Решение № 6125 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 16509/2011 г.
ВАСIV отделение07.05.2013 г.докладчик Марио Димитров
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на кмета на район "Кремиковци", Столична община, срещу решение № 747 от 17.09.2009 г. на Министерски съвет за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - вулкански скали (трахиандезити) от находище "Лукорско", разположено в землището на район "Кремиковци", Столична община, област София, на "Камико" ООД гр. София. ОТХВЪРЛЯ жалбата на кмета на с. Лукорско, район "Нови Искър", Столична община, срещу решение № 747 от 17.09.2009 г. на Министерски съвет за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - вулкански скали (трахиандезити) от находище "Лукорско", разположено в землището на район "Кремиковци", Столична община, област София, на "Камико" ООД гр. София. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните.
Мотиви
Решение № 6125 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 16509/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 145 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 и т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 54, ал. 7 от Закона за подземните богатства. Първоначално производството е образувано по жалби от кмета на район "Кремиковци", Столична община, и кмета на с. Локорско, район "Нови Искър", Столична община, срещу решение № 747 от 17.09.2009 г. на Министерски съвет за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - вулкански скали (трахиандезити) от находище "Лукорско", разположено в землището на район "Кремиковци", Столична община, област София, на "Камико" ООД, гр. София. Жалбоподателите излагат доводи, че решението е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалните разпоредби и в несъответствие с целта на закона - чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Излагат, че решението е издадено в нарушение на Закона за защитените територии, поради това, че обхвата на концесионната площ засяга защитената местност "Турченица", която е залесена със специални дървесни видове. Жалбоподателите искат отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Министерски съвет, чрез редовно упълномощения си представител юрк. Демирев, оспорва жалбите като недопустими, поради липса на правен интерес и алтернативно като неоснователни. Излага подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение с писмени бележки. Заинтересованата страна - министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител юрк. Бедникова, оспорва жалбата като неоснователна и с писмено становище излага подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Заинтересованата страна - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Божилова оспорва жалбите като недопустими, поради липса на правен интерес и алтернативно като неоснователни. С писмени бележки излага подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Заинтересованата страна - "Камико" ООД, чрез процесуален представител адв. Добрев, оспорва жалбите с доводи за недопустимост, поради липса на правен интерес и алтернативно като неоснователни. С писмени бележки излага подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Заинтересованата страна - кмета на район "Нови Искър", Столична община, чрез процесуален представител адв. Коджабашев поддържа жалбите като основателни. По допустимостта на жалбите. Настоящето производство е образувано в изпълнение на решение № 16994 от 21.12.2011 г. по адм. д. № 12942/2011 г. на Върховния административен съд, Първа колегия, петчленен състав, с което по касационни жалби от кмета на с. Локорско и кмета на район "Кремиковци" на Столична община, е отменено решение № 6174/4.05.2011 г. по адм. д. 14035/09 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение и е върнато делото на четвърто отделение на Върховния административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Петчленният състав на ВАС е приел, че жалбите са допустими, като подадени от надлежни страни в първоначалното производство по адм. д. № 14035/09 г. на ВАС. Петчленният състав на ВАС е отменил решение № 6174/4.05.2011 г. по адм. д. № 14035/09 г. на Върховния административен съд, поради това, че в съдебно заседание от 18.04.2011 г. не са били призовани, с което е ограничено правото им на участие в процеса. Петчленният състав е върнал делото за ново разглеждане с надлежно участие и призоваване на жалбоподателите и разглеждане на молбата им по доказателствата по делото. Настоящият съдебен състав като съобрази изложеното приема, че жалбите са подадени от заинтересовани лица по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК със заявен правен интерес при подаване на жалбите и предвид указаното от касационната инстанция. Оспорено е Решение № 747 от 17.09.2009 г. на Министерски съвет, постановено на основание чл. 5, т. 3, чл. 6, ал. 3, чл. 29 и чл. 54, ал. 5 и ал. 6 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) във връзка с § 86 от ПЗР на ЗИДЗПБ, с което е предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ - строителни материали - вулкански скали (трахиандезити) от находище "Лукорско", разположено в землището на район "Кремиковци", Столична община, област София на "Камико" ООД гр. София. Правният интерес от жалбоподателите е обоснован с това, че находището предмет на концесията е разположено в землището на с. Лукорско, район "Кремиковци", с което се засягат права и интереси. В съответствие с чл. 54, ал. 7 от ЗПБ решението на Министерския съвет може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок след обнародването му в "Държавен вестник". Решение № 747 от 17.09.2009 г. на Министерски съвет е обнародвано в ДВ, бр. 78 от 2.10.2009 г. Жалбата на кмета на район "Кремиковци" е подадена на 9.10.2009 г., а жалбата на кмета на с. Лукорско е подадена на 9.10.2009 г. При тези данни жалбите са подадени в преклузивния срок по чл. 54, ал. 7 от ЗПБ, поради и което са допустими. По основателността на жалбите. Въз основа на изложените доводи от страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното: Административното производство е проведено по реда и при условията, предвидени в Закона за подземните богатства. Образувано е по искане на "Камико" ООД до министъра на регионалното развитие и благоустройството за предоставяне концесия за добив на строителни материали - вулкански скали (трахиандезити) от находище "Лукорско", разположено в землището на район "Кремиковци", Столична община. Към искането е представен работен проект във връзка за предоставяне на концесия и финансова обосновка, изготвена от министерството на регионалното развитие и благоустройството, одобрена от министъра на финансите. С Разрешение № 504 от 17.03.2006 г. за търсене и проучване на строителни материали - подземни богатства, на основание чл. 2, т. 5 от ЗПБ е разрешено на "Камико" ООД в площ "Лукорско" да извърши за своя сметка търсене и проучване, за срок на разрешение една година, като е определена площ за търсене и проучване и определени граници на площта. В резултат на извършената дейност, титулярът на разрешението е получил удостоверение за търговско откритие № 0357 от 26.02.2008 г., на основание на което е подал заявление № 70-00-7-8 от 25.03.2008 г. в МРРБ за получаване на концесионни права за добив от находище "Лукорско". По подаденото в срока по чл. 29, т. 3 от ЗПБ заявление № 70-00-7-8 от 25.03.2008 г. от "Камико" ООД, министърът на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 54, ал. 1 ЗПБ е внесъл в Министерския съвет предложение за вземане на решение, към което са приложени: проект за решение, схема на концесионната площ, списък на координатите и проект на договор. Извършена е съгласувателна процедура по чл. 58 от Устройствения правилник на МС (в приложимата редакция към датата на решението) с останалите министерства и областния управител на област София, резултатите от което са отразени в приложена справка. След съгласуването е прието Решение № 747 от 17.09.2009 г. по протокол № 34 от 2.09.2009 г., т. 24 на заседание на Министерския съвет. Възраженията на жалбоподателите са свързани с несъответствие на местоположението на площта за търсене и проучване по Разрешение № 504 от 17.03.2006 г. на министъра на околната среда и водите, с местоположението на находището по Решение № 747 от 17.09.2009 г. на МС. В производството е допусната и приета комплексна техническа и екологична експертиза /КТЕЕ/. От заключението на експертизата в частта изготвена от инж. Румяна Ненова се установява, че концесионната площ, определена с обжалваното решение, е в размер на 238 640,5 кв. м. и е част от площта, определена за търсене и проучване, съгласно решение № 504 от 17.03.2006 г. на МОСВ, представена в скица - Приложение № 1 от заключението. Установено е, че разрешението за търсене и проучване е издадено за площ, значително надвишаваща тази, определена с решението за предоставяне на концесията. Площта за търсене и проучване е 3,23 кв. км., а концесионната площ е 0,238 кв. км. Първоначалното разрешение за търсене и проучване е включвало площи, както в район "Кремиковци", така и в район "Нови Искър", с. Лукорско. В рамките на площта, определена за търсене и проучване и в резултата на извършените геолого-проучвателни и опитно-добивни работи, "Камико" ООД е установило находище "Локорско", регистрирало е търговско откритие на подземни богатства и е получило удостоверение за търговско откритие. От заключението в частта на вещото лице еколог Ани Драндарова се установява, че концесионната площ по Решение № 747 от 17.09.2009 г. на МС не попада в чертите на местността "Турченица", като най-близкото отстояние между тях е 1360м., представено в Приложение № 1 към експертизата. Установено е, че местността "Турченица" е обявена за защитена местност със Заповед № рд-1104 от 3.09.2003 г. на министъра на околната среда и водите, с площ от 3,5 ха и е включена в Държавния регистър на защитените територии, поради това, че е засадена с иглолистни култури от бял и черен бор, зелена дугласка и сребрист смърч. Прието е, че с оглед отстоянието между защитената местност и находището, осъществяването на добивните дейности не би трябвало да има последици върху местообитанията на защитените растителни и животински видове на защитената местност "Турченица". Установено е, че по предоставената концесия не е определен транспортен достъп, който представлява последващ етап от техническите процедури по изработване и одобряване на цялостен проект за развитие находището и в съответствие с предписанията на Решение № 747 от 17.09.2009 г. на МС. Предмет на последващ проект са и дейностите по снабдяване с ток, вода и канализация. Установено е, че конкретната концесия е съобразена с предвиждания на общия устройствен план, самото осъществяване на концесията се предхожда от следващ етап от технически процедури по изработване, съгласуване, одобряване на цялостен проект за развитие, вкл. изготвяне на подробен устройствен план /ПУП/ и парцеларен план на пътната инфраструктура, които не са предмет на производството по предоставяне на концесия. Предвид на изложеното и в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства настоящият състав приема от правна страна, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Административното производство по издаване на процесното решение се е развило по реда на Закона за подземните богатства при спазване на процедурата по Глава втора, Раздел III (в приложимата редакция преди изм. ДВ, бр. 70 от 2008 г.) в съответствие с § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ. В съответствие с чл. 29, т. 3 от ЗПБ титулярят на разрешение за търсене и проучване или за проучване се определя пряко за концесионер за добив на открито находище, ако е подал писмено заявление за концесия до съответния орган по чл. 7 в срок до 6 месеца след получаване на удостоверение за регистрираното откритие. В случая "Камико" ООД е получил Удостоверение за търговско откритие № 0357 от 26.02.2008 г., след което в законовия срок е подало заявление № 70-00-7-8 от 25.03.2008 г. до министъра на регионалното развитие и благоустройството, към което са приложени всички относими към процедурата документи - чл. 51 от ЗПБ. В съответствие с чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗПБ министърът е внесъл в Министерския съвет предложение за вземане на решение, към което са приложени: проект за решение, схема на концесионната площ, списък на координатите и проект на договор. След извършена съгласувателна процедура по чл. 58 от Устройствения правилник на МС на основание чл. 5, т. 3, чл. 6, ал. 3, чл. 29 и чл. 54, ал. 5 и ал. 6 от ЗПБ е приел процесното решение, с което подробно са определени правата и задълженията по концесията. Неоснователни са възраженията на жалбоподателите, че при провеждане на процедурата са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от приложените към административната преписка писмени доказателства заявлението по чл. 54, ал. 1 от ЗПБ съдържа "Работна програма" и приложения по изискуемите от закона изисквания. Въз основа на наличните предпоставки компетентният министър на регионалното развитие и благоустройството е преценил целесъобразността и законосъобразността на предложението за предоставяне на концесия за добив съобразно условията на чл. 56, поради което е направил предложение за предоставяне на концесия до МС в съответствие с чл. 54, ал. 4 от ЗПБ. При действалата редакция на чл. 26 от ЗПБ към момента на приемане на решението, не се е изисквало предварително становище от кметовете на общини (респ. на райони и населени места), а само на компетентите министри по съгласуване със специализираните карти и регистри по ЗПБ, опазване на националната сигурност и отбраната на страната, защитените със закон територии, обекти и културни ценности. Наличието на отрицателно становище за предоставяне на концесия по писмо изх. № 0900-29-1 от 27.05.2009 г. на кмета на район "Кремиковци" не обуславя нарушение на процедурата и на приетото решение от МС. Неоснователни са възраженията на жалбоподателите за нарушение на чл. 34, във връзка с чл. 33, ал. 2 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/. Безспорно е установено от приетата експертиза, че защитената местност "Турченица" не попада в предоставената концесионна площ, поради и което забраната по чл. 34 от ЗЗТ е неприложима. Неоснователно е и твърдението в тази връзка за нарушение на Наредба № 7 от 25.05.1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (отм. ДВ, бр. 38 от 2011 г.). Изрично с обжалваното решение (т. 6.1) е предвидено осъществяването на концесионната дейност да започне след влизане в сила на положителна оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС) в съответствие със Закона за опазване на околната среда и водите. Освен това с отмяната на Наредба № 7 държавният здравен контрол следва да се осъществи в съответствие с Наредба № 36 от 21.07.2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол (ДВ, бр. 63 от 2009 г.) при осъществяване на концесионната дейност и са неотносими възраженията на жалбоподателите към преценката за законосъобразност на обжалваното решение, за постановяването на което са приложими разпоредбите на ЗПБ. Неоснователни са възраженията на жалбоподателите за нарушения свързани с изисквания на Закона за културното наследство /ЗКН/. С процесното решение т. 5.2.10 е възложено задължение на концесионера да спазва изискванията и да осигури периодичен мониторинг на територията на добива от археолог на Регионалния исторически музей, като неизпълнението на това задължение е основание за прекратяване на договора. Спазването на изискванията по чл. 72 и чл. 73 от ЗКН са относими към етапа на осъществяване на концесионната дейност, а не към етапа на предоставяне на концесията. Освен това обекта на концесията - находище "Локорско" е изключителна държавна собственост (АИДС № 1097 от 21.04.2009 г.), поради и което възраженията на жалбоподателите не се отнасят да защита на техни права и интереси. С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че издаване на Решение № 747 от 17.09.2009 г. на МС не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 146 от АПК, които да обуславят незаконосъобразност и отмяна на административния акт, поради което жалбите срещу него следва да бъдат отхвърлени. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,