Решение № 8631 от 15.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4942/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение 151/25.02.2021г. по адм.дело 960/2020г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е обявена нищожността на негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020г. за кампания 2015г. с изх. 02 - 130 - 6500/2767 от 27.07.2020г. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и необосновано, иска отмяната му, присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и при условията на евентуалност прави възражение относно размера на евентуалното претендираното адвокатско възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - К. Петрова, чрез процесуален представител в представен писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Не претиндира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност и необоснованост на постановеното решение. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд - Пазарджик е приел за установено, че обжалваното уведомително писмо е издадено след като с влязло в сила на 25.02.2020г. решение 105/28.02.2019г. по адм. дело 704/2018г. на Административен съд - Пазарджик, оставено в сила с решение 2961/25.02.2020 г. по адм. дело 3619/2019 г. на ВАС е отменено предходното уведомително писмо по същото заявление за подпомагане на Петрова и делото е върнато за ново произнасяне на административния орган със задължителни указания. Съдът е установил, че в издаденото повторно и оспорвано уведомително писмо, административният орган на същото основание, без да събира каквито и да е други доказателства, постановява акта като не се е съобразил със задължителните указания на съда във влязлото в сила решение, поради което и на основание чл.177, ал.2 АПК уведомителното писмо е нищожно. Административният съд е коментирал заключението на приетата по адм. дело 704/2018г. по описа на АС - Пазарджик, съдебно агрономическа експертиза, както и извършените проверки от АО, въз основа на заповед от 03.12.2015г. и представения снимков материал, от които стига до извода, че при проверките не са посочени забележки, че дръвчетата са под 70%, дневниците за извършени мероприятия през 2015г. са проверени и заверени от служители на ОДБХ и сертифициращите органи също са заверили документите по мярка 11 "Биологично земеделие". Решението е правилно. Видно от мотивите на влязлото в сила съдебно решение 105 от 28.02.2018г. по адм. дело 704/2018г. по описа на АС - Пазарджик, които са потвърдени изцяло с решение 2961/25.02.2020 г. по адм. дело 3619/2019 г. на ВАС, съдът е приел, че предходното уведомително писмо е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение както на чл.35, така и на чл.36 от АПК - не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и не са събрани служебно доказателства. Изрично в постановеното решение е посочено, че нито в оспорения административен акт, нито в протокола от извършената проверка ня място не е отразено дали по - малко от 70% от растенията, включени в процесните БЗС са живи. Съдът е постановил, че за да бъде определено дали дадено БЗС с трайни насаждения е недопустимо за подпомагане е необходимо растенията да бъдат преброени, за да се определи каква е гъстотата им, което поставя условия за добро земеделско състояние на трайните насаждения. Според съдът такова преброяване не е направено и не е отразено в представените по делото доказателства, включително и в протокола от извършената проверка на място. Допълнително съдът е счел, че приложените доказателства към административната преписка - доклади от проверки не изясняват причините за постановения отказ за подпомагане и санкция за бъдещ период, както и дали санкциите са приложени в съответния размер. С оглед компетентността на ответника за изчисляване на допустимата площ, уведомителното писмо е отменено и преписката върната за преизчисление на оторизираната сума, в съответствие с мотивите в съдебното решение. Цитираното по - горе съдебно решение не е изпълнено от административния орган. При сравняване на таблицата, съдържаща се в процесното уведомително писмо и текстовата част към колона 9 е видно, че отразените площи са недопустими за подпомагане, поради неспазване на базови изисквания, поради което мотивите на административния орган са същите като мотивите в отмененото уведомително писмо от 10.07.2018г., поради което правилно е прието, че дадените задължителни указания не са изпълнени. Единствената разлика в новото уведомително писмо е, че са добавени мотиви, относно констатираните несъответствия с изискването за подпомагане на двата спорни парцела с площ 0,80 ха, заявен с култура кайсии и с площ 0,20ха, заявен с култура праскови. В мотивите си АО, отново се позовава на извършена проверка ня място в периода 11.11.2015г. - 16.11.2015г. при която цялата заявена площ на парцелите е констатирана като недопустима за финансово подпомагане. С излагането на мотиви съдебното решение не е изпълнено. Това е така, защото с влязлото в сила решение, освен нарушение на формата на акта, поради неизлагане на мотиви, съдът е констатирал и съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл.35 и чл.36 от АПК - неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и несъбиране на доказателства от страна на АО. Допуснатите нарушения са изрично посочени, но отново не са отстранени от страна на АО при повторно издаденото уведомително писмо. Това е така, защото при постановяване на повторно издаденото уведомително писмо, органът отново се е позовал на извършени проверки на място в периода 11.11.2015 - 16.11.2015г. и на приложен контролен лист, каквито проверки не са били извършени и след връщане на преписката за ново произнасяне, съобразно дадените задължителни указания с влязлото в сила решение и с оглед устаняваване процента на растенията, включени в БЗС, които са живи, чрез тяхното преброяване и определяне на гъстотата им. Такова преброяване не е направено и не е отразено в представените доказателства, които са идентични като тези, събрани при постановяване на първото уведомително писмо. С оглед на горното, настоящата съдебна инстанция намира, че е налице идентитет между разпоредителните части на двете писма - отмененото с влязло в сила решение и оспореното в настоящето производство, както и между фактическите и правни основания за издаването им. Второто писмо е издадено при еднакво неправилно приложение на материалния закон, както първото, като при издаването на второто не са взети предвид задължителните за административния орган указания по приложение на материалния закон по влязлото в сила решение на АС. Повторно издаденият акт, със същото съдържание, като отменения, не поражда правни последици. Съдържанието на двата акта, правилно е преценено от АС, като идентично, предвид еднаквата разпоредителна част по една и съща мярка за една и съща кампания на същия заявител. Оспореното в настоящето производство писмо е и в нарушение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на материалния закон по чл.173, ал.2 АПК, които правилно е посочил АС, че следва да бъдат съобразени при новото произнасяне от административния орган. При постановяване на решението си, съдът е пропуснал да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, съгласно разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК, което следва да бъде сторено, тъй като естеството му не позволява решаване на въпроса по същество от съда. При новото произнасяне, административният орган, следва да изпълни указанията, дадени с влязлото в сила решение 105 от 28.02.2018г. по адм. дело 704/2018г. по описа на АС - Пазарджик , както и в настоящото съдебно решение. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претндираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение