Решение № 3719 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 748/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ИД на ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрк. Митев, срещу решение 22609 от 06.11.2024г., постановено по адм. д. 2354/2024г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Л. С. С., е отменена заповед 58 от 09.02.2024г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение длъжност "главен експерт" с ранг II младши, в дирекция "Противодействие на измамите", ДФЗ, считано от 12.02.2024. С решението Държавен фонд Земеделие е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона отменително основание по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че с изменение в ПМС 151 от 16.07.2012г., изменено с ПМС 418 от 14.12.2022г., бр. 100 от 16.12.2022г., в сила от 01.01.2023г. е съкратена заеманата от жалбоподателката в първата инстанция длъжност, като е закрита цялата дирекция Противодействие на измамите, в която се е намирала длъжността на жалбоподателката. Посочва и че е неправилен извода на съда, че дирекция Специализирани проверки и последващ контрол е правоприемник на закритата дирекция Противодействие на измамите. Навежда съображения, че е в правомощието на административния орган по свое усмотрение да съкрати определени длъжности и тази преценка не подлежи на съдебен контрол, включително и последващото му решение във всеки един момент, съобразно нуждите, да открива нови такива паралелно със съкратените. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касация Л. С. С., в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Пенчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебният акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на настоящото производство е заповед 58 от 09.02.2024г., с която на основание чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Л. С., като административното производство е било образувано и във връзка със съдебно решение 11743 от 29.11.2023г. по адм.д. 7414/2023г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила решение 3466 от 29.05.2023г. по адм.д. 544/2023г. на АССГ, с което е била отменена предходна заповед 859 от 23.12.2022г., с което отново на основание чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл е било прекратено служебното правоотношение на С., поради това, че считано от 01.01.2023г. не съществува и е била съкратена заеманата от жалбоподателката длъжност. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл.108, ал.1 от ЗДСл и в изискуемата от закона форма, съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, както и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Посочил е, че действително с ПМС 418 от 14.12.2022г. дирекция Противодействие с измамите, в която е замела длъжност жалбоподателката е била закрита, считано от 01.01.2023г., както и че административният орган формално е изпълнил влезналите в сила съдебни решения, тъй като на основание чл. 82 ал. 1 ЗДСл е отправил две предложения за заемане на длъжности на жалбоподателката. Приел е обаче, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и целта на закона, тъй като с решение 3466 от 29.05.2023г. по адм.д. 544/2023г. на АССГ, влезнало в сила и потвърдено с решение на ВАС е направен извод, че длъжността главен експерт в дирекция Противодействие с измамите продължава да съществува като съвкупност от функции, задължения и изисквания в новосъздадена дирекция Специализирани проверки и последващ контрол. Посочил е, че към момента на разглеждане на делото бройките за главен експерт в дирекцията правоприемник в длъжностното разписание от 24.01.2024г. са 10, т.е. с една повече от тези по длъжностното разписание от 06.12.2022г., действало към момента на предходното прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. В тази връзка е направил извод, че бройките за главен експерт не са намалени, а са увеличени. Поради това е приел, че е установено фигуриране на длъжността, заемана от жалбоподателката в длъжностното разписание, но под друго наименование, като липсва изменение, което да я определи като нова длъжност, съответно и при липсата на намаляване на броя на служителите, води до извод, че не са налице фактическите основания по чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл, а именно не е налице съкращаване на длъжността. Приел е и че отправените предложения по чл. 82 ал. 1 ЗДСл, с които са й предложени позиции в областни дирекции, отдалечени от постоянното й местоположение, обосновават и противоречие на заповедта с целта на закона, ответнително основание по чл. 146 т. 5 АПК. Решението е правилно. Правилен е извода на състава на АССГ, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но при неправилното прилагане на материалния закон и в противоречие с целта на същия. С решение 3466 от 29.05.2023г. по адм.д. 544/2023г. на АССГ, влезнало в сила и потвърдено с решение 11743 от 29.11.2023г. по адм.д. 7414/2023г. на ВАС е направен извод, че длъжността главен експерт в дирекция Противодействие с измамите продължава да съществува като съвкупност от функции, задължения и изисквания в новосъздадена дирекция Специализирани проверки и последващ контрол. С оспорената в настоящото производство на същото основание чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл, при същите факти и позовавайки се на това, че е закрита дирекцията Противодействие с измамите, в която е била заеманата от жалбоподателката длъжност отново е прекратено служебното й правоотношение. Не са налице новонастъпили факти, които да оборват вече един път установеното с влезнало в сила решение, че не е налице съкращение на длъжността, тъй като тя съществува като съвкупност от функции, задължения и изисквания. При липсата на новонастъпили факти е недопустимо при наличие на влезнали в сила решения повторно произнасяне по въпрос, който е разрешен с влезнало в сила решение. Освен това предвид и събраните допълнително в производството доказателства първоинстанционният съд е установил, че бройките за длъжността главен експерт в дирекцията правоприемник Специализирани проверки и последващ контрол към момента на издаване на оспорената в това производство заповед са увеличени с още една на 10 такива, т.е. не е налице и последващо съкращение, а напротив увеличение на бройките. В тази връзка е обоснован и съответен на събраните доказателства извода на съда за липса на предпоставките по чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл, съответно за материална незаконосъобразност на заповедта. Правилен е и извода на съда, че оспорената в това производство заповед не съответства на целта на закона. Съответен на закона е извода, че с отправените две предложения към жалбоподателката за заемане на други позиции в областните дирекции Ямбол и Кърджали, които са отдалечени от местоживеенето й и предишната й заемана длъжност в гр. София, само формално се изпълнява решението на съда и условията за възстановяването й на работа. При установеното наличие на дори увеличен щат за длъжността главен експерт в дирекцията, посочена във влезналите в сила решения за правоприемник на дирекцията, в която е била заеманата от жалбоподателката длъжност, отправените предложения за заемане на други длъжности в отдалечени дирекции не изпълнява целта на закона при възстановяване на заеманата длъжност, както и навежда на съмнение за превратно упражняване на власт от органа по назначаване. В тази връзка е правилен извода на съда и че оспорената заповед е издадена в противоречие с целта на закона. По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно, а искането в тази връзка на ответника в касацията като основателно и доказано, представени са доказателства за сторени такива в размер на 1200 лева, следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение