Решение № 6267 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3894/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ – Пловдив срещу Решение № 1200 от 02.02.2026 г., постановено по адм. дело № 737/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, по съществото на спора. Претендира разноски, а в допълнителна молба, в условията на евентуалност, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът - Д. Л. Д., чрез адвокат Т. Божинов, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 2153-15-49/20.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Д. Л. Д. срещу разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-11/07.01.2025 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е образувано по заявление с вх. № 2113-15-4056/19.09.2024 г., с което Д. Л. Д. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО. Към заявлението са били приложени удостоверителни документи, сред които военна книжка, трудова книжка и осигурителни удостоверения, образец УП-2 и образец УП-3. С разпореждане [номер], Протокол № 2140-15-11 от 07.01.2025 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, на Д. Л. Д. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68б, ал.2 от КСО. Същото е обжалвано от Д. Л. Д., като с Решение № 2153-15-49/20.03.2025 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оставил без уважение жалбата на лицето. В разпореждането и в процесното решение е отразено, че стажът положен във времето от 13.12.1984 г. до 26.09.1996 г., на длъжност „авиомеханик“ в поделение 26930, както и от 27.09.1996 г. до 01.01.2000 г., положен на същата длъжност в поделение 28000 в системата на МНО, удостоверен в Трудова книжка № 200/14.06.1988 г., се зачита при условията на трета категория труд, тъй като т.53б от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ се прилага за гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, катои трудът на Д. не попада в обхвата на точката, а за втория период Д. е заемал длъжност, която не попада в обхвата на т.66б от отм. ПКТП. В мотивите на решението е посочено, че осигурителите от поделение 26930 – Пловдив и поделение 28000 – с. Граф Игнатиево не са направили предложение за зачитане на стажа на Д. за периодите от 13.12.1984 г. до 26.09.1996 г. и от 27.09.1996 г. до 31.12.1999 г. от категория, различна от трета, във връзка с т.70 от ПКТП (отм.) Било е установено, че към датата на подаване на заявлението си Д. има навършена възраст [възраст] и зачетен осигурителен стаж за периода от 01.07.1982 г. до 18.09.2024 г., както следва: от втора категория труд – 00 години, 02 месеца и 00 дни, положен в периода от 01.07.1982 г. до 01.09.1982 г. на длъжност „тракторист“ в община Куклен, с продължителност 00 години, 02 месеца и 00 дни; от трета категория труд – 40 години, 02 месеца и 06 дни. Общият осигурителен стаж на лицето, превърнат към трета категория труд е бил 40 години, 04 месеца и 21 дни. По сведения на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, Д. е работил на длъжност „авиомеханик“, като е изпълнявал дейности като бояджийска работа, шлосерска дейност и заваряване с аргон на цветни метали. Тези дейности той извършвал основно в хангар, в работилница, в кабинет, в заваръчно отделение, както и в друга сграда, където с ултразвукова установка се почиствали филтри. По възприятия на свидетелите условията на труд били вредни, работело се с горивно-смазочни материали, керосини и ултразвукова установка, при наличие на изпарения и работа при високи температури, липса на вентилация и отопление. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установила, че Д. е работил като авиомеханик/механик по техническата експлоатация на самолетите, като мястото на полагане на труд е било в лаборатории със специализирано обзавеждане от апаратури, работно помещение, обзаведено и предназначено за проверка състоянието на филтрите от горивната и маслената системи на самолета – ултразвукова установка /УЗУ/, заваръчно помещение- отделно от основното, пещ за изпичане след специализирана обработка на детайли и елементи от оборудването на самолета, форсажна стоянка, автопарк на специализираната автомобилна техника, стоянки на самолети за обслужване и централизирана стоянка за провеждане на полети. Д. изпълнявал изпитвания на филтрите на горивната и маслената системи на УЗУ, извършвал проверки на наземното имущество за закъсване на стоманените заплетени въжета, следи за заявки за изработване на същите артикули, изработва ги и извършва други дейности - измиване, почистване и възстановяване на отличителни знаци, надписи и номера на борда на самолета. Използвани са били различни течности за тази цел - ацетон, смивка, бензин, бензол, композити за основа, трипозиционни бои, лакове, грундове и при необходимост „запуска” пещта за изпичане на детайли. Д. е участвал пряко в обслужването и ремонта на авиационна техника, изпълнява монтажни и демонтажни работи по специалността, работа по дефектация на агрегати, блокове, системи от обзавеждането, почистване и измиване на възли и блокове със специални течности и газове, възстановяване на отличителни знаци и надписи по планера на самолета, целостта на обшивката на самолета, заваръчни операции специализирани и подвижни колички за имущество, числящи се към самолетно- обслужващата техника. Вещото лице е дало положително становище за това дали трудовите функции на Д. означават поддържане на въздухоплавателни средства и е приел, че той пряко е участвал в поддържането на същите. За извършваната работа Д. е получавал допълнителен домашен отпуск, допълнителни финансови средства, безплатна здравословна храна, специално техническо облекло и лични предпазни средства за положен труд в условия, отклоняващи се от нормалните фактори на работна среда. Експертът е възприел, че военната авиация е специализирана спрямо гражданската и селскостопанската. За изготвяне на заключението не са използвани архивни материали предвид професионалния опит на вещото лице, включващ 40 години във ВВС, вкл. дългогодишна работа на летищата в с. Граф Игнатиево и с. Безмер, както и повече от 27 години практически опит в експлоатационната авиационна документация. В отговор по реда на чл.192 ГПК от Дирекция „Държавен военноисторически архив“ са били предоставени заверени копия на архивни документи от кадрово-отчетен характер, а именно заповеди за назначаване и уволнение на Д. Л. Д., ведомости за заплати за периода от месец декември 1984 г. до месец декември 1986 г., азбучни списъци на личния състав на поделения 26930 – Пловдив и 42990 – Граф Игнатиево, както и исторически справки за поделения 26930, 28000 и 42990. От военно формирование 28000 – с. Граф Игнатиево е изпратен отговор, в който се сочи, че за периода от 27.09.1996 г. до 30.09.2000 г. името на Д. не фигурира в азбучния списък на личния състав на формированието, като източник на тази информация е посочена книга „Азбучен списък на личния състав“. Документите за дългосрочно съхранение на формированието са били предадени в оперативния архив на Българската армия. В представената по делото справка от оперативния архив на Българската армия се удостоверява, че за процесните периоди жалбоподателят е бил на отчет като цивилен служител във военни формирования 26930 – Пловдив и 28000 – с. Граф Игнатиево. Не са представени длъжностни характеристики, функционални задължения, карти за оценка на риска, документи за удостоверяване на фактическото изпълнение на трудовите задължения, протоколи от измервания на работната среда за вредности, документи за въздействие на рискови фактори, техническа и експлоатационна документация за авиационната техника, както и документи, удостоверяващи конкретните дейности, местоположението на работното място и условията на труд за процесните периоди. Първоинстанционният административен съд е приел, че между страните няма спор относно периодите и длъжността, на която Д. е полагал труд, който е удостоверен с трудова книжка и е зачетен от пенсионния орган като осигурителен стаж. За процесните периоди приложим е бил ПКТП (отм.), като според съда, разпоредбите на т.53б и т.66б от ПКТП (отм.) са специални и определят определени дейности и трудови функции като труд от втора категория. От систематичното тълкуване на чл.69б КСО, във вр. с т.70, т.53б и т.66б от ПКТП е възприел, че категорията на труда следва да се обоснове въз основа на фактическите характеристики на извършваната работа спрямо събраните по делото доказателства. В този смисъл, въз основа на приетото по делото заключение по СТЕ и във връзка със събраните по делото доказателства е установил, че реалното съдържание на трудовата дейност, изпълнявана от Д. през процесните периоди, както и условията на труд, при които тази дейност е осъществявана, кореспондират пряко с дейности, които по своето съдържание съответстват на част от хипотезите, визирани в т.66б от ПКТП (отм.), доколкото включват измиване на авиационни детайли, ремонт и изпитване на авиационна техника и работа при специфични технологични процеси с повишен риск. Посочените дейности, видно от представеното заключение и разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, са осъществявани при условия на труда, които съгласно съда, по своите характеристики съответстват на втора категория труд, доколкото нормативната уредба на ПКТП (отм.) свързва категоризацията именно с вредността и тежестта на условията на труд. Съдът е разгледал и събраните по реда на чл.192 ГПК писмени отговори, като е аргументирал нерелевантността на постъпилото по делото писмо от военно формирование 28 000 – с. Граф Игнатиево, в което се сочи, че Д. не фигурира в азбучния списък на личния състав за периода 27.09.1996 г. – 30.09.2000 г., тъй като то не може да дерогира доказателствената сила на трудовата книжка и възприетото от самия пенсионен орган в разпореждането относно периода и длъжността на лицето. На следващо място съдът е обсъдил и липсата в мотивите на административния орган на разгърната съпоставка между реално изпълняваните трудови функции и нормативното описание на дейностите по т.53б, което поставя акцент върху прякото участие в поддържането и ремонта на въздухоплавателни средства, независимо от организационната форма на авиационната дейност. Като е разгледал и отраслите и дейностите в т.66б, за които се предвижда зачитане на труд от втора категория, е достигнал до крайния извод, че трудовите дейности на Д. се покриват с хипотезите в т.66б. В тази връзка е оборено и възражението на административния орган за неприложимост на разпоредбите на т.53б и т.66б от ПКТП (отм.) единствено въз основа на обстоятелството, че процесният труд е положен във военната авиация. Във връзка с липсата на първична документация за категоризация на работното място съдът е приел, че същата не следва да се тълкува в ущърб на осигуреното лице. С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че през процесните по делото периоди – от 13.12.1984 г. до 26.09.1996 г. и от 27.09.1996 г. до 01.01.2000 г. Д. Л. Д. е полагал труд, който по своето реално съдържание, характер и условия на изпълнение се отличава с вредност и тежест, съпоставими с тези на работниците, пряко участващи в поддържането и ремонта на въздухоплавателни средства. Този труд попада по своите характеристики в приложното поле на т.53б от ПКТП (отм.), която квалифицира като труд от втора категория дейността на инженерно-техническия и изпълнителския състав, пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателни средства, независимо от организационната форма, в която същата се осъществява. По тези и други подробно развити в решението съображения е установил неизпълнение на задълженията на административния орган във връзка със изясняването на всички релевантни обстоятелства относно характера и условията на положения от жалбоподателя труд, което пък от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон. При тези обстоятелства е отменил Решение № 2153-15-49/20.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Д. Л. Д. против разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-11/07.01.2025 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив и е върнал преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявлението на Д. Л. Д., при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. Нормата на чл.67 от ПКТП предвижда, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II от правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Предвидено е също в чл.68 от ПКТП, че при изменения в наименованията на извършваната работа, но без промяна в характера ѝ, работниците и служителите запазват категорията си. Разпоредбата на чл.53б от ПКТП, която попада в раздел II, включва инженерно-техническия състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства. Според първата инстанция Д. е бил част от инженерно-техническия състав, изпълняващ дейности по техническа експлоатация, регламентни прегледи, обслужване, текущ и малък ремонт, доработки и изпитвания на авиационна техника, включително реактивни самолети. Този извод се подкрепя и от приетото по делото заключение на СТЕ, като това се установява и от допълнително събраните по делото доказателства. Съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в §1, т.4 от Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г., „авиационен инженерно-технически състав“ /АИТС/ са военнослужещи с военноотчетна специалност за инженерно-технически състав, назначени на длъжности по длъжностните разписания на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, както и цивилни служители, назначени на такива длъжности, предвидени по длъжностните разписания на военните формирования или съответните структури, утвърдени от министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице, осъществяващи експлоатацията, ремонта, поддържането на техническото състояние на авиационната техника и въоръжение и техните агрегати, възли и детайли, средствата за наземно обслужване и контролно-проверовъчната апаратура, осигуряващи безаварийно изпълнение на нальота. Видно от представените по преписката доказателства във връзка с трудовите функции на заявителя, предмета и дейността на военните поделения, в които е изпълнявал функциите си, вредните или рискови фактори в работната среда, както и длъжността, която Д. е изпълнявал /„авиомеханик/ за процесния период, от 13.12.1984 г. до 26.09.1996 г., не би могъл да се направи извод, различен от приетия от първоинстанционния съд, а именно, че трудът на Д. е съотносим с посочения в разпоредбата на чл.53б от ПКТП, включващ инженерно-техническия състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства. Следва да се направи уточнението, че възражението на касатора, възприето и в издадения административен акт, че военната авиация не попада под хипотезата на чл.53б ПКТП и представлява специфична система със самостоятелна нормативна регламентация, организационна структура и режим на служба, е неоснователно. Военната авиация, макар и да не е изрично посочена в нормата, следва да бъде причислена към специализираната авиация. Такава е и трайната съдебна практика на Върховния административен съд (В този смисъл виж Решение № 9426 от 14.07.2020 г. по адм. д. № 2711/2020 г. на ВАС и Решение № 4232 от 08.04.2024 г. по адм. д. № 5484/2023 г. на ВАС). Макар и дейностите, извършвани от Д. по своето съдържание да съответстват на част от хипотезите, визирани в т. 66б от ПКТП (отм.), доколкото включват измиване на авиационни детайли, ремонт и изпитване на авиационна техника и работа при специфични технологични процеси с повишен риск, същите не могат да бъдат причислени към тях. В чл.16, ал.2, т.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е определено, че трудът при пенсиониране се счита за осигурителен стаж от първа категория в случаите по т.66б от ПКТП. Разпоредбата на чл.66б ПКТП обаче, е включена в раздел III от правилника, при което не попада в приложното поле на чл.67 от ПКТП (отм.), която обхваща труда на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, т.е. за нея не намира приложение изключението, посочено в ал.1 трудът на работниците и служителите да се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда, както и ал.2, според която работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II на правилника за времето, през което работят на тях. Изложеното дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за касационната инстанция, които съгласно представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 300 евро. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение