Решение № 6828 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12964/2016 г.

Решение № 6828 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12964/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РО "НСК" - П. при РДНСК-ЮЦР, гр. Пловдив, чрез пълномощника му - юрисконсулт Иванов, против решение № 1773 от м. 10.2016 г. по адм. дело № 573/2016 г. на Административен съд-П., с искане за отмяната му като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответникът: А. Г. Т., чрез пълномощника му - адв. Стойчев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски, по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустима жалба и евентуално за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-П., по жалба на А. Г. Т., е отменил Заповед № ДК-02-Пд-7/25.05.2010 г. на началник-сектор П. при РДНСК-ЮЦР, като незаконосъобразна. Със заповедта, на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Пристройка към двуетажна масивна сграда" в УПИ II-64, кв. 4 по плана на кв. "Университетски" на гр. П.. Адресат на заповедта е собственика и извършителя на строежа - С. Н. М.-Т., съпруга на оспорващия. За да отмени заповедта съдът е приел, че същата е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неучастие на съпруга Т. в административното производство, несъобщаване на съставения КА от 10.03.2010 г. лично, при наличие на данни за адреса му, както и в нарушение на материалния закон, тъй като разпоредената за премахване пристройка не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който е приложим реда за премахване по чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон. Неоснователно е оплакването за недопустимост на обжалваното решение, с мотиви, че е постановено по недопустима жалба, подадена от лице без правен интерес. По въпроса за допустимостта на жалбата е налице влязло в сила определение № 5571/11.05.2016 г. по адм. дело № 5001/2016 г. на Върховен административен съд, второ отделение, с което е отменено прекратителното определение на първоинстанционния съд, с което е приета недопустимост на подадената от А. Т. жалба и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С това определение на касационната инстанция, което е задължително за по-долния съд и за всички съдилища, е прието, че жалбата на съпруга Т. срещу процесната заповед е допустима. При неправилно приложение на закона са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушаващи правата на ответника Т., като заинтересовано лице - собственик на строежа, в режим на СИО. За административният орган не съществува задължение да изследва правата на собственост върху строежа, а само правата на вписания в регистъра към одобрената КККР негов собственик, което в случая е направено по отношение на съпругата С. М.-Т.. Спазено е изискването на чл. 225, ал. 3 ЗУТ /в относимата към 2010 г. редакция/, за съставяне на КА от длъжностни лица на ДНСК, въз основа на който е издадена заповедта. Това е КА № П-200-14/10.03.2010 г. на дл. лица при сектор-Пловдив при РДНСК-ЮЦР /стр. 20/, който е връчен на адресата на заповедта при условията на § 4, ал. 1, изр. 2 и 3 ДРЗУТ /ред. Д. в. бр. 61/2007 г./ като "отсъстващо" лице. Връчването на КА е удостоверено по надлежния ред и е стигнало до адресата, който е направил възражение срещу него в 7-дневен срок, на 17.03.2010 г., след което е издадена заповедта. Спазената процедура по връчване на КА се отнася и до съпруга Т., тъй като същият не е адресат на заповедта, но извършените от съпругата му действия по узнаване на КА и подаване на възражение са такива на обикновенно управление по отношение на общата вещ, които засягат и него. При установеност на фактите, изводите на съда, че не е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а преместваем обект, са незаконосъобразни. Определящо за наличието на строеж е не само вида и характера на строежа, но и неговото предназначение. В случая от данните по делото, вкл. и заключението на приетата СТЕ в частта относно описанието на строежа, е установено, че незаконния обект представлява помещение-пристройка към таванския етаж на жилищната сграда от запад на парцела, до който се достига чрез външни стълби и през открита тераса, които в резултат на извършени СМР са покрити, а терасата затворена с лека дървена конструкция с гипсокартон. На терасата са оформени стени от запад и юг с кнауф между дървени колони, с топлоизолация между тях, а от изток върху стената е монтирана ПВЦ-дограма - прозорци и врата закрепени върху масивен тухлен парапет /на терасата/. Само част от колоните по източната фасада на покритата тераса са закрепени към основата чрез болтови връзки. Такива има и на покритите стълби. Помещението, обособено на покритата тераса, представлява пристройка към таванския жилищен етаж и е функционално свързан с него - осигурява достъпа до този тавански етаж и е част от него, с пряк достъп до кухнята му. При тези данни пристройката към таванския жилищен етаж на двуетажната сграда, представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, защото независимо от изпълнените и вложени на място материали, има функцията на тавански жилищен етаж, тъй като е част от него, функционално свързана с етажа и осигуряваща достъпа до него. Паянтовата дървена конструкция на пристройката не променя характеристиката й на строеж с жилищно предназначение, тъй като материалите от които е изграден са без значение. Без значение е и начина на прикрепване, присъединяване, на пристройката към основните конструктивни елементи на таванския етаж, защото те представляват едно функционално пространство, предназначено за живеене. Незаконосъобразни са изводите на съда, че в случая се касае за преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, вр. с § 80 ДРЗУТ. Преместваемите обекти по чл. 56, ал. 1 ЗУТ са с друго предназначение - за увеселителни, търговски и други обслужващи дейности, на които процесния строеж не отговаря. Той не отговаря и на условието да може да бъде преместен в пространството като цяло, без да губи своята индивидуалност като пристройка за живеене. Заключението на СТЕ не е задължително за съда, а същото се преценява наред с останалите доказателства, което в случая не е направено. От изложеното следва, че процесната пристройка е строеж, за който се изискват строителни книжа по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ за извършването му. Липсата на такива книжа безспорно определят строежа като незаконен, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, за който не са налице предпоставките за търпимост или узаконяемост, по § 16 ПРЗУТ, § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ и § 127, ал. 2 и сл. ПЗР ЗИДЗУТ, предвид годината на извършването му - 2009 -2010 г. Като е направил други изводи, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, което прави обжалваното решение неправилно. Като такова същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение, по същество, с което жалбата на Т. против процесната заповед бъде отхвърлена, като неоснователна. При този резултат на касатора се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 200 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 Наредбата за заплащането на правната помощ. Разноските са за сметка на ответника, чиято жалба е отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение