Решение № 10377 от 4.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 245/2010 г.

Решение № 10377 от 4.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 245/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на Никола Трендафилов Барбов, Веселин Николов Попов, Георги Стаматов Роев и Георги Методиев Семерджиев, съдебен адрес гр. Несебър, ул. "Иван Вазов" № 23а; на Милчо Стоилов Димитров, съдебен адрес гр. София, ул. "Христо Белчев" № 43 и на "Фортуна 22" ЕООД, гр. Варна, ул. "Гоце Делчев" № 40а срещу решение № 58 от 29.06.2009 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по административно дело № 22/2008 г. Касационните жалбоподатели Никола Трендафилов Барбов, Веселин Николов Попов, Георги Стаматов Роев и Георги Методиев Семерджиев считат обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел, че решенията на Поземлената комисия, с които е възстановена собствеността им върху земеделски земи, не са годен титул за собственост, тъй като не са придружени от скици, съгласно чл. 13а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). Съдът не е съобразил, че актът за собственост, с който община Свиленград се легитимира като собственик на процесния имот е нищожен. Съдът не е изпълнил и указанията на Върховния административен съд по отменителното решение и не е отчел, че в разписния лист към действащия кадастрален план на землището на гр. Обзор, община Свиленград не е записана като собственик. Молят съда да отмени обжалваното решение. Претендират направените по делото разноски. Касационният жалбоподател Милчо Стоилов Димитров счита обжалваното решение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, и за необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е отчел, че имотът, описан в акта за публична общинска собственост № 2701/12.05.2004 г., не може да се идентифицира за нуждите на кадастралната карта. Не е обсъдил в мотивите си дадените от Върховния съд отменителни указания относно отразяването в разписния лист към кадастралния план на община Свиленград като собственик на процесния имот. Не е съобразил и факта, че е налице неприложен регулационен план. С оглед на това неправилен е изводът на съда, че в хода на производството по изработване на кадастралната карта е нарушен чл. 41, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Съдът неправилно е приел, че липсата на удостоверения и скици към решенията на поземлените комисии не легитимират касатора като собственик, тъй като не е отчел, че тези изисквания са въведени много след издаване на решението на поземлената комисия, с което е възстановен имота. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касационният жалбоподател - "Фортуна 22" ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел, че касаторът не се легитимира като собственик, въпреки решенията на поземлените комисии, последващите нотариални актове за собственост и оборения подробен устройствен план за имота, въз основа, на който е извършена и делба на същия. Решението е постановено и в нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, тъй като на място безспорно са установени границите и собствеността върху имот с идентификационен номер 53045.503.095. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационните жалби - началникът на службата по кадастъра, гр. Бургас, не взема становище по жалбите. Ответниците по касационните жалби - Михаил Трендафилов Барбов, Христина Михайлова Добрева, Крум Михайлов Добрев и Стоян Стефанов Параскевов считат същите за основателни и молят съда да отмени обжалваното решение. Останалите ответници по касационните жалби не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба на "Фортуна 22" ЕООД, поради просрочие, и за неоснователност на другите. Решението на съда е правилно и обосновано. В хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № 3 от 2005 г.). Върховният административен съд счита касационните жалби за допустими - подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Твърдението на представителя на Върховната административна прокуратура за просрочие на касационната жалба на "Фортуна 22" ЕООД съдът счита за неоснователно. Действително, видно от приложеното на л. 148 (втори по ред, тъй като има два листа под № 148) от административно дело № 22/2008 г. съобщение до дружеството за изготвеното съдебно решение, същото е получено на 27.07.2009 г. като за получател се е подписал Пламен Танев - управител. Още по първото административно дело - № 197/2007 г., л. 136, е приложено удостоверение за актуално състояние на дружеството, от което е видно, че собственик и управител е Екатерина Петрова Танева. Удостоверението е с дата 15.04.2007 г. Към касационната жалба по настоящото производство също е приложено удостоверение за актуално състояние на дружеството, издадено на 6.08.2009 г., съгласно което собственик и управител на дружеството е Екатерина Петрова Танева. При извършена справка в търговския регистър не се установи в периода между двете издадени удостоверения да са извършвани промени в управлението на дружеството. С оглед на това полученото на 27.07.2009 г. съобщение не е връчено съобразно изискванията на чл. 50 ГПК, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Съдът, като разгледа касационните жалби на посочените в тях основания, счита същите за основателни. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че процесните имоти се намират в урбанизирана територия. На физическите лица имотите са възстановени в стари реални граници с решения на поземлената комисия, гр. Несебър, постановени на основание чл. 18ж от ППЗСПЗЗ въз основа на изработен комбиниран план от 1992 г., който не е одобрен. Този план има за основа неодобрен кадастрален план от 1989 г. Приел е, че имотът, за който община Свиленград представя акт за публична общинска собственост № 2736 от 24.01.2005 г. и предходен такъв от 12.05.2004 г., попада в поземлените имоти, възстановени в стари реални граници. Част от имота - 2 467 кв. м от посочените в акта - 10 000 кв. м, е нанесен в кадастралната карта като собствен на община Свиленград. Приел е, че лицата, с възстановена по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) имоти, не се легитимират като собственици на тези имоти, тъй като решенията им по чл. 18ж от ППЗСПЗЗне са придружени от скици, заверени от техническата служба на общината. С оглед на това решенията им нямат сила на констативен нотариален акт - реституционното производство не е приключило. Въз основана така установената фактическа обстановка съдът е приел, че в хода на процедурата по изработване на кадастралната карта административният орган е допуснал нарушение на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. Нанесъл е в кадастралната карта граници, които не са установени по надлежния ред - без за тях да са издадени скици, въз основа на помощен план, одобрен от техническата служба на общината. В същото време не е нанесъл трайни, материализирани на място граници на имот, а е ползвал данни от предходни кадастрални планове. С това не е изпълнил задължението си при създаване на кадастрална карта да ползва обединените данни за имота, посочени в чл. 41, ал. 1 - 3 от Наредба № 3/2005 г. С оглед на това е отменил заповедта в частта досежно имотите, попадащи в границите на имота, собственост на община Свиленград. Този извод на съда е неправилен. По делото е безспорно, че действащият кадастрален план на землището на гр. Обзор е от 1955 г. На негова основа през 1971 г. е приет регулационен план, който през 1976 г. частично е изменен. Образуван е парцел II - за пионерски лагер от кв. 3. В границите на образувания парцел са заснети имоти, обозначени с планоснимачни номера, които са записани на физически лица. През 1989 г. е изработен нов кадастрален план, в който имотът, собственост на община Свиленград, е нанесен с пл. № 819, а общината е вписана като собственик в разписния лист. Този план не е одобрен. По изчисления парцел II, кв. 3 е с площ от 16 640 кв. м. Община Свиленград притежава актове за собственост на парцел II, кв. 3 № 2701 от 12.05.2004 г. и № 2736 от 24.01.2005 г., съставени от община Свиленград, с площ от 10 000 кв. м. С оглед искания за възстановяване на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, на базата на действащия кадастър от 1955 г., бившите земеделски имоти са нанесени върху неодобрения кадастър от 1989 г. и по този начин са възстановени. При нанасянето на имотите, част от тях, собствениците на които са участници в настоящото производство, попадат върху парцел II, кв. 3. При тази фактическа обстановка, със заповед № РД-18-59 от 14.09.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр. Обзор. В кадастралния регистър поземлен имот 53045.503.099 е вписан на името на община Свиленград, а останалите поземлени имоти, попадащи в парцел II, кв. 3, - 53045.503.078; 53045.503.081; 53045.503.082; 53045.503.084; 53045.503.086; 53045.503.089; 53045.503.090; 53045.503.094; 53045.503.095; 53045.503.096; 53045.503.097; 53045.503.098; 53045.503.100; 53045.503.101, са вписани на името на физическите и юридически лица, на които са възстановени по реда на ЗСПЗЗ. При така установената безспорно фактическа обстановка спорен по делото е бил въпросът законосъобразно ли административният орган е отразил в кадастралната карта и кадастралните регистри имотите на община Свиленград и на физическите и юридически лица. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти, планове, регистри и друга документация, одобрена по реда на визираните в нормата закони и които са набрани чрез геодезически, фотограметрични и други измервания и изчисления. Използването на единия или и на двата способа за създаване на кадастралната карта е въпрос на преценка на административния орган. Когато използва съвместяване на данни и преки геодезически изследвания, т. е. в хипотезата на чл. 41а от ЗКИР, органът е длъжен в заповедта за откриване на производството изрично да посочи задължението по чл. 38, ал. 1, т. 2 на собствениците - да регламентират с трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото им на собственост. Това обстоятелство е изключително важно, защото обуславя основанията за оспорване на кадастралната карта. Съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗКИР, когато картата е изработена при условията на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, т. е. само въз основа на данни, възраженията са само относно несъответствие с данните от плановете и картите, ползвани при създаването им. В случая, видно от приложената по делото заповед № 300-3-12 от 15.01.2004 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, за откриване на производство за създаване на кадастралната карта, е посочено - в т. 3, че собствениците са длъжни да означат границите на поземлените имоти в съответствие с актовете за собственост. Следователно кадастралната карта е изработена при съвместяване на данни и преки измервания и възраженията могат да бъдат не само относно несъответствие с данните от плановете и картите. Визираното в т. 3 на заповедта задължение не е било извършено нито от собствениците на възстановени земеделски имоти, нито от община Свиленград. По делото не се спори, че никой от тях не е регламентирал с трайни знаци границите на имота си в съответствие с акта, установяващ правото му на собственост. С оглед на това и в съответствие с приоритетизацията на начините на установяване на границите на имотите, посочена в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г., административният орган е бил длъжен и е преминал към установяване на съществуващите на място материализирани граници, т. е. начинът по т. 2. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза материализираната на място граница на имота на община Свиленград освен, че не съответства на акта за собственост, обособява имота само от три страни. От юг липсва ограда. Наред с това вътре в имота има материализирана ограда на три, възстановени по ЗСПЗЗ, имота. При това фактическо положение на материализираните граници на имота органът не е могъл да индивидуализира имота, за да го нанесе в кадастралната карта в съответствие с изискването на чл. 2, ал. 1 от ЗКИР за местоположение, граници и размер. Невъзможността да индивидуализира имота и чрез втория начин за установяване на границите е основание органът да премине към третия начин - одобрени кадастрални карти по отменения Закон за кадастъра. Кадастралният план, одобрен по отменения закон, е този от 1955 г. В него имотът на община Свиленград не е нанесен. Неприложим е и четвъртият начин за установяване на граници - по одобрени регулационни планове, тъй като няма данни регулацията да е била приложена по смисъла на чл. 84, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищно устройство (отм.). Именно поради това, след като е бил обявен плана и община Свиленград е подала възражение, комисията по чл. 48, ал. 1 от ЗКИР, го е уважила, но само досежно поземлен имот 53045.503.099. За него общината се е легитимирала с влязло в сила съдебно решение по чл. 108 от Закона за собствеността. По отношение на останалата част от парцел II, кв. 3, за който община Свиленград се легитимира като собственик с посочените актове за публична общинска собственост, физическите и юридически лица, участници в настоящото производство, се легитимират като собственици с решения по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ. Неправилни са изводите на съда, че тези лица не се легитимират като собственици, защото не са спазени изискванията на чл. 13 и 13а от ППЗСПЗЗ, тъй като решенията не са придружени от скици. Преди всичко решенията, с които е възстановена собствеността, са издадени през 1993 г., а изискването на чл. 13а от ППЗСПЗЗ е въведено през 1997 г., т. е. няма как да тези решения да бъдат придружени със скици, издадени по реда на чл. 13а, ал. 6. Освен това, в случая, възстановяването на земеделските земи е станало по действащия кадастрален план. Доколко актът за публична общинска собственост и решенията за възстановяване на земеделските земи удостоверяват годни правни основания за придобиване на собствеността, не е предмет на разглеждане нито от административния орган, в производството по създаване на кадастрална карта, нито от съда, в производството по проверка законосъобразността на това производство и издадения въз основа на него акт. При установена конкуренция на право на собственост, т. е. при спор за материално право, единственото, което административният орган може да направи, съгласно чл. 43, ал. 2 от Наредба № 3/2005 г., е да отрази спорните граници в кадастралната карта с условен знак за спорна граница. Административният орган е направил именно това. Отразил е, съобразно приоритетните начини на установяване, границите на имотите на страните по делото и е поставил условен знак за спорна граница. Оттук нататък, след решаване на спора за материалното право, страните могат, по реда на чл. 53 и 54 от ЗКИР, да отразят вярната имотна граница съобразно съдебното решение. Като не е съобразил изложеното съдът е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като настоящата отмяна е втора по ред, съдът, с оглед разпоредбата на чл. 227, ал. 1 АПК, следва да реши делото по същество. Въз основа на доказателствата по делото настоящата инстанция приема, че в хода на административното производство административният орган не е допуснал нарушение на разпоредбите на Закона за кадастъра и имотния регистър и на Наредба № 3/2005 г. Налице е спор за материално право между община Свиленград и собствениците на възстановени земеделски земи, попадащи в парцел II, кв. 3 по регулационния план на гр. Обзор - южна част, одобрен със заповед № 919 от 15.12.1971 г., изменен със заповед № 687 от 16.04.1976 г. С оглед на това в одобрената кадастрална карта границите между имотите са нанесени с условен знак на спорна граница. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за кадастъра и имотния регистър, поради което жалбата на община Свиленград следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода от делото, направено искане и на основание чл. 143, ал. 3 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК съдът следва да осъди община Свиленград да заплати на Никола Трендафилов Барбов, Михаил Трендафилов Барбов, Христина Михайлова Добрева и Крум Михайлов Добрев и на Милчо Стоилов Димитров направените по делото разноски и възнаграждението за един адвокат. От представените по делото доказателства е видно, че дължимата сума на Никола Трендафилов Барбов, Михаил Трендафилов Барбов, Христина Михайлова Добрева и Крум Михайлов Добрев е 500 лв., а на Милчо Стоилов Димитров - 750 лв. Доказателства за други, направени от страните, разноски по делото няма. Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 1 АПК Върховният административен съд,