Решение № 13596 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5174/2019 г.

Решение № 13596 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5174/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Ж. -К. Николов" гр. Разград, срещу решение № 29 от 27.02.2019 г., постановено по адм. д. № 28 по описа на Административен съд – Разград за 2019 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 307-ФК/28.12.2018 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" Варна, в Главна дирекция /ГД/ "Фискален контрол" ЦУ на Национална агенция по приходите /НАП/. Според касатора решението е неправилно. Наложената ПАМ и предстоящата санкция, която ще бъде определена на търговеца нарушават принципа за съразмерност. Неоснователно в мотивите на заповедта се сочи, че се налага с цел "превъзпитание на нарушителя", а целите на принудителните административни мерки са да предотвратяване или преустановяване на конкретно нарушение. Наложената ПАм в случая не би могла да предотврати или поправи вредните последици за фиска от неотчитане на продажба по съответния ред. Сочи се, че неиздаването на касова бележка може да се дължи на субективно поведение на всеки от работниците и служителите на търговеца, поради което работодателя не може да носи и тези вреди освен наложените за конкретното нарушение по ЗАНН. Въз основа на горното се иска да бъде отменено атакуваното решение, както и заповед № 307-ФК/28.12.2018 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" Варна, в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Ответникът - Началник отдел "Оперативни дейности" Варна, в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, редовно уведомен не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Подадената касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законовия срок и срещу акт който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд - Разград, е извършил проверка относно законосъобразността на заповед № 307-ФК/28.12.2018 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" Варна, в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект – механа "Сръбска скара", находящ се в гр. Разград, ул. "Андрей Ценов", № 1, стопанисван от ЕТ"Ж. – К. Николов" и забрана за достъп до него за срок от 7 дни". С оспореното решение, съдът е отхвърлил жалбата на търговеца против посочената заповед с мотива, че в конкретния случай са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната мярка. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че на 27.12.2018 г. в 13: 30 ч. при извършена проверка в посочения обект и след направена контролна покупка на стойност от 12.70 лв., не е издаден ФКБ от наличното в обекта ФУ. Констатираното представлява нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /за краткост Наредбата/. Взел е предвид, че за обстоятелствата около проверката е съставен протокол сер. АА № 0307098/27.12.2018 г., като е констатирана касова разлика и липса на дневни отчети за посочени в протокола дати. Като доказателство при проверката е иззета и книгата за резервации на проверявания търговски обект, от която е видно, че за 10-дневен период заведението има резервации и осъществява оборот. При тази фактическа обстановка, след оценка на доказателствата и обсъждане възраженията на жалбоподателя, съдът е счел обжалваната пред него заповед за законосъобразна. Актът е издаден от компетентен орган в установената форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни съображения при издаването му. Не са констатирани и процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на ЗПАМ. Констатирано е нарушение, което засяга реда и начина на отчитане на продажбите и въз основа на това е наложена ПАМ. Неоснователно се е поддържало от жалбоподателя, че процедурата по издаване на касова бележка не е финализирана и това се дължи на органите по приходите. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС - принудителна административна мярка запечатване на търговски обекти, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според ал. 3 на тази разпоредба фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случая от доказателствата по делото безспорно е установено, че на 27.12.2018 г. в стопанисваният от касатора търговски обект – механа "Сръбска скара", е извършена продажба, която е заплатена в брой и не е издаден фискален бон от ФУ, работещо в обекта. Законосъобразно е наложена и ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. АС-Разград обосновано и в съответствие със закона е приел, че административният орган е доказал по несъмнен начин извършването на описаното в акта нарушение, поради което следва да се приеме, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение. Сочените при обжалването твърдения не представляват касационни основания, тъй като засягат законосъобразността на административния акт, а не правилността на постановеното съдебно решение. Предмет на касационна проверка е съдебния акт и евентуалните негови пороци, а не повторно обсъждане на аргументите за незаконосъобразност на ПАМ, които са наведени и пред първоинстанционният съд. Решаващият състав е обсъдил всички относими доказателства, както и насрещните твърдения на страните в резултат на което е достигнал до обосновани и фактически правни изводи. Не намират опора в доказателствата по делото, твърденията в касационната жалба, че не е спазен принципа на съразмерност и наложената ПАМ не може да доведе до "превъзпитание на нарушителя". Принципът на съразмерността, установен с чл. 6 АПК, предполага при издаване на акта да не се засягат права и законни интереси на търговеца в по-голяма степен от най-необходимото за целта и че когато се налага такова засягане, това следва да става с мерки, които са по-благоприятни за гражданите. В случая ПАМ е наложена за срок от 7 дни при максимален 30-дневен такъв, който е съобразен с извършеното нарушение и с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Твърденията си за несъразмерност касаторът не подкрепя с доказателства, от които да е видно в какво се изразява засягането на неговите интереси в степен, надхвърляща постигането на целта на ПАМ. Необосновано в касационната жалба се твърди, че налагането на принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС е незаконосъобразно и поради обстоятелството, че за констатираното нарушение търговеца ще бъде санкциониран по ЗАНН. При констатирано нарушение, съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, органите са длъжни да наложат ПАМ и това задължение е независимо от наложените глоби или имуществени санкции по реда на ЗАНН. Законодателят не е предвидил взаимовръзка между предвиденото административно наказание и налагането на принудителна административна мярка за установеното допуснато нарушение на чл. 118 от ЗДДС. Фактическо основание за налагане на принудителната административна мярка не е приключило административно-наказателно производство или изобщо наличието на такова. Издадената заповед и наложената с нея ПАМ съответстват и на целта на закона, която в конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, се налага за да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. Оспорената заповед цели именно това, с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения. При така изложената фактическа обстановка правилен и в съответствие със закона е крайният извод на административният съд за законосъобразност на обжалваната пред него заповед, поради което решението му не е засегнато от наведените в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила. Претенции за присъждане на разноски в настоящото производство не са заявени, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,