Решение № 96 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5143/2021 г.

ВКСIII гражданско отделение30.05.2022 г.докладчик т Александър Цонев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 151/25.06.21 г., постановено по в. гр. д. № 316/21 г. на Плевенски окръжен съд, в частта относно иска по чл. 59, ал. 2, вр. ал. 4 СК и ВРЪЩА делото на Плевенски окръжен съд за ново разглеждане съгласно дадените указания. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 96 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5143/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Александър Цонев Производството е по чл. 290 ГПК. Касационно обжалване на решение № 151/25.06.21 г., постановено по в. гр. д. № 316/21 г. на Плевенски окръжен съд, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно задължението на съда да следи служебно за интереса на децата, когато прилага нормата на чл. 59, ал. 2 СК. Настоящият състав на ВКС намира следното по поставения въпрос: Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, като е длъжен да прецени възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности (чл. 59, ал. 4, вр. ал. 2 СК). Във връзка с това задължение, съдът е длъжен служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти. Ако констатира наличието на доказателства за правнорелевантни факти, съдът може да постанови събирането им и без доказателствено искане на страната, както и да събере доказателства, за които страната не е направила искането своевременно. В този случай не е необходимо спазване на формата на исканията, нито настъпва преклузия, тъй като съдът осъществява функции в защита на публичен интерес. (т. р. № 1/13 г. на ОСГТК, решение № 80/13 г. на ІІІ ГО). При така дадения отговор на поставения въпрос, настоящият състав на ВКС намира следното по отношение на касационната жалба и по същество на правния спор: Касационното производство е образувано по жалба, подадена от И. Т. Б., срещу решение № 151/25.06.21 г., постановено по в. гр. д. № 316/21 г. на Плевенски окръжен съд, с което е предоставено упражняването на родителските права върху децата И. И. Б. (родена през 2013 г.) и Н. И. Б. (родена през 2016 г.) на майката С. Н. Б. и е определен режим на лични контакти на бащата. В касационната жалба се твърди, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като майката С. Б. живее във фактическо съпружеско съжителство с Ю. Г., за което обстоятелство има свидетелски показания по делото, както и че Ю. Г. е изтърпявал наказание "лишаване от свобода", за който факт майката е признала по делото, но съдът е отказал да събере доказателства и да установи социалното положение и съдебното минало на Ю. Г.. В съдебно заседание бащата И. Б. заявява, че от около 6 месеца не е виждал децата и няма достъп до тях. Те са при майка им, която в момента е с неизвестен адрес, били са взети от нея за осъществяване на личен контакт и оттогава не са върнати. В същото заседание майката излага твърдения, че децата са при нея, но те не желаят да имат контакт с бащата. Въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 4 СК като е приел, че двамата родители са образовани, притежават родителски капацитет и са трудово ангажирани. Всеки от двамата родители може да осигури подходящи жилищни условия за отглеждане на децата. Поради ниската възраст на децата и полът им - момичета, според въззивния съд, майката е по-пригодна да упражнява родителските права при себе си в [населено място], въпреки, че до този момент бащата упражнява родителските права заради определените привременни мерки, и децата живеят при него в [населено място], където живеят и бабите и дядовците по майчина и бащина линия. Настоящият състав на ВКС счита, че въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, поради настъпилите нови факти, които се твърдят и от бащата и майката, както и поради задължението на съда служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти. Доколкото е необходимо извършването на съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, включително новооткрити или новосъздадени, които не са преклудирани в производството по чл. 294 ГПК, ВКС не може да се произнесе по същество на спора (т. р. № 1/13 г. на ОСГТК), а следва да върне делото за извършване на необходимите съдопроизводствени действия. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО:

Цитирани разпоредби

1