Решение № 4176 от 17.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9347/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Н. М., чрез адв. Е. Карадиамандиева като процесуален представител, против решение 7713 от 06.06.2024 г., постановено по адм. дело 2398/2024 г. по описа на Административен съд София град. Релевирано е касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се като незаконосъобразни и недоказани решаващите изводи на първата инстанция за наличие на спор за материално право по см. на чл. 54, ал.2 ЗКИР, съставляващ отрицателна предпоставка за изменение на КККР в хипотезата на чл.54, ал.1 ЗКИР. Претендира се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора за отхвърляне на предявената жалба срещу процесната заповед. Иска се присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът - началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ София, не ангажира становище по касационната жалба. Ответницата С. Я. М., чрез пълномощника са адв. В. Личев, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Прави искане същото да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която оспореното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение, по жалба на С. Я. М., е отменена заповед 18-704/17.01.2024 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър София, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗКИР е одобрено изменение в КККР на [населено място], община Столична, одобрени със заповед РД-18-55/15.12.2011 г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР - самостоятелен обект с идентификатор 56624.7202.212.1.2, съответстващ на етаж 2 от жилищната сграда в имота съгласно договор за делба 135, том 13 от 04.09.1997г. на Районен съд София, с площ по документ от 99 кв.м. От фактическа страна е прието за установено, че административното производство е започнало по заявление на П. Н. М., който като наследник на Н. Я. М., е съсобственик на ПИ 56624.7202.212 по КККР на [населено място] и на двуетажната жилищна сграда в имота, заедно с жалбоподателката пред административния съд - С. Я. М., видно от нотариален акт за собственост 94, том ІV, дело 452/1990г., договор за доброволна делба от 02.09.1997г. и удостоверение за наследници. Със заявлението е поискано да бъде отстранена непълнота и грешка в КККР като се нанесе самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56624.7202.212.1, представляващ жилище на ет. 2 от същата, който е съществувал към момента на одобряване на КККР през 2011 г. Представен е проект от правоспособно лице ведно с обяснителна записка, в която е посочено, че нанесената в КККР сграда с идентификатор 56624.7202.212.1 се състои от два жилищни етажа, описани в договора за делба, които не са отразени като самостоятелни обекти в КК. Изготвена е скица-проект за нанасяне на схема на самостоятелен обект с проектен идентификатор 56624.7202.212.1.2 за втория етаж от жилищната сграда, чиято площ е определена чрез геодезическо заснемане на място поради липса на запазен архитектурен проект и данни в документите за собственост. При горните фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 54, ал.4 ЗКИР, при спазване на формалните изисквания и с надлежни мотиви, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон като отменително основание по чл.146, т.4 АПК. Счита се за доказано наличието на непълнота и грешка в КККР по см. на §1, т.16 ДР на ЗКИР, приложено като основание за одобреното изменение на КККР. Решаващият правен извод на първоинстанционният съд за отмяна на заповедта като незаконосъобразна е обоснован с наличие на спор за материално право, който съставлява законова пречка по ал. 2, чл. 54 ЗКИР за одобряване на изменението и предвид който, органът е следвало да постанови отказ. Сочи се, че жалбоподателката и заявителят са съсобственици на сградата с идентификатор 56624.7202.212.1, което се установява от доказателствата по делото и конкретно от договора за делба, с който е разпределено ползването на жилищните етажи, но не е прекратена съсобствеността, а при тези факти, органът е променил обекта на съсобственост с оспорената заповед, създавайки еднолична собственост на съсобстевника М. в новия самостоятелен обект с идентификатор 56624.7202.212.1.2, въпреки възражението от другия съсобственик С. М.. Последната, възразявайки срещу изменението в рамките на административното производство и с подаване на жалбата пред съда, е изразила несъгласие с исканото изменение, което е прието за доказателство за наличие на спор за материално право, който не може да бъде разрешен нито от органа, нито от съда в съдебно-административното производство. Решението е постановено в нарушение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените КККР когато съдържат "непълноти или грешки". Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние, т. е. изисква се да е налице несъответствие със заснетите при изработване на първоначалната КК граници /очертания/ по фактическото им състояние. Следователно несъответствията следва да са налице към датата на одобряване на КК за територията, в случая към 2011г. / КК е одобрена със заповед РД-18-55/15.12.2011 г. на изп. директор на АГКК/. По делото е безспорно обстоятелството, че е налице основанието по чл.54, ал.1 ЗКИР за изменение на действащата КК, както правилно е приел административният съд. Видно е, че касаторът е заявил изменение с нанасяне на втори жилищен етаж като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56624.7202.212.1. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че към момента на одобряване на първоначалната КК този обект е съществувал фактически на място и не е спорно, че има характеристиките на жилище. Последният е описан в нотариалния акт за собственост 94, том ІV, дело 452/1990г. и в договора за доброволна делба от 02.09.1997 г., приложени към преписката и по делото, а и жалбоподателката пред административния съд не оспорва това обстоятелство. Възражения срещу горния факт са предявени едва в хода на съдебното производство от пълномощника на М., но същите са неоснователни и в противоречие със събраните доказателства. Следователно в случая е налице хипотезата за изменение на КК поради допусната непълнота и грешка при одобряване на първоначалната КК, която следва да отразява актуалното фактическо състояние на обектите на кадастъра. По делото не се спори по очертанията на новонанесения самостоятелен обект в сградата, което е видно от съдържанието на възражението и жалбата на С. М.. Последната, след съобщаване на процесната заповед и съобразно мотивите в същата, е изоставила първоначално заявените твърдения за включване в очертанията на самостоятелния обект на съществуващото стълбище. Изводите от изложеното са за наличие на предпоставките, предвидени в хипотезата на чл.54, ал.1 ЗКИР нанесеният самостоятелен обект е съществувал в този вид към момента на одобряване на КК, но не е отразен съгласно изискванията на чл. 23 във вр. с чл. 26 от ЗКИР във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР. Това безпротиворечиво сочи на непълнота и грешка в КК по смисъла на т. 16, § 1 от ДР на ЗКИР, която подлежи на поправяне по реда на чл. 54 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР и констатациите на съда в тази част са обосновани и законосъобразни. Неправилен е решаващият правен извод на админидстративния съд, че е налице спор за материално право по отношение на новонанесения с процесната заповед самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56624.7202.212.1, с което е обосновано решението за отмяна на оспорения административен акт на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. От първата съдебна инстанция не е съобразено обстоятелството, че с обжалваната заповед не се изменя кадастралния регистър /КР/ с вписване на собственик/собственици на нанесения самостоятелен обект в сградата, за която е безспорно установено, че е съсобствена между заявителя П. М. и С. М.. Именно поради това възражението до органа, което не касае правата на собственост, не съставлява законова пречка за изменение на КК по реда на чл. 54, ал.1 ЗКИР, тъй като в случая не е налице индиция за спор за материално право. С приложения договор за доброволна делба е разпределено ползването на двата жилищни етажа между съсобствениците, но не е прекратена съсобствеността. В съответствие с документите, удостоверяващи тези права, в мотивите на заповедта се съдържат изрични констатации на органа за това, че с изменението не се засягат правата на собственост, поради което не е извършено изменение в кадастралния регистър, а и в издадената заповед не са отразени данни относно собствениците на нанесения самостоятелен обект. Противно на приетото от административния съд, настоящият касационен състав счита, че по делото няма доказателства за наличие на спор за материално право според дефиницията в § 1, т. 16 от ДР на Наредба РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно визираната разпоредба, спор за материално право е налице когато в проекта за изменение на кадастралната карта, местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В настоящия случай не се установява от събраните по делото доказателства, че очертанията на новонанесения обект в КК не съответстват на фактическите такива съобразно геодезическото им заснемане. Още повече, че кадастърът отразява фактическото състояние на място, а данните за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти /вкл. самостоятелни обекти в сграда/ са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното - чл. 2, ал. 5 ЗКИР. Тази норма, съобразявайки правната природа на кадастралната карта и регистър, въвежда оборима презумция за вярност на данните от кадастъра, които имат само декларативно /констативно/ действие, но не и конститутивно действие, т.е. дори при неправилно отразяване на правото на собственост в кадастъра, каквото в случая не е налице, не се променя неговия обем и носител, не води до изменение или погасяване на правото, тъй като то произтича от акта за собственост, а не от вписването в кадастралния регистър ТР 8 от 23.02.2016 г. по т. гр. д. 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Предвид изложеното, оспорената заповед 18-704/17.01.2024 г. на началника на СГКК София е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, а изводите на административния съд в обратния смисъл са направени в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Решението следва да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването на С. Я. М. като неоснователно. Във връзка с доводите в писмения отговор на ответника М., следва да се посочи, че визираната разпоредба на чл.60, ал.2 от Наредба РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, е неприложима в случая и не е необходимо заявление от всички собственици за иницииране на административно производство за изменение на КККР по чл.54, ал.1 ЗКИР. Именно поради това, съсобственикът С. М. е реализирала такава процедура по отношение на първия етаж на сградата, който и е предоставен за ползване, видно от представената по делото заповед 18-8827/04.08.2023 г. на началника на СГКК-София, с която този жилищен етаж е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор 56624.7202.212.1.1. Видно е, че в тази заповед е посочен документ за собственост - нотариален акт от 1999г., който безспорно не касае процесния имот, поради което М. неоснователно твърди за злоупотреба с документи, извършена от съсобственика П. М.. По горните мотиви касационната инстанция постановява решението си. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от касатора, ответницата М. следва да бъде осъдена да му заплати сумата в размер на 870,00лв. съгласно приложения по делото списък, включваща държавна такса от 70,00лв. и адвокатско възнаграждение от 800,00лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,