Решение № 9133 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5454/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на „Транс Радиал 2000“ ЕООД, гр. София, подадена чрез юрк. Николов, срещу Решение № 13915/09.04.2026 г., постановено по адм. дело № 7803/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р–22221423005591-091-001/05.04.2024 г., издаден от М. А. Колева, възложител на ревизията и Л. Д. Пенева, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 869/25.06.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" („ОДОП“) при ЦУ на НАП – София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на административния съд за липса на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от „Коми Сток“ ЕООД, „Дас Груп 2000“ ЕООД и „Авис Плюс“ ЕООД, както и за наличие на данъчна измама с участието на ревизираното лице. Твърди се, че съдът е възприел безкритично констатациите на приходните органи и е извършил неправилна преценка на събраните доказателства, включително заключенията на съдебните експертизи. Отправено е искане за отмяна обжалвания съдебен акт, като се отмени и издадения ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Попова в писмено становище и съдебно заседание оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Предмет на проверка пред административния съд е бил Ревизионен акт № Р–22221423005591 – 091 – 001/05.04.2024 г., издаден от М. А. Колева, възложител на ревизията и Л. Д. Пенева, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №869/25.06.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – София, с който по отношение на „Транс Радиал 2000“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС в резултат от отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 606 495,03 лева и са начислени лихви в размер на 3 386, 52 лева. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22221423005591-020-001/20.09.2023 г., изменена със Заповеди № Р-22221423005591-020-002/20.11.2023 г. и № Р-22221423005591-020-003/15.12.2023 г., с обхват установяване на задълженията за ДДС за данъчните периоди от 01.04.2023 г. до 31.08.2023 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-22221423005591-092-001/13.03.2024 г., срещу който не е подадено писмено възражение, въз основа на който е издаден процесният ревизионен акт. При обжалването му по административен ред ревизионният акт е потвърден изцяло. Прието е за установено, че извършваната от ревизираното дружество през ревизирания период дейност е свързана с автомобилен товарен транспорт, осъществяван с осем МПС и пет ППС, наети от „Дас Груп 2000“ ЕООД по договор от 02.01.2023 г., като в дружеството са били назначени шест лица на длъжност „шофьор“. Търговецът е упражнил през ревизирания период право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Коми Сток” ЕООД, „Авис Плюс” ЕООД и „Дас Груп 2000” ЕООД, с предмет доставки на резервни части и консумативи за МПС, ремонтни и други услуги, като по фактурите на „Дас Груп 2000” ЕООД са документирани и доставки с предмет наем на МПС/ППС. С ревизионния акт е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 606 495,03 лв., от който 345 913 лв. по фактури с доставчик „Коми Сток“ ЕООД, 233 270,40 лв. по фактури с доставчик „Авис Плюс“ ЕООД и 27 311,63 лв. по фактури с доставчик „Дас Груп 2000“ ЕООД. За изясняване на релевантните по делото обстоятелства са назначени съдебно-счетоводна експертиза, по която са приети основно и допълнително заключение, както и съдебна компютърно-техническа експертиза. За извършената преценка за правото на приспадане на данъчен кредит административният съд е анализирал относимите разпоредби на ЗДДС и се е позовал на приетите по делото писмени доказателства. Анализирал е издадените фактури и придружаващите ги документи, по които дружеството е приспадало данъчен кредит и е приел за правилен извода на ревизиращите органи за липса на основание за признаване правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, поради липса на действително осъществени доставки. По отношение на фактурите с доставчици „Авис Плюс“ ЕООД и „Коми Сток“ ЕООД административният съд е приел, че представените фактури, договори, заявки, приемо-предавателни протоколи и стокови разписки не позволяват достатъчна индивидуализация и проследимост на фактурираните авточасти и консумативи. Приел е, че липсват доказателства за транспортирането на конкретните стоки, а представените пътни листове не установяват вида и количеството на превозваните стоки. Взети са предвид и резултатите от проверките на преките и предходните доставчици, при които не са установени достатъчно доказателства за наличие на съответните стоки, техния произход, съхранение и движение по веригата на доставките. Относно фактурите с доставчик „Дас Груп 2000“ ЕООД съдът е разграничил неоспорените доставки с предмет наем на МПС/ППС от останалите фактурирани доставки на авточасти, ремонтни дейности и други услуги. За последните е приел, че не са представени достатъчно доказателства за произхода и транспортирането на частите и за фактическото извършване на услугите. На следващо място решаващият състав е приел че представените фактури и съпътстващите ги договори, заявки, приемо-предавателни протоколи, сервизни карти, пътни листове и фискални бонове установяват документалното оформяне на стопанските операции, но не доказват действителното осъществяване на процесните доставки. Съдът е основал този извод на липсата на достатъчна индивидуализация и проследимост на стоките, невъзможността да се установи връзка между конкретно закупените части и влагането им в отделните МПС, липсата на доказателства за движението им по веригата на доставките и констатациите относно преките и предходните доставчици. В заключение първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано реалното осъществяване на процесните доставки, поради което не са налице предпоставките за признаване право на приспадане на данъчен кредит по издадените от „Коми Сток“ ЕООД, „Дас Груп 2000“ ЕООД и „Авис Плюс“ ЕООД фактури. По тези съображения е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт. Оспореното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения. Принципно правилно е даденото в съдебното решение тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит. Същото е съобразено с установената съдебна практика, както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съд следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. В случая намира приложение и тълкуването, дадено в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. В конкретният случай настоящата инстанция споделя аргументите на касатора за наличие на осъществени реални доставки по процесните фактури и за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд с оглед фактите и доказателствата по делото. Установено е, че през ревизирания период „Транс Радиал 2000“ ЕООД е осъществявало автомобилен товарен транспорт, като е ползвало осем МПС и пет ППС, наети от „Дас Груп 2000“ ЕООД. Предмет на процесните доставки от „Коми Сток“ ЕООД, „Авис Плюс“ ЕООД и „Дас Груп 2000“ ЕООД са резервни части и консумативи за МПС, както и ремонтни и други услуги, свързани с използваните от дружеството превозни средства. По отношение на доставките от „Авис Плюс“ ЕООД от доказателствата се установява, че издадените фактури са с предмет различни резервни части и консумативи за МПС. Към фактурите са представени договор, заявки, приемо-предавателни протоколи и стокови разписки. В приемо-предавателните протоколи са посочени наименованието, мярката и количеството на предадените стоки, а стоковите разписки са обвързани с конкретните фактури и съдържат наименование, количество, единична цена и стойност на стоките. Противно на приетото от първоинстанционния съд, тези доказателства, преценени в тяхната съвкупност, позволяват индивидуализиране на предмета на доставките. Представените сервизни карти съдържат и данни за вложените резервни части и консумативи по конкретни МПС, индивидуализирани по марка, модел и регистрационен номер. Обстоятелството, че поради различия в датите вещото лице не е могло да установи пряка връзка между всяка конкретна фактура и последващото влагане на съответната част, не е достатъчно да обоснове извод за липса на реално извършени доставки. Не могат да послужат като аргумент за липса на реалност на доставките и констатациите относно начина на плащане по фактурите. Обстоятелството, че в един и същи ден са извършвани плащания в брой по отделни фактури на стойност под законоустановения праг, само по себе си не обосновава извод, че плащанията не са извършени, респективно че фактурираните доставки не са реално осъществени. По отношение на доставките от „Коми Сток“ ЕООД също са представени фактури, договор, заявки, приемо-предавателни протоколи и стокови разписки. В заявките резервните части и консумативите са подробно посочени по наименование, мярка и количество, а стоковите разписки са с дата, съответстваща на датата на издаване на фактурата. При тези данни не може да бъде споделен изводът, че липсва достатъчна индивидуализация на стоките или че представените документи имат единствено формален характер. Както нееднократно се сочи в съдебната практика, съставяните между данъчните субекти документи, обективиращи развитието на отношенията помежду им, съставляват в по-голямата си част частни документи, но това не е пречка същите да бъдат кредитирани от съда, още повече в случаи като процесния, в които те не са били оспорени от процесуалния представител на Директора на Дирекция "ОДОП" - София по реда и в преклузивния за това срок по чл. 193, ал. 1 от ГПК във вр. С § 2 от ДР на ДОПК, поради което и се ползват с придадената им закона формална доказателствена сила. Следователно, в случая, неправилно съдът не е кредитирал неоспорените от страна на приходната администрация писмени доказателства. Обстоятелствата, установени при предходните доставчици на „Коми Сток“ ЕООД, включително относно произхода, съхранението и движението на стоките по веригата, не могат сами по себе си да обосноват извод за липса на доставки към ревизираното лице. Доставките несъмнено са свързани с икономическата дейност на ревизираното лице, а обстоятелствата свързани с кадрова, материална или техническа обезпеченост на доставчика, както и данните относно неговото данъчно поведение, не са достатъчни сами по себе си да обосноват отказ на право на данъчен кредит на получателя, доколкото по делото не са събрани доказателства, че ревизираното лице е знаело или е следвало да знае за евентуални нарушения, извършени от неговия доставчик. По отношение на фактурите с доставчик „Дас Груп 2000” ЕООД по делото са представени фактури, заявки, констативни и приемо-предавателни протоколи, договори и счетоводни документи. Предмет на фактурираните доставки са наем на МПС/ППС, резервни части, ремонтни дейности и други услуги. Доставките с предмет наем на МПС не са оспорени от приходните органи. За доставените резервни части и консумативи към фактурите са представени заявки и приемо-предавателни протоколи, в които стоките са подробно индивидуализирани по наименование, мярка и количество. Самото обстоятелство, че за част от превозните средства не е установено движение през съответния период или регистрацията им е била прекратена, не установява фактическа невъзможност върху тях да бъдат извършени фактурираните ремонтни дейности. Не променят горните изводи констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, че „Транс Радиал 2000“ ЕООД не е водило аналитично отчитане на материалните запаси по видове и количества. От същото заключение се установява, че всички процесни фактури са осчетоводени, а липсата на аналитична счетоводна отчетност, позволяваща проследяване на всяка отделна резервна част, не е равнозначна на липса на реално извършена доставка и следва да бъде преценена наред с останалите доказателства. Предвид изложеното настоящият състав намира, че събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, установяват действителното извършване на процесните доставки. Не могат да бъдат споделени и изводите на първоинстанционния съд за участие на ревизираното лице в данъчна измама. По делото не са събрани конкретни обективни доказателства, от които да се установява, че „Транс Радиал 2000“ ЕООД е знаело или е следвало да знае за евентуални нарушения, извършени от неговите доставчици или от други лица по веригата на доставки. Констатациите относно дейността на преките и предходните доставчици, техните управители, кадровата и материалната им обезпеченост, както и произхода и движението на стоките по веригата, не са достатъчни да обосноват такъв извод. Следователно, при установено фактическо осъществяване на процесните доставки и при липса на доказателства за знание или дължимо знание на ревизираното лице за участие в данъчна измама, неправилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Авис Плюс“ ЕООД, „Коми Сток“ ЕООД и „Дас Груп 2000“ ЕООД. Предвид изложеното, настоящият касационен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено изцяло. При решаване на спора по същество, се налага извод, че ревизионният акт е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен. При този изход на спора в тежест на бюджета на органа, издал ревизионния акт следва да се присъдят претендираните от касатора разноски в две съдебни инстанции общо в размер на 43 679.95 евро, съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение