Решение № 4909 от 23.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение 5317/09.08.2019 г. по адм. д. 9810/2014 г. по описа на Административен съд София-град. С касационна жалба от НАП, подадена чрез юрисконсулт Раева, се оспорва решението в осъдителната му част. Твърди се, че решението е недопустимо, алтернативно неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се да бъде отменено решението в обжалваната му част и се претендира заплащане на разноски по делото. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. От НАП е подадена и частна жалба срещу определение 9374/03.12.2019 г. по адм. д. 9810/2014 г. на АССГ. Оспорва се размера на присъдените разноски за процесуално представителство на Палмигруп АД и отхвърленото искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационна жалба срещу решението, в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на лихва за забава върху главницата, считано от датата на настъпване на вредите - 02.06.2007 г. до датата на подаване на исковата молба - 09.10.2014 г, е подадена от "Палмигруп" АД, представлявано от адвокат Атанасов. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде потвърдено процесното решението в осъдителната му част. От "Палмигруп" АД е подадена и частна жалба срещу определение 9374/03.12.2019 г. по адм. д. 9810/2014 г. на АССГ. Частният жалбоподател възразява относно размера на присъдени разноски по делото и моли да се уважи искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата от 85 455 лв. до 110 701.48 лв. Счита, че съдът неправилно е определил адвокатското възнаграждение по чл. 8 от Наредба 1/09.07.2004 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон. Съдът е отхвърлил възраженията на ответника по оспорване истинността на Договор за покупко-продажба от 25.02.2005 г. между жалбоподателя и френска фирма. Дружеството може и да е имало сделки с чуждестранни контрагенти, но не е доказано да е имало такива точно с тази фирма, не е установено и счетоводното му завеждане. Съдът правилно е отхвърлил претендираната от ищеца мораторна лихва, позовавайки се на съдебната практика и ТР 3 от 22.04.2005 г. по ТГД 3/2004 г. на ВКС. Действително не е установена компетентността на съдиите приели решение на Арбитражен съд ad hoc, място на провеждане на процеса. Така подадената частна жалба по реда на чл. 248 ГПК е неоснователна. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Производството по делото е образувано по искова молба предявена от Палмигруп АД срещу Национална агенция за приходите /НАП/ за присъждане на обезщетение за претърпени от него вреди в размер на 7 000 000 лева, представляващи пропуснати ползи за претърпени финансови загуби, ведно със законната лихва върху посочената сума от деня на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и лихва за забава върху главницата от датата на настъпване на имуществените вреди - 02.06.2007 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 5 853 261.97 лева. Основанието за предявения иск са незаконосъобразни действия на администрацията на ответника и отменен незаконосъобразен акт на държавен орган, постановен в изпълнение на административната му дейност - Ревизионен акт 296 от 02. 04. 2007 г. Съдът е осъдил Национална агенция по приходите да заплати на Палмигруп АД обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 6 714 000 лева, ведно със законна лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба 09.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до пълния размер от 7 000 000 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. Отхвърлил е и предявения иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху главницата, считано от датата на настъпване на вредите 02.06.2007 г. до датата на подаване на исковата молба 09.10.2014 г., в размер на 5 853 261,97 лв., като погасена по давност. Осъдил е НАП да заплати на Палмигруп АД сумата от 30 095.12 лева от които 28 485.12 лева адвокатски хонорар, 1560 лева за експертизи и държавна такса в размер на 50 лева, представляващи направени разноски по делото. С определение 9374/03.12.2019 г. по делото съдът е изменил решението в частта на разноските, като е увеличил размера на присъдените в полза на Палмигруп АД разноски от 28 485.12 лв. на 85 455 лв. и е осъдил НАП да заплати на Палмигруп АД адвокатско възнаграждение в размер на 85 455 лв. Изложил е мотиви, че провеждането на ревизионно производство по издаване на Ревизионен акт с 296 от 02.04.2007 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите София се е отразило неблагоприятно върху данъчно задълженото лице, предвид налагането на предварителни обезпечителни мерки, като запори върху наличните и постъпващи по банкови сметки суми и възбрани върху недвижими имоти. Запорирането на банкови сметки е довело до затрудняване на оперативната дейност на дружеството. Съдът е посочил, че невъзможността да управлява свободно и безпрепятствено банковите сметки е довело до невъзможност за разплащане със съответните доставчици и до неизпълнение на договорни задължения и блокиране на дейността на дружеството. Съдът е приел за недоказани възраженията на ответника по оспорване истинността на Договор за покупко-продажба от 25.02.2005 г. между Палмигруп АД и френската фирма Аликорн, решение от 20.08.2016 г. на Арбитражен съд ad hoc, образуван на 15.05.2015 г. Позовал се е на съдебно-техническа експертиза, която е установила, че оспореният Договор за покупко-продажба от 25.02.2005 г. е възпроизведен върху хартия, с времеви диапазон, отговарящ на датата на сключването му. Съдът е анализирал констатациите в Ревизионен доклад 608/02.04.2007 г., от който е видно, че Палмигруп АД се е намирало в търговски взаимоотношения с френски, испански и германски фирми, и е направил извод, че дружеството е развивало търговия за милиони левове. В този смисъл съдът е посочил и годишни финансови отчети на дружеството и заключението на съдебносчетоводната експертиза, които доказват намаляването на финансовия резултат на ищцовото дружество през годините, следващи данъчните ревизии. Претърпените вреди, представляващи финансови загуби от неосъществен размер на приходи от дейността си съдът е извел и от неизпълнението на Договор за покупко-продажба от 25.02.2005 г. между Палмигруп АД и френската фирма Аликорн. Като се е позовал и на показанията на свидетелката П. Хаджииванова, съдът е направил извод за настъпилите неблагоприятни за дружеството последици от ревизионното производство - изпадане в невъзможност да извършва основните си дейности, да изпълнява задълженията си по сключени търговски договори, в т.ч. и изпълнението на задълженията по Договор за покупко-продажба от 25.02.2005 г., сключен с френската фирма Аликорн. Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани мотиви, съобразени с приложимия материален закон. От фактическа страна по делото е установено, че с влязло в сила решение 1145/12.12.2008 г., постановено по адм. д. 5277/2007 г., 19 състав, по описа на Административен съд София-град, потвърдено с Решение 10088 от 27.07.2009 г., постановено по адм. д. 4059/2009 г., Първо отделение, по описа на Върховен административен съд е отменен Ревизионен акт с ЦУ-27 от 02.06.2007 г., издаден от ТД на НАП - София. С посочения ревизионен акт са установени задължения по ЗДДС за Палмигруп АД за периоди 01.02.2002 г. - 31.03.2002 г.; 01.05.2002 г. - 30.06.2002 г.; 01.08.2002 г. - 31.10.2002 г. и 01.01.2003 г. - 31.01. 2003 г., в размер на 2 380 000 лева и лихва върху тази сума в размер на 1 304 396,76 лева. С влязло в сила решение 4/24.04.2009 г., постановено по адм. д. 4763/2007 г., 3 състав, по описа на Административен съд София-град, отменено с Решение 14978 от 08.12.2009 г., постановено по адм. д. 8309/2009 г., Първо отделение, по описа на Върховен административен съд и с Решение 12030/28.09.2011 г., постановено по адм. д. 2197/2011 г., Първо отделение, по описа на Върховен административен съд е обявен за нищожен в една част и частично отменен в друга част Ревизионен акт 296 от 02.04.2007 г., издаден от ТД на Национална агенция по приходите София. С посочения ревизионен акт са установени задължения по ЗДДС за Палмигруп АД за периода 01.02.2003 г. - 31.10.2004 г. в размер на 380 898,19 лева и лихва върху тази сума в размер на 161 227,48 лева. Основният предмет на дейност на дружеството е бил производство и търговия с гъши дроб и продукти от водоплаващи птици. До 2007 г. дружеството отбелязва финансов прогрес. Стойността на движимото му имущество, с което разполага към 31.12.2006 г. било общо в размер на 1 731 000 лева, съгласно Счетоводен баланс за 2006 г. Видно от ГФО за 2002 г. нетните приходи от дейността на дружеството били в размер на 11 959 000 лева. През 2003 г. нетните приходи били в размер на 6 233 000 лева. През 2004 г. декларираните нетни приходи били в размер на 3 507 000 лева. За 2005 г. нетните приходи били в размер на 4 392 000 лева, а за 2006 г. - 3 087 000 лева. След издаването на Постановление 54 от 24.06.2005 г. за предварително обезпечаване на основание чл. 109, ал. 9 от ДПК и съставянето на ревизионните актове през 2007 г., дружеството започва да търпи загуби и приходите му намаляват. Съгласно ГФО за 2007 г. нетните приходи на дружеството били едва в размер на 502 000 лева. През 2008 г. декларираните нетни приходи от дейността били в размер на 329 000 лева. През 2009 г. нетните приходи били в размер на 366 000 лева. За 2010 г. приходите били в размер на 1 067 000 лева. За 2011 г. - 103 000 лева, за 2012 г. - 18 000 лева, а за 2013 г. - 20 000 лева. По делото е представен договор от 25.02.2005 г., сключен между Палмигруп АД, като продавач и фирма Аликорн като дистрибутор, съгласно който продавачът е предоставил правото на дистрибуция на територията на Франция за срок от 10 години на стоки, изрично посочени в Анекс 1 към договора. Приложено е и решение от 20.08.2016 г. на Арбитражен съд ad hoc, образуван на 15.05.2015 г. С решението е осъдено Палмигруп АД да заплати на фирма Аликорн сумата от 3 189 375 евро, представляваща неустойка по договора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като за сумата от 119 740 евро искът е отхвърлен. Обосновани са изводите на административния съд, че предприетото ревизионно производство и Ревизионен акт 296/02.04.2007 г., издаден от ТД на Национална агенция по приходите София, впоследствие частично обявен за нищожен и частично отменен от съда, са станали причина за нереализирането на приходи от дейността на дружеството-ищец. Доказателствата по делото безспорно установяват, че Палмигруп АД е извършвало основната си търговска дейност - износ на патешки продукти, имало е много търговски контакти и е реализирало значителен оборот за периода 2003 г. 2006 г. Правилно съдът е анализирал наложените обезпечителни мерки с Постановление 54/24.06.2005 г. за предварително обезпечаване по чл. 109, ал. 9 ДПК и е направил извод, че запорираните сметки на дружеството са затруднили осъществяването на доставките и на поетите от дружеството задължения. В този смисъл са и показанията на разпитаната свидетелка П. Хаджииванова, член на Съвета на директорите на дружеството от 2009 г., която заявява, че след започналите проверки и запорирането на сметките на дружеството, то не е могло да плаща на доставчиците и на превозваческите фирми и това е довело до блокиране на дейността на му. Настъпването на преки вреди от проведеното ревизионно производство е видно от проведеното принудително изпълнение върху недвижим имот на дружеството, находящ се в [населено място], по възбрана, наложена във връзка с РА 206/02.04.2007 г. По делото са представени както Постановлението на публичния изпълнител по налагане на възбраната, така и разпределението на сумите от съдия-изпълнителя след публичната продан на имота. Административният съд обосновано е приел, че тези затруднения за осъществяване на основната дейност на дружеството са довели до неизпълнение на сключения през 2005 г. договор за покупко-продажба между Палмигруп АД и фирма Аликорн със седалище във Франция, респ. на Анекс 1 към договора от 25.02.2005 г. Валидността на този договор е установена по делото чрез разпита на свидетелката Хаджииванова, която е пояснила как двете дружества са установили контакт, какви са били търговските им взаимоотношения и защо договорът е сключен за десетгодишен срок. Във връзка с производството по оспорването на този договор, административният съд е назначил експертиза, която в заключението е потвърдила, че хартията, на която е записан договорът, е с характеристики, съответни за периода на време на сключването на договора. От заключението на експертизата правилно съдът е направил извод, че договорът не е бил подписан за целите на съдебното производство, а е част от търговските взаимоотношения на Палмигруп АД с една от френските фирми, на които е бил доставчик. Изисканите в хода на касационното производство писмени доказателства от данъчната администрация на Франция относно френското дружество и неговите търговски взаимоотношения с ищеца по делото, не опровергават изводите на съда. Установява се, че дружеството е заличено на 10.10.2019 г., като управителят на дружеството Д. Корнерн е починал на 18.09.2016 г. Дружеството е извършвало търговска дейност, но в изпратените документи от Франция се сочи, че не е възможно да се проследят вътреобщностните придобивания, извършени преди 01.01.2016 г. Що се отнася до липсата на данни за конкретните търговски взаимоотношения между Палмигруп АД и това френско дружество, както и с други чуждестранни фирми, за които ищецът е осъществявал износ, този факт е изяснен още в хода на съдебните производства по оспорване на ревизионния акт 296/02.04.2007 г. на ТД на НАП - София. Видно от мотивите на решение 12030/09.28.2011 г. по адм. д. 2197/2011 г. на ВАС, Първо отделение, предмет на оспорения ревизионен акт е извършена корекция по реда на чл. 81, ал. 1 ЗДДС /отм./ на правото на данъчен кредит за периоди от 2003 г. и 2004 г., като не е признат износ на стоки, осъществен от дружеството за периода. В мотивите си тричленният състав на ВАС е посочил, че за целите на данъчното облагане износът се доказва с преминаване на стоките през митническата граница, което в случая е доказано и страните не спорят по този факт. Към митническите документи са приложени и фактури, с които се установява, че собствеността върху стоката е прехвърлена. Определена е и цена и е посочена сметка на продавача, по която следва да се привежда продажната цена. Събирането на сумите от френските фирми, посочени във фактурите като получатели на стоката е опосредено от Никформ ЛТД - Дъблин, който е вписан като купувач в същите. За редовно осъщественият износ следва да се отчетат и фактурите, в които Никформ ЛТД - Дъблин е посочен като лице, на което следва да се плати доставката. Представените по делото търговски фактури, в които като купувач е посочено ирландското дружество Никформ ЛТД - Дъблин, са документи установяващи прехвърляне на собствеността върху стоките по митническите декларации от страна на Палмигруп АД. Представените митнически декларации установяват факта, че стоките са напуснали територията на страната.". От мотивите на съда става ясно, че френските дружества нямат отразени търговски взаимоотношения с Палмигруп АД, а и за такива не се твърди, поради факта, че купувачът е ирландското дружество, което от своя страна е посочило получателите на стоката - френските дружества. Породените затруднения за изпълняване на задълженията на Палмигруп АД по договорите му с френски фирми са пряко следствие от данъчните проверки, приключили с Ревизионен акт 296/02.04.2007 г. на ТД на НАП - София. Доказателства за това се съдържат в заключението на счетоводната експертиза, която проследява намаляването в оборотите на дружеството през годините в резултат на наложените обезпечения и проверки. Правилно съдът е съобразил констатациите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че приходите на дружеството за периода 2007 г. 2013 г. са намалели с 80% в сравнение с тези през 2002 г. 2006 г. Както и че през 2006 г. е реализирало загуба, а през 2008 г. 2011 г. печалбата му се дължи на операции с финансови активи. От съпоставянето на всички доказателства по делото административният съд е направил обоснован извод, че посочените от вещото лице пропуснати ползи са пряк и непосредствен резултат от издадения ДРА, в изпълнение на който са били наложени запори върху движими вещи, стоки в оборот, банкови сметки, както и възбрани върху имуществото на дружеството. Тези ограничителни мерки са довели до невъзможност, дружеството да изпълнява задълженията си по сключените от него договори и съответно, да реализира приходи от дейността си. В потвърждение на този извод е и неизпълнението по договора от 25.02.2005 г., сключен между Палмигруп АД, като продавач и фирма Аликорн като дистрибутор. Що се отнася до възражението за изтекла погасителна давност по отношение на главницата, възражението на НАП е неоснователно и правилно не е било уважено от съда. Независимо от многото фази, през които е преминало обжалването на ревизионния акт, окончателно решение по оспорването му е постановено през 2011 г. Не може да се отчете частичното обявяване на РА за нищожен, защото претендираните вреди се основават на незаконосъобразност на цялото производство по издаването на този административен акт, включващо всички действия по провеждането му, обезпечаването му и оспорването му по административен ред. Като част от административната процедура, всички действия на администрацията могат да бъдат преценени едва след отмяна на крайния акт, което е станало през 2011 г. По изложените съображения касационната жалба на НАП в осъдителната част на решението е неоснователна. Вещото лице по счетоводната експертиза е определило пропуснатите ползи от дружеството в резултат на предприетото срещу него ревизионно производство и издаването на Ревизионен акт 296 от 02. 04. 2007 г. Съдът е съобразил размера на вредите, определен от вещото лице, с оглед нетните приходи на дружеството за периода 2005 г. - 2014 г. Настоящата инстанция намира касационната жалба на Палмигруп срещу отхвърлителната част на решението за неоснователна. По отношение на лихвите за минало време претенцията е неоснователна. Искането за обезщетение включва целия период от 2005 г. до 2014 г. , без да е конкретизирано по години. Поради това не е ясно какви лихви за забава се претендират върху главници, които не са определени по размер преди 2014 г. Неоснователна е частната жалба на НАП срещу определение 9374/03.12.2019 г. по адм. д. 9810/2014 г. на АССГ, както и възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Определянето на възнаграждение към минималния размер на адвокатските възнаграждения е оправдано при липса на фактическа и правна сложност на делото. Правилно административният съд е преценил, че по продължителност и правна сложност настоящото дело изисква време и усилия на адвоката, които следва да бъдат възмездени чрез по-висок размер на възнаграждението от минималния. Обосновани и в съответствие със закона са изводите на съда за недължимост на юрисконсултско възнаграждение. Основателно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от Палмигруп АД за касационната инстанция в размер на 373 027.50 лв. Съгласно чл. 8, т. 7 от Наредба 1/09.07.2004 г. минималният размер на хонорара за един адвокат е в размер на 42 097 лв. Поради характера на касационното производство, в което не се установяват нови факти, а се преценява само законосъобразността на оспорения съдебен акт, претендираното адвокатско възнаграждение не съответства на правната и фактическа сложност на делото. С оглед на това на касационния жалбоподател Палмигруп АД следва да се заплати възнаграждение в размер на 42 097 лв. и ДТ в размер на 27.50 лв. В останалата част искането за заплащане на адвокатско възнаграждение е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,