Решение № 144 от 28.3.2025 г. на ВКС по н.д. № 20258002200109/2025 г.

С присъда № 4/28.03.2022г. по нохд № 202/2020г. на Софийски военен съд подсъдимата С. Г. е призната за невинна в периода от неустановена дата на 2016 г. до неустановена дата на август 2019 г. да е превишила властта си - да е разпоредила на подчинените си служители във военен клуб Троян да нарушат служебните си задължения - 60 пъти да регистрират в компютърната система външни гости, като вписват единично настаняване вместо нощувка за цялото помещение, 2 пъти да фактурират по-ниска стойност на нощувката от дължимата по ценоразпис и 3 пъти да не издават платежни документи, като сумите не постъпват в приход, с цел да набави за себе си облага и да причини на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ - София вреда общо в размер на 4170, 23 лв. и е оправдана по повдигнатото обвинение по чл.282, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. С присъдата е отхвърлен като неоснователен предявения от изпълнителната агенция граждански иск. По протест на прокурор от Военна прокуратура - София и жалба на гражданския ищец е образувано внохд № 1/2023г. по описа на Военно- апелативния съд. С постановеното по делото решение № 12/17.05.2023 г. на основание чл.338 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. По жалба единствено на гражданския ищец с решение № 466/06.12.2023г. по кнд № 722/2023г. и решение № 451/19.09.2024 г. по кнд № 441/2024 г. и двете на ВКС, трето наказателно отделение, са отменени съответно въззивно решение № 12/17.05.2023г. по внохд № 1/2023г. и решение № 6/27.03.2024 г. по внохд № 51/2023г. на Военно-апелативния съд единствено в частта, с която е потвърдена присъдата в гражданската част и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, поради липса на мотиви, тъй като не е даден отговор на въпроса дали деянието, което макар да не е престъпление, не съставлява деликт. Тъй като в законния 15-дневен срок, считано от получаване на 18.05.2023 г. на съобщението за изготвянето му, въззивно решение № 12/17.05.2023 г. по внохд № 1/2023г. не е протестирано от Военно-апелативна прокуратура, потвърдената с него първоинстанционна оправдателна присъда в наказателната й част е влязла в законна сила на 03.05.2023 г. След частичното връщане на делото за ново разглеждане, с оспореното понастоящем решение № 29/09.12.2024 г. по внохд № 64/2024 г. на Военно- апелативния съд за трети пореден път е потвърдена първоинстанционната присъда в частта, с която е отхвърлен гражданския иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 4170, 23 лв. Настоящият състав не намира основания за ревизия на въззивното решение. Постановеното с влязлата в сила присъда в наказателната й част оправдаване на подсъдимата не може да бъде коригирано и съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е задължително относно това, дали е извършено самото деяние и дали то е противоправно. В мотивите на присъдата и на въззивното решение № 12/17.05.2023 г. по внохд № 1/2023г., с което тя е потвърдена, е даден категоричен отговор, че по отношение вмененото във вина на подсъдимата престъпление изобщо не е извършено от Г. инкриминираното деяние, тя не е била длъжностно лице по настаняването и издаването на съответните финансови документи, свързани с това, не е била началник или пряк ръководител на тримата рецепционисти и едната камериерка във военен клуб - Троян, не е разпореждала на четиримата да нарушават служебните си задължения при оформяне на резервациите и регистрацията на външните за Министерство на отбраната гости, нямала е контролни правомощия спрямо тях, не е вземала пари от „любовните двойки“ или от „единичното“ настаняване. По делото е прието за установено единствено, че като „главен специалист“, след като получавала издадените от администраторите фактури, фискални касови бонове и плащанията от гостите на хотела, състоящ се от 5 стаи с общо 16 легла, Г. превеждала общата сума по банков път по сметка на агенцията, а по пощата изпращала получените първични счетоводни документи. Така възприетите за извършени от нейна страна фактически действия по никакъв начин не биха могли да бъдат квалифицирани като противоправно разпореждане с чуждо имущество, с което да е причинена вреда на гражданския ищец в инкриминирания по обвинението и претендиран от него размер. В този смисъл законосъобразен се явява правният извод на въззивния съд, че със своите действия Г. не е причинила претендираните от гражданския ищец имуществени вреди, които тя да е длъжна да поправи. По изложените съображения касационният състав приема, че жалбата се явява неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение