Решение № 6183 от 21.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9385/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите Берковица (РДГ-Берковица) против решение 439/05.07.2023 г. постановено по адм. д. 459/2022 г. по описа на Административен съд Монтана (АС-Монтана). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде оставена в сила оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира разноски. Ответникът Манастир Свети Архангел Михаил оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмена защита и писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 439/05.07.2023 г., постановено по адм. д. 459/2022 г., по описа на АС-Монтана е обявена за нищожна Заповед ГСП-815/03.08.2018 г. на директора на РДГ-Берковица, с която е утвърдена горскостопанска програма (ГСП) за поземлени имоти в горски територии с: кад. 127001 с площ 56.143 дка в землището на гр. Брусарци, [ЕКАТТЕ] м. Манастира , община Брусарци, област Монтана, в отдел 41 а 26.604 дка, 41 б - 0.150 дка, 41 з 27.324 дка и 41 1 2.065 дка по ЛУП от 2016 г. на Териториално поделение Държавно горско стопанство Лом (ТП ДГС Лом); кад. 127005 с площ 73.782 дка в землището на гр. Брусарци, [ЕКАТТЕ] м. Манастира , община Брусарци, област Монтана, в отдел 41 е 70.563 дка, 41 ж - 3.129 дка по ЛУП от 2016 г. на ТП ДГС Лом; кад. 127012 с площ 136.252 дка в землището на гр. Брусарци, [ЕКАТТЕ] м. Манастира , община Брусарци, област Монтана, в отдел 41 к 30.428 дка, 41 м - 37.186 дка и 41 н 68.637 дка по ЛУП от 2016 г. на ТП ДГС Лом и кад. 127017 с площ 40.635 дка в землището на гр. Брусарци, [ЕКАТТЕ] м. Манастира , община Брусарци, област Монтана, в отдел 41 м 30.517 дка, 41 н 10.118 дка по ЛУП от 2016 г. на ТП ДГС Лом, всички собственост на Манастир Свети Архангел Михаил . Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден в законоустановента форма от орган, който притежава по силата на закона правомощие да издава актове от този вид, но в конкретния случай е действал извън предоставената му компетентност поради липса на възлагане изработването на ГСП от собственик на засегнатите имоти, което е довело до опорочаване на цялата процедура. Първоинстанционният съд е обосновал и изводи за противоречие на акта с материалния закон и с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, но извън неговите правомощията. Неправилен е изводът на първоинстанционният съд, че при издаването на административния акт органът не е упражнил предоставените по закон правомощия като не се е уверил в представителната власт на лицето, представило ГСП за утвърждаване. На основание чл. 7 от ЗГ за установяване състоянието на ресурсите и изготвяне на тяхната оценка се извършва инвентаризация на горските територии. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба 18 от 07 октомври 2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии (Наредбата) на инвентаризация подлежат всички горски територии независимо от тяхната собственост, като горскостопанските планове и програми се изработват за всеки собственик, по вид на собствеността на горските територии и по формираните в нейните граници горскостопански единици (чл. 5 от Наредбата). Съгласно чл. 13, ал. 8, т. 2 от ЗГ в компетентността на директора на съответната регионална дирекция по горите е да утвърждава със заповед горскостопански програми за горски територии, които са извън посочените по т. 1 от цитираната норма, но на основание чл. 13, ал. 7 от ЗГ изработването им се финансира от техните собственици. Раздел III и IV от Наредбата регламентират взаимоотношенията по време на изработване на горскостопанската програма и реда за разглеждане, приемане, утвърждаване и изменение на горскостопанските програми като изискват от собствениците или ползвателите на горски територии да възложат на компетентни лица изработването на ГСП като им предоставят необходимата информация, след което да представят изработената ГСП на хартиен и електронен носител в съответната регионална дирекция по горите, в чийто район на дейност се намира горскостопанската единица, за разглеждане и утвърждаване. Преди утвърждаването й от директора на съответната регионална дирекция по горите се извършва проверка на терен, за което лицето изработило ГСП се уведомява. Първоинстанционният съд е приел за установено, че ГСП е изработена и представена на директора на РДГ-Берковица от инж. Г. Л., регистриран в Регистъра на физическите лица на частна лесовъдска практика за дейностите по чл. 233, ал. от ЗГ, но в пълномощното за това лице и договора с предмет за възлагане изработването на ГСП за имот в [населено място] са добавени от Г. Л. още 4 имота в землището на гр. Брусарци. От тези факти АС-Монтана необосновано е приел, че директорът РДГ-Брековица като е одобрил представената му ГСП се е произнесъл без наличие на законово основание за това. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 2 от ЗГ директорът на РДГ-Берковица е компетентният орган да одобри ГСП, чието изработване се финансира от собственика на горската територия. В случая на РДГ-Берковица е представена изработена от правоспособно лице ГСП, което се е легитимирало с писмено пълномощно и договор за възлагане, подписани от представител на собственика на горската територия. Въз основа на представената ГСП, ведно с приложенията към нея, е извършена проверка, обективирана в доклад (изх. ГСП-815/03.08.2018 г.) с предложение за издаване на заповед за утвърждаване на подадената ГСП. Обстоятелството, че инж. Г. Л. е добавил имоти в документите, подписани от архимандрит А. с гражданско име А. М., не обуславя еднозначен правен извод, че директорът на РДГ-Берковица е действал извън предоставените му правомощия. Произнасянето по нередовно заявление представлява процесуално нарушение, а не произнасяне извън предоставените от закона правомощия за издаване на актове от този вид. В случая не без значение е и обстоятелството, че упълномощаването е в писмена форма, която от външна страна удостоверява представителната власт на инж. Г. Л. и административният орган е осъществил дължимата проверка относно наличието на представена ГСП и приложенията към нея, подадени заедно със заявлението, отговаря ли на законовите изисквания за възлагане и съдържание, направена е проверка и на терен, а след издаване на заповедта за утвърждаване на ГСП в продължителен период от време собственикът на засегнатата горска територия не е предприел действия, с които да оспори извършените от негово име действия. Мотивите на АС-Монтана според които, административният орган е бил длъжен да извърши задълбочена проверка (за която в случая се изискват и специални знания и умения) и установи неистинността на волеизявлението на собственика на имотите към момента на възлагане на изработването на ГСП и представянето й за одобрение не отчитат, че тези волеизявления са материализирани в писмени документи без видими поправки и зачертавания, които не са оспорени в административното производство, за което страната по него (собственик на горската територия) е уведомявана за осъществяваните административно производствени действия и издадения краен акт, който тя не е оспорила в срока за обжалване. На основание чл. 13, ал. 4 от ЗГ горскостопанските планове и програми определят допустимия размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските територии за срок 10 години. Именно наличието на тези предпоставки е следвало да анализирани от АС-Монтана като релевантни за преценката относно спазването на материалния закон и целта на закона. Разграничението на недействителността в правната теория е въз основа на степента и качеството на порока, от който е засегнат административния акт, който квалифицира акта като нищожен или унищожаем. Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят, изменят или погасят някакви правни последици. Практиката на Върховния административен съд непротиворечиво приема, че недостатъците на административните актове, които съставляват основания за нищожност, са нарушения на изискванията за компетентност и форма. Наличие на останалите основания за незаконосъобразност на акта, с изключение на случаите на несъществуващ адресат, невъзможен предмет, пълна липса на правно основание и др., по принцип обуславят основания за отмяна на акта. Следва да се има предвид, че във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика правни последици. (вж. решение 3190 /27.03.2006 г., постановено по адм.д. 5829/2005 г., IV отд., ВАС). Проведеното от първата инстанция изследване на въпроса относно нарушенията и неточностите в ГСП е довело до необоснован правен извод, че те съставляват основание за нищожност без да бъде конкретизирана материалноправна норма, която съществено е нарушена. Аргументите на АС-Монтана относно съществени нарушения на административнопроизводствените правила интерпретират от друга гледна точка вече обсъдените обстоятелства относно изработването и представянето на ГСП, без да се съобразят с всички останали процесуални действия. Обсъждането от първата инстанция на спазването на целите на ЗГ от гледна точка изводите на вещите лица как те не са постигнати с прилагането на ГСП не е съобразено, че причина за това разминаване са и незаконно провеждани сечи и неточно обективно установяване на състоянието на горите. Тези обстоятелства не обуславят извод за превратно упражняване на власт или издаване на административен акт с явна цел да бъде заобиколен закона, а нарушения при установяване на относимите към прилагането на материалния закон факти. Тези нарушения биха представлявали основания за отмяна поради неправилно приложение на материалния закон, но не и за нищожност на административния акт поради грубо нарушение на закона или противоречие с неговата цел. Като е достигнал до противоположни правни изводи АС-Монтата е постановил неправилно, незаконосъобразно и необосновано съдебно решение, което трябва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По делото не са допуснати процесуални нарушения и при напълно изяснена фактическа обстановка се налага извод за неоснователност на жабата на Манастир Свети Архангел Михаил против Заповед ГСП-815/03.08.2018 г. на директора на Регионална дирекция по горите Берковица, която е действителен административен акт, издадена от компетентен орган в кръга на законоустановените му правомощия без допуснати особено съществени нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила, при спазване на изискванията за форма и целта на закона. По водене на делото касационният жалбоподател е направил разноски в размер на 70 лв. за държавна такса и е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 170 лв. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,