Решение № 5202 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1249/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Номентана 1 ЕООД, представено от адв. Г. Груев, срещу решение 6259/24.10.2023 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм.д. 698 по описа за 2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ П-22221922151682-004-001/16.09.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон. Според него липсва основание за зачитане на сила на пресъдено нещо на АПВ 1000819/19.02.2010 г. предхождащ оспорения в конкретното съдебно производство, а и зачетеният от съда имал ограничен предмет, несъпоставим с този на акта от 16.09.2022 г. Оспорва изводите на съда, че с АПВ от 19.02.2010 г. може да се коригира издаден преди него и влязъл в сила ревизионен акт /РА/. Изразява убеждение, че дори сгрешен, влезлият в сила РА подлежи на изпълнение. Отправя упреци към съдържанието на съдебния акт. Приема, че по резултата си решението на АССГ изменя/отменя влязъл в сила РА, който не е предмет на съдебното производство. Иска отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и на АПВ. Претендира деловодни разноски. След частично оттегляне на касационната жалба в откритото съдебно заседание, проведено на 15.04.2024 г., извън обхвата на инстанционния контрол остава решението на АССГ в частта му за отхвърляне на оспорването срещу АПВ относно отказа за възстановяване на сума в размер 15 255.47 лева данък върху добавената стойност начислен с протокол 61/13.07.2007 г. Ответникът по касация директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София отрича основателността на касационна жалба. Иска присъждане деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: Пред АССГ е обжалван АПВ, с който е отказано на Номентана 1 ЕООД възстановяване на ДДС в общ размер 29 337.45 лева със съответните лихви за забава за данъчни периоди м. 10.2007 г. и м. 05.2008 г. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването. По установяванията на първостепенния съд административното производство е инициирано от жалбоподателя с искане вх. 19-53-02-564/19.08.2022 г. за издаване на АПВ във връзка с решение 4643/07.07.2014 г. по адм.д. 5125/2014 г. на АССГ. Претендирано е възстановяване на обратно начислен ДДС в общ размер 29 337.45 лева с протокол 61/13.07.2007 г. и протокол 60/13.07.2007 г. за осъществени вътреобщностни придобивания /ВОП/. Според съда правото на приспадане на данъчен кредит, упражнено по двата протокола, е признато от органите по приходите с ревизионен акт 2000902568/25.08.2009 г. без данъкът да е възстановен. Със същият РА данъчното предимство по протокол 61 е признато и в данъчен период м. 10.2007 г., а по протокол 60 и в данъчен период м. 05.2008 г. Последиците от повторното признаване на правото на приспадане на данъчен кредит са изправени с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ 1402369/17.01.2014 г. с обхват данъчни периоди м. 07.2007 г. и м. 05.2008 г. и в привръзка с обсъжданите протоколи, които не са били предмет на делото, приключило с частична отмяна на първоначалния РА с решение 4257/26.06.2013 г. на АССГ по адм.д. 2067/2012 г. РАПРА е отменен с решение 4643/07.07.2014 г. по адм.д. 5125/2014 г. на АССГ, като съдът е приел, че признаването на един и същи данъчен кредит в два различни данъчни периода е нарушение на материалния закон, а не очевидна фактическа грешка, отстранима от органа по приходите с РА за поправка. Първоначалният РА бил влязъл в сила в частта относно признатото данъчно предимство по протоколите в д.п.м. 07.2007 г., като по искане на жалбоподателя бил издаден АПВ 1000819/19.02.2010 г., установяващ че няма суми за възстановяване, а дължи ДДС в размер 1 588.51 лева. Този АПВ влязъл в сила. Решаващите изводи на съда са за конкуренция на два противоречащи си акта РА от 2009 г., с позоваване на който се претендира за данъчен период м. 07.2007 г. сумата за възстановяване и АПВ от 2010 г., който по искане за възстановяване и на тази сума е формирана сила на пресъдено нещо, че не се дължи поради грешка в РА. Съдът е решил да зачете АПВ. Уважаването на жалбата щяло да е в противоречие с целта на закона за възстановяване на действително дължими суми, а не на такива резултат от грешка. Не следвало страната да се обогатява заради непълнотата на закона за изправянето на грешката или несвоевременното ѝ отстраняване. Решението е неправилно. В обхвана на проверката по чл. 218, ал. 2 АПК касационният съдебен състав установи пропуск на първостепенният съд да възприема като основание за незаконосъобразност на АПВ липсата на право на административно производство у субекта, който го е инициирал. Към момента на подаването на искането на 19.08.2022 г. правото на данъчнозадълженото лице да иска възстановяване на ДДС за данъчни периоди м. 10.2007 г. и м. 05.2008 г. по реда на раздел I гл. XVI ДОПК е преклудирано. Дори в хипотезата на чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС при обвързано с протокол 60/13.07.2007 г. признато от органите по приходите право на приспадане на данъчен кредит в тези данъчни период и резултат данък за възстановяване, възникването на основанието за възстановяване е през 2008 г. Петгодишният преклузивен срок по чл. 129, ал. 1, изр. 2 ДОПК е започнал да тече на 01.01.2009 г. и е изтекъл на 01.01.2014 г. Характерът на срока изключва спирането и прекъсването му. Правото на административно производство не се ревокира с издаването извън този срок на РАПРА от 17.01.2014 г., а и отмяната му с решение 4643/07.07.2014 г. по адм.д. 5125/2014 г. на АССГ има ретроактивно действие. Всъщност, дори при обосновано с решението на АССГ възникване на правото да се иска възстановяване, преклузивният срок е изтекъл на 01.01.2020 г. Органът по приходите е следвало да откаже да разгледа по същество отправеното до него искане за издаване на АПВ /вж. чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 129, ал. 1, изр. 2 ДОПК/. Произнасяйки се по същество при наличието на абсолютна процесуална пречка е издал незаконосъобразен административен акт, който е следвало да бъде отменен с първоинстанционното решение. Дължима е отмяна на оспореното решение в обжалваната част и на АПВ в частта относно отказа за възстановяване на обратно начислен ДДС в размер 14 081.98 лева по протокол 60/13.07.2007 г. за осъществено вътреобщностно придобиване. При този изход на делото страните нямат право на разноски. Касаторът не получава защита, тъй като не се признава основанието за търсената от него правна промяна. Ответникът е създал с издаването на акт в недопустимо производство повод за завеждане на делото и с отмяната на този акт се заличават последиците му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение