Решение № 12603 от 9.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5943/2021 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Министерство на правосъдието чрез процесуалния му представител юриск.Н. Даганова срещу решение 1399 от 08.03.2021 г., постановено по адм.д. 13670/2019 г. по описа на Административен съд- София град В ЧАСТТА МУ, в която Министерство на правосъдието (МП) е осъдено да заплати на С. Стоянов сума в размер на 15000 лева, ведно със законната лихва от 13.04.2018г. до окончателното й плащане, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменени като незаконосъобразни Заповед ЧР 03 82/21.09.2016 г. и Заповед ЧР 05 178/29.09.2016 г. на министъра на правосъдието съгласно съдебно решение 10696/29.08.2017 г. по адм.дело 12924/2016 г. на ВАС на РБ, влязло в сила на 13.04.2018 г. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209,т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено в тази част и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявената претенция на С. Стоянов за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Министерство на правосъдието, не се представлява. Ответникът, С. Стоянов, редовно призован, се представлява от адв. Балева, която оспорва жалбата, а по същество твърди правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а частната жалба - в срока по чл.230 от АПК. И двете жалби са предявени от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваните части е неблагоприятно, поради което са допустими. Касационната жалба е процесуално допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София град е осъдил Министерство на правосъдието да заплати на С. Стоянов от гр. София сума в размер на 15000 лева, ведно със законната лихва от 13.04.2018 г. до окончателното й изплащане като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменени като незаконосъобразни Заповед ЧР 03 82/21.09.2016 г. и Заповед ЧР 05 178/29.09.2016 г. на министъра на правосъдието със съдебно решение 10696/29.08.2017 г. по адм.дело 12924/2016 г. на ВАС на РБ, влязло в сила на 13.04.2018 г. и е отхвърлил предявения от С. Стоянов срещу Министерство на правосъдието иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 23 520 лева ,резултат от същите , отменени по съдебен ред заповеди, като е осъдил Министерство на правосъдието да заплати на ищеца разноски за съдебното производство в размер на 700 лв., а С. Стоянов е осъден да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Претендираните от Стоянов имуществени вреди съставляват обезщетение са пропуснати ползи в размер на 22 520 лв. за период от април 2017 г. до април 2018 г., през който ищецът е останал без работа, извън платеното обезщетение за период от 6 месеца по чл.237 от ЗМВР в размер на 6 брутни заплати и сума в размер на 1000 лева за същия период, представляваща стойност на лечение на влошени хронични заболявания като [заболявания]. Твърдените от Стоянов неимуществени вреди се изразяват в накърняване на доброто име, професионална и социална изолация, загуба на вяра в справедливостта, психологически шок, стрес, съществено влошаване на здравословното състояние до почти пълна невъзможност на ищеца да се чувства като нормален човек. След обстоен анализ на института на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е приел предявения иск за имуществени вреди за неоснователен и недоказан. Макар да е налице първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на МП за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменени по съдебен ред Заповед ЧР 03 82/21.09.2016 г. и Заповед ЧР 05 178/29.09.2016 г., издадени от министъра на правосъдието, като незаконосъобразни, с които му е наложено дисциплинарно наказание уволнение, считано от 17.10.2016 г. и е прекратено служебното му правоотношение, съдът е стигнал до решаващия извод, че не са налице реално претърпени от незаконното уволнение имуществени вреди за претендирания период, които да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменените заповеди. Базирайки се на заключенията по изготвените съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертизи, като обективни, компетентни и обосновани, както и на показанията на разпитаните по делото свидетели, АССГ е приел за основателна претенцията на Стоянов за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото всички твърдени от Стоянов вреди, изразяващи се в негативни промени в поведението, влошаване на здравословното състояние, психологически стрес, тревожност и напрежение са изцяло в резултат на издадените незаконосъобразни заповеди и се доказват от ищеца, както и след преценка характера, интензитета и продължителността на претърпените вреди, административният съд, при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, е приел за справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди сумата от 15000 лв, която е присъдил. Решението в частта му, с която искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен, не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но частично неправилно. Правилно АССГ, базирайки се на заключенията на изготвените по делото съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертизи и събраните свидетелските показания, е приел, че Стоянов е провел пълно и главно доказване на претенцията си и са доказани, както реалното настъпване на твърдените от него неимуществени вреди, така и причинно-следствената връзка с отменените като незаконосъобразни заповеди за уволнение и прекратяване на служебното му правоотношение. Видно от събраните по делото доказателства, С. Стоянов действително е претърпял в исковия период трайно негативно засягане на психиката му, изразяващо се в накърняване на доброто му име, осъществена професионална и социална изолация, психологически шок и стрес, както и влошаване на здравословното му състояние, довело до [здравословно състояние], всички в резултат от незаконосъобразния административен акт. Предвид гореизложеното правилно АССГ е заключил, че претенцията на Стоянов за неимуществени вреди е основателна. Макар и основателно, присъденото обезщетение е превишено като размер. Неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и неправилно е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно §1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Изхождайки от характера на претърпените вреди, трайността на търпенето им, както и обстоятелството, че това емоционално и влошено здравословно състояние се дължи на отменената като незаконосъобразна заповед за уволнение, настоящият състав на ВАС, трето отделение намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 7 500 лв. Съдебното решение за сумата над 7 500 лв. до пълния присъден размер от 15 000 лв., ведно със законната лихва от 13.04.2018 г. до окончателното й изплащане, следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявения от С. Стоянов срещу Министерство на правосъдието иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди в резултат на отменени като незаконосъобразни Заповед ЧР 03 82/21.09.2016 г. и Заповед ЧР 05 178/29.09.2016 г. на министъра на правосъдието със съдебно решение 10696/29.08.2017 г. по адм..дело 12924/2016 г. на ВАС на РБ, влязло в сила на 13.04.2018 г. за сумата над 7 500 лв. до пълния присъден размер от 15 000 лв., ведно със законните последици. При този изход на спора на касационния жалбоподател на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение