - район Слатина, представляван от пълномощника юрисконсулт Стоев, оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Цанка Илиева Илиева против заповед № ИЗ-479/11.10.2010 г. на директора на дирекция "СП" - район Слатина, с която е отказано предоставяне на целева помощ за отопление с топлоенергия за отоплителен сезон 2010/2011 г., потвърдена с решение № РД- 01-523/12.11.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София - град. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно е отказано предоставяне на исканата целева помощ за отопление, поради това че жалбоподателката Цанка Илиева не отговаря на условието чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, който поставя изискването лицето да не притежава движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, която може да бъде източник на доходи. В случая е установено, че жалбоподателката притежава недвижим имот, придобит с договор за доброволна делба от 19.07.2010 г., вписан на същата дата, съставляващ нива от 5269 кв. м в местността "Брестова поляна" в землището на с. Ракита, община Червен бряг. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателката, че не можела да получава доходи от нивата, тъй като предвид възрастта си не може да я обработва сама, като е посочил, че имота може да се отдава под аренда. Поради това че от 1994 г. жалбоподателката е била съсобственик заедно с други сънаследници на няколко възстановени земеделски имота, сред които и този в м. "Брестова поляна", то същата е имала възможност през този период да организира отдаването на имота под аренда и да получава допълнителни доходи, като в тази връзка съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Цанка Илиева Илиева е подала молба-декларация с вх. № ИЗ-479/23.09.2010 г. до дирекция "СП" - район Слатина, с искане за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2010/2011 г. Въз основа на тази молба и изготвения социален доклад от 8.10.2010 г. е отказано отпускане на целева помощ, като е прието, че не е изпълнено условието по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП. От представения по делото договор за доброволна делба на земеделски земи с възстановено право на собственост от 19.07.2010 г., вписан в Служба по вписванията по вх. рег. № 1081/19.07.2010 г., се установява, че Цанка Илиева Илиева е получила в дял нива от 5,269 дка, находяща се в местността "Брестова поляна", по плана за земеразделяне на с. Ракита, община Червен бряг. Предвид тази фактическа обстановка, правилен е извода на административния орган, възприет и от съда, че Цанка Илиева не отговаря на изискването по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че за да имат право на целева помощ за отопление лицата следва да отговарят и на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. В на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, в редакцията, действаща към момента на подаване на молбата - декларация /съгласно ДВ, бр. 27/2010 г., в сила от 9.04.2010 г./, като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е предвидено лицата да не притежават движима или недвижима собственост или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите за обичайно потребление на лицето или семейството. Пред настоящата инстанция касаторката поддържа възражението си, което е поддържала и пред първата инстанция, че притежаваният от нея недвижим имот - нива в м. "Брестова поляна" в с. Ракита, не може да бъде източник на доходи. Изложените от първоинстанционния съд съображения и направените в тази връзка изводи са обосновани и правилни и се споделят от настоящия състав. На първо място в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП не се съдържа изискване от имота реално да са получени доходи, а единствено от същия да може да бъдат получени доходи. На следващо място, за жалбоподателката не е налице обективна невъзможност за получаване на доходи от този имот, като например такива обусловени от естеството на имота. В разпоредбата не е предвидено ограничение относно начина, по който имотът може да бъде източник на доходи. Без значение в случая е обстоятелството, че делбата на притежаваните в съсобственост от жалбоподателката и от други лица наследствени земеделски имоти е осъществена през м. юли 2010 г., само няколко месеца преди началото на отоплителния сезон, тъй като същата е имала възможност да сключи договор за наем или аренда, както и да продаде имота, като по този начин реализира доходи от него. За целите на социалното подпомагане са без значение причините и мотивите, поради които имотът реално не е носил доходи, а е достатъчно имотът обективно да може да бъде източник на доходи. Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства, тъй като от документите, които са приложени към касационната жалба служебната бележка от 7.12.2010 г., издадена от "Ракита" ЕООД вече е приета от първата инстанция /намира се на л. 1 3 от делото/, а останалите документи представляват жалби и молби, подавани от жалбоподателката, както и административни и съдебни актове, постановени по конкретния спор, поради което се намират по делото пред първата инстанция. По изложените съображения правилно първоинстанционният съд е приел, че отказът за предоставяне на целева помощ за отопление е законосъобразен след като жалбоподателката не отговаря на едно от кумулативно предвидените изисквания за предоставяне на социална помощ - по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,