Решение № 127 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6074/2007 г.

Решение № 127 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6074/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./. Подадена е касационна жалба в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от М. Г. М. срещу въззивното решение № 268 от 10.08.2007 г. по в. гр. д.№ 1074/2006 г. на Великотърновския окръжен съд, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на страните Ле предоставено на бащата К. К. М., с режим на лични отношения с майката всяка първа, втора и трета събота и неделя от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, и през половината от коледната, великденската и лятната ваканции на детето, и е присъдена издръжка в размер на 45.00 лева месечно, считано от влизане на решението в сила, ведно със законните последици. Иска се обжалваният съдебен акт да бъде отменен като необоснован и постановен в нарушение на материалния и процесуалния закони. О. кът по касация К. К. М. счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди оплакванията в касационната жалба и данните по делото, приема следното: С решение № 900 от 19.07.2006 г. по гр. д. № 1829/2005 г. на Великотърновския районен съд, влязло в сила в тази част като необжалвано, бракът между страните, сключен на 19.06.1999 г., е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на двамата съпрузи. При разрешаване на спора между бившите съпрузи във връзка с предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Л., родено на 12.06.2000 г., въззивният съд придал решаващо значение на личните родителски и възпитателски качества и намерил, че по-подходящ родител да го отгледа и възпита е бащата. Поведението на майката, изразило се в честа липса от дома заради излизания и прибирания късно вечер, не са еталон за поведение на едно дете и показва липса на отговорно отношение към отглеждането му. Данни за такова поведение от страна на бащата не са събрани. Напротив, той е грижовен, а немаловажно е и обстоятелството, че за отглеждането на детето голяма помощ оказва неговата майка, към която Л. е много привързана и която е най- значимият възрастен човек за нея. Изводите на съда са обосновани, формирани при правилно приложение на процесуалните правила, уреждащи възприемането и обсъждането на събраните по делото доказателства, а материалният закон е приложен правилно. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че по делото няма категорични и убедителни доказателства за това, че майката често и безпричинно закъснявала, прибирала се късно или посещавала и играела на бинго. Показанията на разпитаните и в двете инстанции свидетели са обсъдени цялостно и конкретно и при установеното противоречие в тях относно родителските, морални и възпитателски качества на страните, съдът е дал вяра на свидетелите Кр. И. - племенница на бащата и бивша роднина по сватовство на майката, К. И. - съпруг на сестра на бащата, както и на свидетелите без родство със страните Т. Г. и Д. П. Тъй като вътрешното убеждение, според което съдът е овластен от закона да преценява свидетелските показания, не е произволно, Великотърновският окръжен съд е взел предвид факторите, от които зависи тяхната достоверност и преценявайки показанията на роднините на страната с оглед чл. 136 ГПК (отм.), е изложил в мотивите към решението убедителни съображения защо дава вяра на посочената група свидетели. Те не са опровергани от показанията на Ст. А., защото данните по делото не са за посещения само на конкретното заведение, на което свидетелката е била управител. Въззивният съд е изследвал и това дали бащата е в състояние да отгледа и възпита детето и дали има съответните лични и възпитателски качества. Действително, данните по делото сочат за проявено нееднократно физическо насилие от негова страна и грубо отношение към съпругата, вменени му в брачна вина. Не е установено обаче, че това противобрачно поведение ще се отрази отрицателно на възпитанието на детето. Наред с това той може да разчита на помощта на своята майка, като при установената действителна привързаност между нея и детето възпитателният процес би бил по-ефикасен. За това свидетелствува Т. Е. - психолог, срещнала се лично с детето, за да установи неговото психологическо и емоционално състояние и участвала в изготвянето на социалните доклади. На такива отношения в дома на родителите на бившата съпруга, където тя живее от фактическата раздяла на 15.10.2005 г. и след развода, не може да се разчита, според показанията на св. Кр. И. В касационната жалба се прави позоваване на показанията на свидетелката С. К. и се изтъква, че бащата преднамерено настройвал детето срещу майката, а заедно със сестра си го накарали да излъже пред св. д-р Н психиатър, че не желае да живее при майка си. Показанията на посочените свидетели са обсъдени от въззивния съд и са преценени като показващи безотговорно отношение на майката към емоционалния мир на детето и манипулация от нейна страна с оглед нуждите на делото. Съобразно изискванията на чл. 106, ал. 2 от СК окръжният съд е преценил всички обстоятелства, с оглед интереса на детето, който е основание за възлагане упражняването на родителските права и определяне на мерките за лични отношения с другия родител и правилно е постановил занапред то да се отглежда в семейния кръг на бащата. Затова като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 100 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I- во г. о.