Решение № 279 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5989/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Бест Сървис ООД, притежаващо [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Княз Борис І 53, представлявано от управителите Г. Тодоров и Т. Тодоров, подадена чрез пълномощника адв. А. Донев, срещу Решение 317/13.03.2023 г., постановено по адм. дело 6/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-03000322001166-091-001/27.09.2022 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 239/16.12.2022 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основното твърдение, обективирано в жалбата е, че безспорно дивидентите са изплатени на Профешънъл Левъл ЕООД, а не в полза на физическите лица, както погрешно приел съдът. Моли за отмяна на съдебното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен ревизионният акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, оспорва чрез пълномощника юрк. Е. Еленова, в писмен отговор основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Варна е бил Р-03000322001166-091-001/27.09.2022 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 239/16.12.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на Бест Сървис ООД е установено задължение за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ в размер на 11 150,00 лв. главница и 2 155,84 лева лихви. При ревизията е констатирано, че съдружници в дружеството са Профешънъл Левъл ЕООД, притежаващо 60% от дружествените дялове, и физическите лица Г. Тодоров и Т. Тодоров, всеки от които притежаващ по 20% от дружествените дялове. От събраните протоколи на Общо събрание на съдружниците в Бест Сървис ООД (л. 105 л. 107 гръб), е установено, че са взети решения през 2020 г. за разпределяне на дивиденти в общ размер на 371 000,00 лв., от които Г. Тодоров и Т. Тодоров преотстъпват в полза на Профешънъл Левъл ЕООД своите дивиденти в размер общо на 223 000,00 лева. При извършена насрещна проверка на Профешънъл Левъл ЕООД е установено, че сумите са получени по банков път и в брой. Приходните органи са счели, че преотстъпването на разпределения дивидент от страна на съдружниците физически лица не противоречи на разпоредбите на Търговския закон, но взетото решение за изплащане на тези дивиденти е от значение за данъчното облагане. Този извод не е опроверган и с допълнително представените 17 броя протоколи от ОС (л. 29 л. 45), в които е отбелязано, че с цел прецизиране и избягване на всякакви недоразумения се взема решение, отразяващо действителната воля на съдружниците, според което неразпределената печалба ще бъде разпределена в полза само на Профешънъл Левъл ЕООД. Относимите към разглеждания казус протоколи, (л. 42 гръб, л. 43, л. 44 гръб и л. 45), не са кредитирани от ревизиращия екип с мотив, че са съставени за нуждите на ревизионното производство. При тези фактически установявания е преценено, че на Бест Сървис ООД трябва да бъде начислен данък върху дивидентите за периода 01.07.2020 г. 30.09.2020 г., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. а и ал. 3 във вр. с чл. 46, ал. 3 и чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ. При съобразяване с установената фактическа обстановка, след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорвания ревизионен акт, отхвърляйки жалбата на дружеството. Съдът е изложил мотиви, според които законосъобразно ревизиращите органи са счели, че за Бест Сървис ООД е възникнало задължение за удържане и внасяне на данък върху дивидентите, тъй като според първоначално представените протоколи сумите са разпределени в полза на двете физически лица, а предвиденото им преотстъпване е без значение за данъчното облагане. Споделени са съображенията на ревизиращия екип за некредитиране доказателствената стойност на допълнително представените протоколи, като съставени за нуждите на ревизията. Решението е валидно, допустимо и правилно, не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ облагаемите доходи от дивиденти в полза на местни или чуждестранни физически лица от източник в България се облагат с окончателен данък. Окончателният данък се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент, (чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ). Данъчната ставка за определяне на окончателния данък върху доходите от дивиденти е в размер на 5 на сто (чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ). В текста на чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ е предвидено този данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент. Анализът на цитираната правна норма аргументира мотива, че от значение за данъчното третиране разпределението на дивидентите, в случая е вземането на решението. В този смисъл административният съд правилно е изтълкувал действителната воля. Настоящият касационен състав споделя констатациите на ревизиращите органи и мотивите на административния съд, според които първоначално представените протоколи, датирани на 17.08.2020 г., 24.08.2020 г., 11.09.2020 г. и 25.09.2020 г. обективират проявилите се факти и обстоятелства. Съдържанието на протоколите установява вземането на решение за разпределяне на печалба в размер на по 21 000,00 лв., 10 000,00 лв., 10 000,00 лв. и 182 000 лева. Сумите са разпределени единствено в полза на физическите лица Т. Тодоров и Г. Тодоров, които съгласно записаното в т. 2 от протоколите преотстъпват своите дивиденти на Профешънъл Левъл ЕООД. От изложеното следва категоричен извод, че смисълът на взетото решение е за разпределянето на дивидентите в полза на физическите лица по силата на самостоятелното им правоотношение с дружеството, респективно на правно значимото им за тяхното данъчно облагане качество на съдружници в дружеството. Последващото "преотстъпване" в полза на юридическото лице е без значение за резултата по делото, доколкото сумите, изплатени към Профешънъл Левъл ЕООД, вече не притежават характеристиките на дивидент, съответно не са придобити поради притежанието на дружествени дялове от задълженото дружество Бест Сървис ООД. Обосновано не са кредитирали протоколите, депозирани с възражението срещу ревизионния доклад, които не са били представени при първоначалното искане за събиране на документи. Ако протоколите са съществували в действителност към момента на връчване на ИПДПОЗЛ, то е логично да са представени или поне да са посочени от РЛ на приходните органи. Това е направено след връчване на ревизионния доклад, когато ревизираното лице е било уведомено относно предложението за установяване на данъчни задължения. Решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на Бест Сървис ООД против процесния ревизионен акт в, е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Разноски: При този резултат по спора и навременно заявената претенция, в полза на ответника по касация следват да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 597,53 лв., изчислени съобразно материалния интерес по спора -13 305,84 лв., и на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК и чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение